Дженифър Бреа заснема собствената си борба със СХУ – Синдром на хроничната умора. Малко позната болест, която остава мистерия за медицината. Според лекари, тя е напълно измислена и метафизична. Според други е реалност.
Често състоянието се отключва след прекарана остра вирусна инфекция с висока температура или треска. Пациентът изпада в дълги периоди на пълна липса на енергия и хиперсензитивност към движение, звук и светлина. Съобщават се мускулни болки, тремори и силно главоболие, което води до речеви нарушения.
25% от пациентите развиват най-тежката форма, при която остават на легло седмици, месеци, дори години.
Поради неясния произход на болестта лечението е хаотично. От аналгетици, през антибиотици, до антидепресанти, миорелаксанти, имуномодулатори, балнеолечение, физиотерапия, диети, аромотерапия. Хората са готови да пробват всичко, даже поглъщане на червеи.
Бреа снима основно от леглото си, а чрез новите технологии успява да се свърже с десетки други пациенти от целия свят. Целта й е да запознае широката публика с болестта и да докаже, че я има, че е истинска. Ще видите много емоции – сълзи, прегръдки, отчаяние и надежда.
Но странно, филмът дава хляб и на скептично настроените. Например всички показани болни са привилегировани представители на средната класа. Това потвърждава аргументите на невярващите, че състоянието е „юпи грип“ и „лигавщина“. Бреа сама ще отбележи, че 85% от засегнатите са жени. „Може би затова не ни вярват“– ще предположи тя.
Дали СХУ е добрата стара хистерия, позната и описана от Жан-Мартен Шарко и Зигмунд Фройд? Невротична криза, която настъпва в присъствието на публика.
Някои от кадрите, в които Бреа припада, докато е в обятията на съпруга си, изглеждат смущаващо неистински и разиграни за пред камерата. Сцената, в която тя го кара се изкъпе и смени дрехите си за пореден път, защото я е страх, че по него има мухъл също не помага. Ще се възхитите на любовта и търпението на този мъж.
Новото име на болестта – Миалгичен енцефаломиелит, произтича от хипотезата, че болестта е неврологична, а не психична. В САЩ се предполагат между 800 000 и 2,5 милиона случая, а във Великобритания са регистрирани около 250 000. Число, което би трябвало да стимулира още и по-задълбочени изследвания.