Подобно на Александър Дюма-баща и Холивуд обича да прави продължения.
Като дете „Граф Монте Кристо“ – разделен в два тома, ми създаде посттравматично стресово разстройство. До ден днешен не е ясно колко са романите за тримата мускетари. Може да са три, но може да са и шест, зависи как броите. Говорим за поне 3600 страници. Ако си спомням добре, причината Дюма да пише толкова много е, че се е плащало на дума. Колкото повече думи, толкова повече франкове. Принципът за Холивуд е същият, но в долари.
Затова Аксел Фоули се завърна – в Beverly Hills Cop: Axel F 2024 (Ченгето от Бевърли Хилс 4), само по Netflix. Детектив Фоули е отново в Бевърли Хилс, след заплаха за живота на дъщеря му (в ролята е Тейлър Пейдж), която е адвокат. Заедно те разкриват група корумпирани ченгета. Случаят е и терапевтична среща, в която двамата могат да възстановят прекъснатите си отношения.
Всичко останало е като едно време или почти.
Носталгията не е това, което беше. Вместо да ни дари с вдъхновяващи спомени за златното минало, тя ни натъжава. Изпълва ни с болка и съжаление. Като 72-годишен терминатор, който е станал пародия. Или 81-годишен Индиана Джоунс, който бива подиграван и подритван от младото поколение. Трагичен и жесток спектакъл, като президентски дебат с Джо Байдън.
Еди Мърфи е на 23, когато прави първия филм и е на 63 в №4. Макар да изглежда прекрасно за възрастта си, тя си личи. Тонусът е различен, движенията са по-бавни, координацията е друга, килцата не могат да се скрият от спортното яке. Има пауза, преди да започне да слиза по стълби.
Аксел е младеж, сравнен с партньорите му – детектив Розууд, който сега работи в частния сектор и детектив Тагард, който вече е шеф на полицията. Актьорът Джон Ащън (Тагард) е на 76 и официално е пенсионер. В повечето си сцени седи, лежи или се подпира на неща.
Тъжна е и атмосферата. Бевърли Хилс е мечта през 80-те – чисти, прави булеварди, зелени паркове, палми, богати, весели хора. Слънчева, оптимистична реклама на американската мечта, на която да се радвате от отворения си кабриолет.
Хипотеза за появата на оригиналния филм е, че се ражда като идея, докато един от създателите кара по улицата и се оглежда наоколо. Сцена, която е ключова за филма и ще бъде копирана в десетки други. Днес Бевърли Хилс прилича на Детройт. Личи си, че им е било трудно да намерят красиви парчета, които да сглобят в готин колаж.
Позитивите са: саундтракът, който все още работи, екшън сцените, които са ретро и диалогът, който има проблясъци, макар като цяло да е вял и предсказуем.
Мнението ми в едно изречение:
Лишена от интрига комбинация от носталгия и умора, която безметежно ще уплътни два часа от свободното ви време.
Свързани публикации: