Срещнахме я точно пред кино „Одеон“, точно преди прожекцията на нейния филм…
Натали Каплан е режисьор, сценарист и продуцент в Paam Hayta Yalda. Дебютният й пълнометражен филм Once There Was a Girl 2016 (Имало едно момиче), който беше част от програмана на SoIndependent, е дипломен проект за завършването на Tel Aviv University, департамент „Кино и телевизия“. Филмът е отличен на фестивала LifeArt в Атина. Натали е носител и на наградата „Дани Лърнър“ от студио „Ню Бояна“ за своя следващ проект.
Предишните й късометражни филми Aquarium 1999 и Gas Rush също са били част от програмата на международни фестивали.
Prozekcia: Как убеди Лиат Глик да участва в дебютния ти филм след нейната 7-годишна пауза от киното?
Натали Каплан: Лиат Глик участваше в много израелски филми – на Амос Гитай, Йозеф Пичхадзе, Юри Барбаш, Итай Лев и др. Тя е в сърцето на израелското кино, играеше в театър „Камери“ – Тел Авив. Лиат си беше взела дълга почивка, живееше в Ню Йорк, учеше кино. Когато се срещнахме, беше леко притеснена да играе отново. Но аз бях много упорита и убедителна, защото усещах, че тя ще пасне на героинята – Ноа, перфектно. Мисля, че моята увереност й помогна да се чувства сигурна.
След това тя прочете сценария, влюби се в него, чувстваше се много близка до Ноа, сякаш сценарият е писан за нея. И това е – началото на едно ново приятелство.
Има ли нещо общо между Ноа, Лиат и теб?
Беше удивително да открием колко много общо има между нас. Ние сме вълци – единаци, но от щастливия вид. Наслаждаваме са на свободата, може би заради богатия си и дълбок вътрешен свят. Ние сме жени – мъжкарани. Имаме травми от детството, свързани с бащите ни. Лиат и аз подлудяваме другите със съобщенията си. Вместо едно дълго, пращаме по 10 – 20 кратки. Нейните родители и моите са посещавали едно и също училище… И много други прилики.
Съседът, лекарят и войникът трите части на липсващата мъжка фигура в живота на Ноа ли са?
Тримата герои са тотално различни характери от различни поколения. Исках Ноа да има три типа взаимоотношения. От една страна, с всеки един от тях тя си е същата, но от друга, откриваме по нещо ново от нея всеки път. Истината е, че тя има желание, търси интимност и топлина от всеки един от тях.
Защо докторът има същата фамилия като твоята?
Нашият семеен лекар се казваше така. Но героят е съвсем различен от него, като изключим това, че аз виждах в д-р Капан фигурата на бащата и затова му дадох нашата фамилия.
Как беше поканена да участваш в SoIndependent?
Филмът наскоро беше награден на фестивала LifeArt в Атина, а получих и „Дани Лърнър“. Представител от „Ню Бояна“ ми препоръча фестивала, изпратих филма и бях селектирана, за което съм изключително благодарна. Прекарах си страхотно.
Какъв е следващият ти проект?
Следващият ми филм е за отношенията между майка и дъщеря – какво е да си майка в земя на никога несвърсващ конфликт.
Кои са любимите ти 5 филма?
Не са само 5 – American Honey 2016 на Андреа Арнолд, Jeanne Dielman, 23 Commerce Quay, 1080 Brussels 1975 на Шантал Акерман. Обичам всеки от филмите на Кешловски, особено The Double Life of Veronique 1991, Three Colors: Blue 1993, Three Colors: Red 1994, Humanité 1999 на Бруно Дюмон. Харесвам и The Graduate 1967 на Майк Никълс, The Great Beauty 2013 на Паоло Сорентино, The exchange 2011 на Еран Колирин…
Има ли нещо, което препуснахме да попитаме, а ти би искала да споделиш?
Малко повече за героинята. Има нещо много силно в нейното присъствие. Тя избира да бъде това, което чувства, а не това, което обществото очаква от жена на нейната възраст. Тя е любопитна, обича да е сама, шляе се в своето време сред собствени правила, опознавайки света около себе си.
Благодарим!