Фран Лебовиц е виртуоз на отлагането, повелител на книгите, агент-провокатор на оригиналната мисъл, майстор на парадоксите, доктор хонорис кауза на оставането вкъщи.
Тя е емблематична за Ню Йорк, като Статуята на Свободата или Емпайър Стейт Билдинг – по-интересна е от първата и по-млада от втората. Ще я разпознаете по прическата, която сякаш не е сменяла от 50 години, вечната цигара, каубойските ботуши, белите ризи с елегантни ръкавели и костюмите Anderson & Sheppard.
Когато ги помолих да ми ушият костюм, те ми отказаха – спомня си Лебовиц – Казаха ми, че в цялата си история (Anderson & Sheppard са на 115 години) са шили за жена само веднъж. Известният смокинг на Марлене Дитрих. Това може да ви спре, но не и мен.
Лебовиц става най-известното лице на шивачите от Савил Рол и дори влиза в няколко класации за най-добре облечен… мъж.
Тя е инфлуенсър, преди да има инфлуенсъри. Един от добрите й приятели – Мартин Скорсезе, също става клиент на ателието. Всеки път, преди да вечеряме му се обаждам: Марти, какво ще носиш? Не искам да сме облечени еднакво.
Скорсезе е влюбен – поне платонически в Лебовиц. Разбирам го. През 2010 той направи Public Speaking – документален филм за тази сардонична кръстоска между Сократ и Оскар Уайлд. Но час и двайсет минути са недостатъчни за Лебовитц.
If I complain about the things I complain about, will they change? Not so far.
Сега Netflix им дава три пъти повече време. Pretend It’s a City 2021 се състои от 7 епизода, които са тематично ограничени, ако Фран може да бъде поставена в рамки. Архитектура, култура, транспорт, спорт, здраве, пари, книги. Лебовиц има опако мнение за всичко. Не съм съгласен с всичко, но е плашещо с колко много съм.
Great people talk about ideas, average people talk about things, and small people talk about wine.
Тя няма компютър или смарт телефон. Но има 11 000 книги, заради, които си търси нов апартамент. Проблемът ми е, че съм материалист, който не се оправя с парите. Мразя парите. Хем, са скучни, хем са аритметика. Две неща, които не мога да преживея.
Книгите я провалят като ученик – дори не завършва гимназия. Предпочита да чете неща, които са и интересни на нея, а не учебници или домашни.
Аз също имам своите Лебовиц-моменти. В университета – по време на изпит, се отклоних от темата и говорих близо 30 минути преди да ме спрат. Колега, каза професорът – виждам, че се интересувате от социология, политология, антропология и даже биология, но ви изпитвам по икономика. А, да икономика – казах аз – Нека да си признаем, голяма скука. Писаха ми четворка.
I never got along with Andy. Andy never got along with me. He’s done much better since he died.
През 70-те Лебовиц работи за списание Interview на Анди Уорхол, двамата не се харесват. След напускането на списанието, тя продава всичките си картини на Уорхол. След смъртта му цената им скочи до небето. Пак се прецаках – възмущава се тя.
I write so slowly, I could write with my own blood and not hurt myself.
Лебовитц е автор на две книги с есета. Metropolitan Life излиза през 1976, а Social Studies през 1981. В началото на 90-те издава и детска книжка, но все още не е готова с третата си книга за възрастни, която издателят чака от 30 години. Фран, май си изпаднала в писателски блокаж – казва й журналист. Блокаж?! Това не е блокаж – възразява тя – Това е писателска блокада.
През 2012 написах пост Познай кой ще дойде на вечеря? В него изброих 5 човека, които бих поканил на вечеря. Фран Лебовиц беше на първо място – и все още е така.