
A Thousand and One 2023 е пълнометражен дебют на А. В. Рокуел. Тя разказва историята на Инес, самотна млада майка, която пораства, заедно със своя син, сред пустинята на Ню Йорк.
Като Full Time 2021, за който писахме наскоро, това е драма в стил социален реализъм. Инес отвлича шестгодишния Тери, който е под опеката на социалните грижи, докато тя – не знаем защо, е била в затвора.

A Thousand and One 2023 е история за любовта, грижата, бягството, а в края на филма – по жесток начин, става история за доверието. Подобно на героите в Running on Empty 1988, Инес и Тери се крият зад фалшива идентичност и са винаги готови да побягнат нанякъде.

Ако сте киномани, ще разпознаете елементи от други филми. A Thousand and One 2023 иска да е Moonlight 2016 (Лунна светлина). Като него прескача в различни темпорални късове и парчета от живота на героите. Единият от тях е изигран от трима различни актьори – Тери на 6, 13 и 17 години. Филмът, сходно на Moonlight 2016, обича драматичния макро фокус, върху лицата на героите.

Като в етикет на шоколад трябва да добавим, че: Можете да откриете следи от Killer Of Sheep 1977, Fresh 1994 (Фреш), If Beale Street Could Talk 2018 (Ако Бийл стрийт можеше да говори) и Waves 2019 (Вълни) на Трей Едуард Шултс.

Мислех си за Honey Boy 2019 (Сладко момче) – полубиографичния филм-фантазия на Шая Лабъф, който разказва за детството му в компанията на колоритния му, но неконтролируем родител. Шая е в ролята на баща си или поне холивудската му версия. Все филми, които няма да гледате втори път, но си заслужава да гледате първи.

А. В. Рокуел има талант да създава автентична атмосфера. Героите се развиват и се променят заедно с Харлем. Започваме от гето улици, зарити в боклук и графити, за да завършим в ремонти, и обновяване. Юпита и хипстъри започват да изместват бедните наематели, а улиците се изпълват от био магазини и арт кафенета.
Част от амбиента на промяната, който ми допадна, са истински новинарски отрязъци, за новия кмет на града и плановете му за Ню Йорк. Те не само правят филма исторически коректен, но са и завоалиран политически коментар. Но това не е най-голямото достойнство на филма.
Ако дърво падне в гората и наоколо няма никого, за да го чуе, дали ще произведе звук?
Този въпрос, зададен преди 400 години, е класически проблем във философията. Дали нещо съществува, без да е възприето от съзнанието? Отговорът, на човека задал въпроса, е дървото издава звук – дори да не го чуем, защото Господ го чува.

Теяна Тейлър – актрисата в главната роля, е чута от Господ. В биографията й пише, че пее, композира и режисира, има над 60 проекта – основно музикални клипове. Аз я откривам тепърва. Видял съм я в Coming 2 America 2021 (Завръщане в Америка), но поради общата слабост на „падналото дърво“, което е филмът – не съм я запомнил.

Теяна доминира екрана. Тя е красива и секси, но също гори отвътре. Дали е актьорски талант или естествен магнетизъм – не знам. Привързвате се към нея, което е важно за болезнения обрат в края.

Критиката
Някои от изпълненията се усещат аматьорски. Темпото е неравномерно – ту твърде бързо, ту твърде бавно. Но основната ми критика е за сценария. Той е банален, до ненужния си обрат, който е самоцелен. В края ви оставя с едно голямо „Е,и?“.
Мнението ми в едно изречение:
Уместна социална драма.
Свързани публикации: