Поне от пет години ми е трудно да гледам документални филми, защото постоянно оставам с чувството, че някой ме лъже.
Документалистиката, заедно с мейнстрийм журналистиката, е в упадък. Доскоро абаносови кули на професията лъснаха като корпоративно подчинени, фирмено платени, PR опитомени бордеи за мнения по поръчка. Аналогична е съдбата на документалистите. Благодарение на дълбоките джобове на поръчителите, към нас летят филми пълни с „разкрития“, „истини“, „правди“, „теории“.
Примерно – гледате филм за ползите от веганството. Проверявате и хоп!, той платен от производител на „фалшиво“ месо за бургери от соя. Казвам ви: накъдето погледнете PR, маркетинг и пропаганда! Великолепен пример от миналата година е Kipchoge: The Last Milestone 2021.
The Dissident 2020 (Дисидентът)
В ревюто си за The Dissident 2020 написах, че е увлекателен и плашещ. Според мен, един от най-интересните от миналата година.
Assassins 2020 (Убийци)
Безпощадната борба за власт е основна тема и в Assassins 2020. Филмът е отлично разследване, което граничи със сюрреализъм, за убийството на Ким Чен-нам, първородният и любим син на Ким Чен Ир.
Life of Crime 1984-2020 2021 (Престъпен живот)
Проект, който отнема 36 години от живота на създателите си. Почти четири десетилетия Джон Алпърт следва тримата си герои, по улиците на Ню Джърси. Героите се променят, но с тях се променя и режисурата.
В началото стилът е риалити-воайорски. С времето, камерата става емпатична, излъчва съчувствие и подкрепа. Филмът е тъжен, но важен.
Tina 2021 (Тина)
Има хора, които не харесват Тина Търнър. Как е възможно? Историята й е пълна с енергия, оптимизъм, вдъхновение.
Добър биографичен филм, който можеше да е отличен.
Hemingway 2021 (Хемингуей)
Хемингуей ми помогна да не ме скъсат на изпит в университета. Познаха, че „непознатият текст“, който са ни дали за диктовка е написан от него. Всички истински почитатели на Хемингуей, които съм срещал, си приличат. Те обичат живота, обичат новото, шареното, приключенията, обичат движението, обичат хората, но сякаш не са влюбени в себе си. Наблюдението ми не е научно, но 100% от тях имат еднакво пиянство. То започва с шумни шеги и прегръдки, но завършва в сълзи.
Това е изчерпателен, може би предълъг, разказ за майстора на думите, скандалджията, легендата – Ърнест Хемингуей. Филмът не е перфектен – като героя си, анализите на „гостите“ идват в повече, но го препоръчвам.
The Beatles: Get Back 2021
Този документален филм е толкова дълъг, че трябва да се раздели на три части. Приемливо е, когато разберете, че режисьор е Питър Джаксън.
Режисьор е пресилено, монтажист е коректно. Джаксън се добира до 150 часа материал, заснет по време на създаването на Let It Be, последният албум на Ливърпулската четворка. Идеята била записите да се използват за филм, който да съпътства премиерата на албума.
Макар да е въздълъг, филмът рядко е скучен. Съдържа любопитни, даже магически моменти. Раждането на Get Back, докато Пол Маккартни си „дрънка“ на китарата. Интересно е да присъствате на целия процес. Интимно запознанство с различните характери и роли, които имат четиримата. Пол, който е организатор и единственият, който фокусира групата. Джон, който винаги закъснява, но когато добави нещо, то е нещото, което е трябвало да се добави. Джордж, който има чувството, че е само изпълнител, а иска да е и творец. И Ринго, който просто си мълчи, като интровертно, но умно дете, което усеща наближаващия развод на родителите си. И сякаш със силата на тишината иска да го спре или забави.
Summer of Soul (…Or, When the Revolution Could Not Be Televised) 2021
Още музика, пак архивни кадри.
Заснети пак през 1969, но в Ню Йорк. По време на 6-седмичният фестивал на черната музика, който се провежда в Харлем. Стиви Уондър, Махалия Джаксън, Нина Симон, Гладис Найт… джаз, блус, суинг, соул и госпел. Пленителни изпълнители, ангелски гласове и позитивна енергия, важен момент в Американската история. Нещото, с което филмът би спечелил е по-добра структура.
Listening to Kenny G 2021
Харесвам подхода на режисьорката Пени Лейн, която прави една от най-честните биографии, които съм гледал. Тя не избира обичайното. Вместо да използва приятели, колеги, роднини, довереници и доброжелатели, които да ни затрупат с комплименти и хвалебствия за героя, тя отваря с професори по музика и история на джаза. Пуска им Кени Джи. Реакциите са смешни.
Кени Джи е най-продаваният инструменталист в историята. Музиката му е химн на всяка сватба, луксозна тоалетна и хотелски асансьор. Една от композициите му се използва за край на работния ден в Китай. Звучи отвсякъде – магазини, супермаркети, молове, пазари, кина, театри, учреждения. Често Кени бива определян – от истинските джазмени, като: „мебелировка“, „тапети“, „музикален аналог на паважа“. В края на филма, аз го уважавах много повече, отколкото в началото.
Увлекоха ни и тези:
Schumacher 2021 е конвенционален, но интересен поглед към живота на седемкратния шампион във Formula 1 Михаел Шумахер.
Тод Хейнс използва интересна монтажна техника в The Velvet Underground 2021. Тя очарова, поне в първата част. Не знам, към кого е насочено цялото. Очевидно не е за хора като мен, които знаят малко за авангардната американска група. Знаех, че са протежета на Анди Уорхол, че Вацлав Хавел им е фен и че U2 ги копират здраво. Но краят не ме запали да разбера повече. Със сигурност не е за заклетите фенове, повечето от които са над 60-годишни. Те със сигурност знаят повече от това, което Хейнс показва.
Fireball: Visitors from Darker Worlds 2020 – Вернер Херцог и Клайв Опенхаймер ни разказват за кометите, астероидите, метеоритите и останалите падащи останки от небето. Белезите, които те оставят по тялото на Земята и техните религиозни, културни, научни ефекти за човечеството.
Misha and the Wolves 2021 (Миша и вълците) е невероятна история, която тече като приказка. Конструиран, но полезен урок за силата на манипулацията и способността на медиите – и хората, да създават фалшива реалност. Rozix ви препоръчва два документални филма на HBO: In the Same Breath 2021 и Four Hours at the Capitol 2021.
Свързани публикации:
Чудесен списък.
Бих добавил 14 peaks към него. Чудесна илюстрация докъде може да стигне човешката воля. Освен кадъра с кафето на Дъбов в палатковия лагер, не забелязах други намеци за реклама.
И всъщност всичко на Джими Чин. Не съм гледал The Rescue още, но четох много добри отзиви.
Цъки, поне още трима души ми го похвалиха, но не успях да го гледам, преди края на годината. Със сигурност ще, щом и ти го хвалиш. Мерси!
14 peaks… Не можах да спя след филма (понеже съм планинар 😉 ), но истината е, че филма е великолепен!