„С усмивка на уста можеш да постигнеш много. С усмивка на уста и пистолет в ръката – още повече“.
Ал Капоне
Казват, че правителството е най-добрата форма на организирана престъпност. Сигурно е, че правителствата са причина и даже помагач за възникването на последната. Независимо как я наричате: мафия, групировка, кръг, синдикат, тя се сраства с бюрокрацията, полицията и армията, съда, църквата, корпорациите. Става ежедневие.
Престъпните босове са превръщани в знаменитости от медиите. Възхвалявани са в песни. Героизирани са във филми. Получават възхищението на публиката. Capone 2020 (Капоне) се опитва да направи нещо различно.
Концепцията е интересна. Да покажем Ал Капоне в последната година от живота му, когато мозъчният му капацитет пада под този на дете. Когато плътта му загнива, мускулите му се парализират, отделителната му система губи контрол. Какво ще стане, ако покажем Капоне като развалина, която вместо легендарната пура – смуче морков. Човешки остатък, който все още е облечен в коприна, но седи върху купчина лайна. Капоне осъден и наказан от провидението.
И нека дадем главната роля на Том Харди. Ако такъв филм не спечели Оскар, то поне ще стане култов.
Capone 2020 е важен не толкова за Харди, който вече се е доказал, колкото за режисьора Джош Транк. Това е може би последният му шанс да остане в А-група, след като Fantastic Four 2015 (Фантастичната четворка) нокаутира опасно кариерата му преди пет години.
Проблемът на Capone 2020 е изпълнението. Отделните пътеки на историята се оказват задънени улици. Има герои, лица, сцени, които са необяснени, излишни. Транк прецаква сам себе си, защото е и сценарист. Филмът е некохерентен – като мислите на главния герой. За това помага и лошия монтаж.
Тонът също е неясен. На места е филм на ужасите, на други жална трагедия, на трети гротеска и водевил.
Макар да не намразих Том Харди като Ал Капоне, не го обикнах също. Изпълнението стъпва с петичка в границата на пародията. Дикцията не съществува като такава. Мрънкането, шептенето, грухтенето и ръмженето стават опасна марка за актьора. Дано това не са белезите за появата на късен Брандо синдром.
Мнението ми в едно изречение:
Освен Капоне нужда от нов памперс има и целия филм.