Дразни ли ви това заглавие? Ако да, сигурно спусъкът на възмущението ви е дума „леви“, а не „извратеняци“.
Нека разясня.
Запознати ли сте с теорията за морала на Джонатан Хайд? Ако не – ето я накратко. След изследване на десетки хиляди хора от целия свят, Хайд и колегите му регистрират универсална система за ценности, която е в основата на „интуитивната ни етика“.
Тя включва 5 фундаментални двойки, отношението към които ни определя като консервативни или либерални личности. Те са:
Грижа/вреда – инстинктът, да ни пука за другите, когато ги боли, когато са в нужда или опасност. Тук се раждат добродетели като любезност, доброжелателство, милосърдие.
Справедливост/измама – изразява нуждата ни от реципрочност. Тук се коренят идеите ни за справедливост и пропорционалност.
Лоялност/предателство – нуждата да сме част от стадото, глутницата, прайда, племето. От тук извира способността ни да изграждаме тандеми, отбори, екипи, коалиции, народи. Това е основата на добродетели като преданост, патриотизъм, жертвоготовност.
Авторитет/подчинение – като повечето бозайници и хората се вълнуват от йерархията. Така, като вълците търсят алфа-водачът, хората търсят своите лидери. Това е основата за добродетели като почтителност и уважение на традициите, законите, правилата.
Святост/деградация – желанието ни да сме повече от животни. Стремежът да се извисим, да живеем благородно, чисто, целомъдрено. Най-често външният израз на тази нужда е контрол над тялото и телесното – секс, храна, хигиена.
Ние се раждаме готови за тези ценности. Те са моралната ни „чернова“. Дори бебетата реагират на някои от тях – нещо, което доказва в опитите си психологът Пол Блум. Но в зависимост от културната среда – в която растем, рейтингът им се променя.
Ако се оформим като консервативни, ще приемаме за важна част от морала всяка една от тях. Ако сме либерални, моралният ни „мозък“ ще регистрира само две – Грижа и Справедливост. И това е така, независимо на кой континент живеем.
Ако сме либерални ще заставаме на страната на слабите, бедните, болните, мигрантите, различните, потиснатите, жертвите. На всяка цена. Дори в името на хаос и революция. Не само, че няма да регистрираме другите три ценности, но ще се борим срещу тях. Ще оспорваме авторитетите, ще осмиваме патриотизма, ще проповядваме сексуална свобода.
Теоретично двете гледни точки – либерална и консервативна, трябва да се балансират. И да! Практически всяка една от тях има своите крайности.*
Защо Холивуд прави филми за педофилите в католическата църква, но няма филми за педофилите в Холивуд?
Огромно мнозинство от хора работещи там се самоопределят като либерални или леви. Това е странно, защото публиката в Америка и почти навсякъде по света предпочита филм с консервативни герои. Тези филми правят средно 5 пъти повече пари.
Повечето зрители искат доброто да бие злото, истината да триумфира над лъжата, справедливостта да надделее над неправдата, лоялните да бъдат възнаградени, изневерилите да бъдат наказани, красивото да разцъфне над грозното.
Но Холивуд произвежда филми, в които ще откриете систематично, даже яростно неуважение към: въздържание, брак, вярност, патриотизъм, смирение. Герои, които ги изповядват често са представени като: смотани, смешни, страшни, опасни, луди.
Звездите – не само в творчеството си, но и публично застават зад каузи за бедните, болните, черните, хомосексуалните, жените, децата, животните. Но личният им живот е изпъстрен с примери за: гордост, нарцисизъм, декадентство, чревоугодничество, зависимости от храна, алкохол, наркотици, промискуитет.
Според проучването на либералната телевизия MSNBC 60% от американците смятат, че това е неморално.
Кратко и добро определение на лицемерите е, че това са хора, които „говорят едно, но вършат друго“. С други думи, лицемерието за повечето от нас е поведенческо несъответствие. Фалшифицирана добродетелност. В същият момент, когато някой говори за глобалното затопляне, той ползва частен самолет, който изхвърля стотици тонове въглероден диоксид. Докато дарява пари на феминистки организации – изнасилва жени.
Иронично, но майка на лицемерието са актьорите. Коренът на английската дума за лицемерие – hypocrisy, е гръцката дума „хипокризия“, която обозначава театрална пиеса, роля, да се преструваш на някой друг.
Мотив да го правиш може да е изгода, но може да е и „стратегическо морализаторство“. Някой може да проповядва високи етични принципи, за да компенсира психологически недостатъци, които осъзнава. Например прокламирам моногамия и заклеймявам полигамните, на които обаче вътрешно завиждам.
Как се защитават извратеняците?
Обвиненият в изнасилвания и сексуални посегателства – продължили над 30 години, Харви Уайнстайн обеща, че ще се лекува и ще направи филм срещу оръжията. Така личният „бог“ на Мерил Стрийп се декларира като морален, защото го е грижа за живота на другите.
Кевин Спейси, обвинен в педофилия, се „разкри“ като хомосексуален. Целта бе да се декларира като жертва. Видите ли, аз съм морален, защото съм част от малцинство.
През 2014 един от най-известните британски ПР-и Макс Клифърд отиде в затвора за 8 години, заради посегателство над момичета на възраст 14-19 години. Той бе скандализиран, че е „нападан“, макар да е с произход от работническата класа, поддръжник на лейбъристите и често работи за гей каузи и организации. Видите ли, аз съм морален, грижа се за „малкия човек“.
Едва след смъртта на журналиста и лице на BBC Джими Савил обществото „откри“, че той е педофил и некрофил, който е насилвал десетки хора, на възраст от 5 до 75 години. Савил дарява над 40 милиона паунда на детски болници и клиники.
Много повече пари за медицински изследвания дарява милиардерът Джефри Епстийн – осъден педофил. Смята се, че поне една от Нобеловите награди за медицина се дължи на парите му. Частният му самолет е известен като „Лолита експрес“ – на него той организира оргии с 12-13-годишни момичета.
Роман Полански – беглец от американското законодателство, не разбира какъв е проблемът да дрогираш 13-годишна и да я изнасилиш анално. Все пак, майка й я е изпратила. Компания му правят Р. Кели, Бил Козби, а от миналата седмица бе обвинен и Дъстин Хофман.
Хората са способни да извършват чудовищно неморални действия, но изглежда са снабдени с психологически механизми за освобождаване от отговорност. Дали тези – иначе загрижени за братството и равенството мъже, имат проблем да разберат какво са извършили, защото сексуалното не е част от личния им морален кодекс? Това бих попитал Джонатан Хайд.
Имам освободена позната, за която сексът е „като да си бръкнеш в ухото“ – демек, нещо обичайно, даже банално, нужда, нищо специално или морално.
Ако мислите така, ще приемете, че сексуалните взаимоотношения са quid pro quo или на български танто за кукуриго. В Холивуд – още от раждането му, сексът е транзакция. Хауърд Хюз е по-красива версия на Харви Уайнстайн, но е правил същото. Режисьорите Джеймс Тобак и Браяън Сингър „ловуват“ момичета и момчета като обещават пари, и слава.
Причината за толерантното отношение на наблюдателите на тези изяви е, че те са и (съ)участници. Много от звездите са бивши проститутки, стриптизьорки, екзотични танцьорки, ескорти. Доста от мъжете също, проверете биографията на Ал Пачино – ще се изненадате.
На Оскар Уайлд се приписват думите, които героят на Кевин Спейси цитира: „Всичко на света опира до секс, без самия секс. Сексът е власт“. Това е и реплика, която чуваме от Холивуд, като обяснение на случващото се. Тя е феминситки политизирана и невярна.
Понякога сексът е властово изживяване, но преди всичко е… секс. И затова има десетки проучвания. Изнасилването се дължи на множество мотиви, които включват, но не се ограничават до: сексуално удоволствие, отмъщение, забавление, контрол. Правят го мечките, правят го лъвовете, правят го красивите и защитени снежни леопарди. Правят го маймуните. Правят го хората.
Предполагам това е имал предвид Робърт Ардрей, когато е написал „родени сме от издигнали се маймуни, а не от паднали ангели.“ И тук свършваме с началото – как бихме могли да стимулираме моралната ни нужда да сме повече от животни?
_______________________________________________
*По-късно, отново на база изследвания, Хайд добавя и Свобода/потисничество.
Свързани публикации:
Как биха гласували любимите ви супергерои?
Където и да седна съм център на света – опияняващото усещане за всемогъщество
3 thoughts to “Защо Холивуд е пълен с леви извратеняци?”