История за три сестри. Сестри по случайност, приятелки по избор.
Първото заглавие, което написах за този пост беше: Как се прави качествена социална драма? Звучеше твърде теоретично. Истина е, този малък, но въздействащ филм на Линда Олте е пример, ако не урок, за добре структурирана и написана драма в стил социален реализъм.
Макар да идва от Латвия, той е на нивото на американски попълнения като: Honey Boy 2019 (Сладко момче), Waves 2019 (Вълни) или Thousand and One 2023 (Хиляда и едно). Справедливо е да го сравняваме обаче с филми от страни, които не блестят с кино традиция – като България. Можем да направим паралел с друго нещо, което гледах наскоро по HBO – Диада 2023.
Филмите са сходни и контекстуално идентични. Главната героиня е тийн момиче – от „лошо семейство“ и с „труден характер“. Възможността да заминеш за Америка е изкушение, решение, потенциално спасение от мизерията и калта на Източна Европа. Но ефектът, който постигат е различен – поне върху мен.
Sisters 2022 (Сестри) – на латвийски Masas, започва със сцена в която две момичета се промъкват в кучкарник, за да освободят затворените кучета. Диада 2023 започва с момиче, което рисува на празен площад. Кой е по-увлекателният увод?
Анастасия е на 13, а Диана е на 9, двете живеят в сиропиталище. Третата сестра е Юлия, тя вече е майка, макар все още да прилича на дете. Анастасия научава, че американско семейство е одобрено, за да осинови нея и Диана. Малката сестра е във възторг от тази новина. Анастасия е резервирана, а скоро и разколебана, когато в живота й се връща Алла, биологичната й майка.
Майката е освободена от затвора, където е изпратена, заради убийството на бащата на Диана. Да, сестрите са от различни бащи. Алла е шарена, шумна и забавна. Напомни ми за майката в Nobody Knows 2004 (Никой не знае), на Хирокадзу Корееда. Тя е емоционално незряла. Да имаш такъв родител е едновременно разочароващо и деморализиращо. Очакваш майка ти да те обича и да се грижи за теб, а не да ти краде джобните.
Главната героиня е изправена пред дилема – да остане или да замине. Да избере хаоса на илюзията за истинско семейство или да избяга в чистия, спретнат, подреден, почти казармен живот на американското евангелско семейство. Решението е още по-сложно, защото Анастасия решава и за Диана.
Защо латвийският филм е по-добър от българския?
Реализмът се отдалечава от изкуственото. Отказва се от декоративното, стреми се към правдивото. Цели да резонира с публиката, чрез своята позната и автентична среда. Това е „живият живот“, без маска и преувеличение.
Автентичните герои, изпълнени с несъвършенства, желания и достоверни емоции, са ключови. Анастасия и нейният свят са по-истински. Те не са напънати карикатури. Анастасия краде и вандалства, но също е грижовна. Тя е разсеяна в час, но харесва бременната си учителка. Налита на бой, но е свободолюбива, има достойнство. Героинята е с морална сърцевина, която помага на зрителя да я подкрепя, да го е грижа. Краят, който завива към началото, е значително по-задоволителен.
Мнението ми в едно изречение:
Социална драма и дебют, който заслужава награда, поне от централноевропейско измерение.
Свързани публикации:
Сетих се един друг български филм. Казва се Шивачки. Надявам се не си го гледал. Същата постройка – имаш 3 бедни момичета и изборите, които всяка прави, за да успее в живота.
@Цъки
Позна, не съм го гледал, но имах изживяване с една от актрисите в него, което – от уважение, ще премълча.