„Ако смятате себе си за гражданин на света, значи сте гражданин на нищото“.
Тереза Мей, Министър-председател на Великобритания
Мислим за патриотизма през две гледни точки. Първата разбира патриотизма като любов към сънародниците, като преданост, като добродетел. Втората свързва патриотизма с конформизъм, шовинизъм, расизъм, етническо насилие и война.
Повечето хора спазват определени – почти вродени, интуитивни морални практики. Една от тях е „Не убивай“, друга е „Не унижавай“, трета е „Бъди справедлив“.
Освен тези естествени, универсални, нека ги наречем логични морални задължения към всички човешки същества, ние се подчиняваме и на множество неуниверсални такива. Ако обещая да ви направя палачинки, не означава, че ще правя палачинки на всички хора по света. Договорът ми е само с вас, не с всички.
Последните два абзаца обхващат двете основни категории морални задължения, които имаме към другите. Едните са естествени, универсални – приемаме ги за всеобща даденост. Другите са доброволни ангажименти, които изискват съгласие между двете страни.
Според някои философи има и трети вид морални задължения, които те наричат – солидарни. За разлика от естествените задължения, солидарните не са универсални. Те зависят от членство в някаква група. Група от хора, с които споделяме обща история. За разлика от доброволните ангажименти, солидарните не изискват преговори и съгласие между нас.
Вокалните критици на патриотизма често споделят твърдения като: „всички сме граждани на света“ или „всички сме едно семейство“. Това е идеята, че споделяме една, метафизична връзка като човешки същества. Като обитатели на Земята всички сме морално равни. Ако е така, тогава…
Седите на пейка в парка. Слънцето грее. Птиците пеят. Чувате писък. В езерото пред вас се давят две деца. Нямате време. Можете да спасите САМО ЕДНО от тях. Отляво виждате непознато дете. Отдясно е вашето собствено. Кое дете ще спасите?
Поне девет от десет души ще спасят собственото си дете. Това е солидарно морално задължение на родителя към детето. Ще спасите детето си, защото споделяте общи гени, общи спомени, обща история – вие сте семейство. Непознатото дете ще се удави.
Почивате на остров Бали. Дошли сте със собствения си самолет. Разбирате, че към острова се носи цунами. Хиляди ще умрат. Но имате време и самолет. В самолета има място за 30 души. Казват ви, че на острова почива клас български ученици. 30 български деца. Ще спасите тях или напълно произволни хора, които ще съберете от улицата?
През 1984 в Етиопия бушува масов глад, умират над 1,2 милиона души. Израел организира безпрецедентна въздушна операция, която извозва към спасение хиляди етиопски евреи. Еврейската държава твърди, че има солидарни задължения към всички „братя и сестри“ евреи. Това акт на дискриминация ли е към останалите граждани на Етиопия? Не би ли било по-справедливо – ако всички сме равни, Израел да организира томбола за 14 000 самолетни билета?
Според Жан-Жак Русо патриотизмът е част от хуманизма. Естествено е – пише той – че не може да ни е еднакво грижа за целия свят. Нашата човечност отслабва, колкото по-далеч се случва нещо. Не може да ни е грижа така за хората в Европа, както за хората в Татарстан или Япония.
250 години по-късно науката потвърждава мисленето на философа. Мозъците ни изграждат емпатични кръгове. Най-голяма грижа изпитваме към най-близките до нас.
Патриотизмът е следствие на вроден конструкт – лоялността, нуждата да сме част от групата. От тук извира способността ни да изграждаме тандеми, отбори, екипи, коалиции, народи. Пилотът Димитър Списаревски жертва себе си през Втората световна война, защото вярва, че „българин трябва да брани всичко българско“.
Изпитвате ли задоволство, когато български деца спечелят златни медали по математика? Защо? Не знаете ли, че гордостта е любимият грях на Дявола?
Запазете гордостта, казва Джордж Карлин, за неща, които сте постигнали сами. Да си бял, черен, ирландец или американец не е придобито умение, а е „шибан генетически инцидент“, случайност. Може да си щастлив, че си американец. Но не бъди горд. Прав ли е Карлин?
Срам ли ви е, когато сте в чужбина и отнякъде се появи шумна, мръсна, вулгарна група българи, които плюят люспи от слънчогледови семки и си събуват обувките – „да им подишат краката“, а миризмата пропъжда околните? Защо?
Защото здравословният патриотизъм, общата ни принадлежност предполага да изпитваме и колективна отговорност. Не може единствено да се гордеем от миналото или настоящето на страната си, без да приемем и отрицателното, което правим или което сме направили.
Кант вярва в личната автономност. Според него може да сме лоялни и патриоти, ако сме избрали да сме част от хора, които споделят еднакви, справедливи ценности и закони. До голяма степен това противоречи на най-разпространения вид патриотизъм – националният.
Според него лоялни сме един на друг, защото споделяме една територия, подобни физически черти, обичаи, музика, дрехи, храна.
Патриотизмът в САЩ би трябвало да е кантинаски или граждански тип. Американската конституция е фетишизирана, както никоя друга конституция по света, защото е символ на общи ценности, а не на етническа принадлежност.
Свободата е фундаментална американска ценност. Друга е: E pluribus unum. Думи, които се превеждат като: „От многото – един“. В началото това означава, че от 13 щата (колкото са буквите в мотото) става една страна. Но също тези думи означават, че от многото различни хора, които идват от целия свят става една нация.
Фразата се появява в сборника De officiis – „За длъжностите“, на Цицерон. В него римският държавник излага кои са правдивите, морални начини да живеем. Пълната фраза е: „Когато всеки човек обича другия толкова, колкото обича себе си, тогава от многото става един“.
Свързани публикации: