„Когато хората ти покажат кои са, повярвай им от първия път.“
Мая Анджелоу
Истинска случка. Миналата година. Аз чакам. Пръв съм, за да си поръчам бургер в приятно място, носител на златни награди за бургери, на остров Майорка. Както си чакам, огромна ръка се спуска от хоризонта и ме избутва. Премества ме, все едно съм дете.
Двуметров германец безпардонно ме прережда. В шок съм. Точно му казвам на английски: „Ей, пич! Какво правиш?!“ – когато грозната му, но не по-малко безочлива жена ми вкарва лакът в ребрата, минава пред мен и започва да си плямпа с него на език, който трябва да бъде изпепелен с огнехвъргачка.
Все едно не съм там! „Извинете!!!“. В този миг още четирима германци – с цвят на шунка, ми влизат като на ръгби мач. Вече съм седми. Сам съм, като римски войник в Тевтобургската гора. Моите варвари обаче миришат на BOSS, нямат кал под ноктите и не умират от глад, та това поведение да е спешно. Разказвам случката на приятел грък. „Такива са – казва той – безочливи и агресивни. Трябва да ги видиш като дойдат в Гърция. Но има и по-зле. Можеха да са холандци. Те обичат да взимат разни неща. Мисля, че е някаква шибана игра на статус. Взимат ти запалката и не ти я връщат или… взимат ти стола, когато станеш. Ако им викнеш, ти налитат на бой. Лошото е, че са бая големи копелета“.
Второ, контекстуално. Не съм работил със скандинавци, но съм работил с канадци, а също съм имал канадски професор. Канадците са влудяващо мили. Практикуват някаква пасивно-агресивна, мазохистична любезност, която минава границата на фалшивото и навлиза в патологични бездни от самоунижение. Няма канадец, който да не съм искал да шамаросам. Точно това чувство цели да предизвика датският филм Gæsterne, което ще рече „Гостите“. Английското заглавие е Speak No Evil 2022. Сега има и американска версия.
Speak No Evil 2022/2024 (Мълчанието е злото) – Трябва да похваля великолепната адаптация на български. Ако споменаваме българските преводи на заглавията, то е за да им се присмеем или поне учудим. Dear John 2010 (С дъх на канела), Breaking Bad 2008-2013 (В обувките на Сатаната), Get the Gringo 2012 (Как прекарах лятната ваканция). Преводът е сложна работа. Апропо, последното е официално, алтернативно заглавие от самите създадели, не си го е измисли нашият преводач. Като цяло, българите се справят по-добре от германци, словенци или руснаци. Все пак, Die Hard 1988 на български е „Умирай трудно“, но на немски е „Умирай бавно“, на словенски е „Умри изправен“, а на полски е „Стъклен капан“.
Българската адаптация си играе с поговорката „Мълчанието е злато“. Игра, която отлично улавя основната идея на филма, че: Преклонена главица, сабя Я сече.
Speak No Evil е част от английска устойчива фраза: „See no evil, hear no evil, speak no evil.“, която най-често е изобразявана, чрез три маймунки, които са наричани „мъдрите маймунки“. Смисълът на маймунките на български е напълно противоположен: „нищо не видях, нищо не чух, нищо няма да кажа“. Английското значение е, че когато около теб чуваш лъжи, слухове, клюки, злословене трябва да ги пренебрегнеш. Не се отдавай на злото, когато е около теб.
Датският филм
Е оригиналът и безспорно е по-добър. 80% от него е на английски език, защото е езикът, на който комуникират героите – датска и холандска двойки. Причината да бъде преправен за американска аудитория не е езикът. Европейският филм е по-фин, по-жесток и няма хепиенд, което би увредило американските зрители.
Датско семейство – с едно дете, среща холандско семейство, докато са на почивка в Италия. Холандците се държат като германците и холандците от анекдота, с който започнах. Макар да са груби и безцеремонни, те са приятелски настроени и канят датчаните на гости – в Холандия. Скандинавците се съгласяват.
Филмът е проницателен поглед, психоанализа, а също критика на датското общество и култура. Носи доста от идеите на ранните произведения на Рубен Йостлунд. Особено идеята, че западните хора – в частност датчаните, живеят с една цел – „да не се изложат“, „да не обидят някого“.
Гениална е сцената с човека-маймуна в The Square 2017 (Квадратът). Полугол мъж-артист, който се държи като животно, започва да изнасилва жена от публиката. Свръхцивилизованите, добре облечени индивиди наоколо са стъписани и не знаят как да реагират.
Силен пример за подобен кино анализ е и The White Ribbon 2009 (Бялата лента), изследване на злото и контрола, което се развива в германско село.
Speak No Evil 2022 е психотрилър с дълъг фитил, който ни показва смърт от Суперего. Бащата и майката датчани са сковани от етикета и социалните норми, до степен да пренебрегнат инстинкта си за самосъхранение. Действията им на места са не просто глупави, а са направо налудни. Искате да викате, докато гледате. Поразени сте, от чувство на безпомощност. Зрителите са точно толкова импотентни, колкото и героите.
Суперегото смачква двамата до безгръбначни страхливци. Режисьорът и сценаристът, които са братя, им дават няколко, поредни възможности да се спасят, но те – като заек осветен от фаровете на кола, просто замръзват в ситуацията. Или още по-гадно за мен – плачат. Особено мъжът е феноменален ревльо. Има нещо в плачещите мъже, което ни кара да изпитваме лека погнуса.
Датският филм е басня. Приказка, като „Макс и Мориц“, но оригиналната версия, в която палавите хлапета не се спасяват, а умират. Жестоката им смърт подчертава поуката.
Американският римейк
Началото следва почти кадър по кадър оригинала, но има и промени. Някои са за по-добро, други са излишни, трети понижават качеството.
Едното семейство са американци – майката е вегетарианец и PR, бащата кара Tesla. Другото семейство са британци от провинцията.
Другият баща е в изпълнение на Джеймс Макавой. Какво изпълнение! Основен плюс на американската версия. Макавой носи филма на плещите си. Бих го сравнил с де Ниро в Cape Fear 1991 (Нос Страх).
Американската версия има повече действие, повече екшън, повече викове, стрелба и чисто физическа грубост, повече кръв. Парадоксално, но тя е по-бъзливата.
В датската версия има сцена с гол мъж. В същата сцена, но в американската версия, мъжът е по гащи. В датската версия има сириец мигрант, който (без да издавам) не е ок. В американската версия сириецът се появява, но после изчезва и ролята е довършена от бял мъж. „Страх ме е, да не си помислят, че сме расисти“ – е казал някой. Датската версия завършва брутално. Американската версия завършва така, както би ви се искало.
Най-големият недостатък е, че римейкът не разбира или нарочно не забелязва идеята, посланието на оригинала. Американските герои са наивни градски идиоти. Бащата е скопен, емаскулиран мъж, който бива спасяван от жена си, но нищо друго. Ако бяха смели, като датчаните, американците можеха да направят техен си коментар. Например как американското общество създава такива слаби мъже. Но те не искат. Честити са с това, че правят добър хорър, но нищо специално.
И в двата филма има фундаментална сцена. В нея жертвата, през сълзи от болка пита: „Защо ми го причиняваш?“. Хищникът отговаря: „Защото ми позволяваш?“.
Мнението ми в едно изречение:
Ако искате да бъдете разтърсени до корен, гледайте датската версия, ако искате задоволителен филм на ужасите – американската.
P.S. Ще прескоча трейлъра, както в последния пост, защото и вие трябва да го прескочите.
Гледах американската версия и ми хареса. Разбира се, заради Джеймс Макавой най-вече. Пък и темпото хич не беше лошо.
Явно ще трябва да гледам и оригиналния филм, вярвам ти напълно в преценката, че е по-добър, но все пак и сам трябва да се уверя.
И все пак Макавой е звяр.
@ГЕОРГИ КОЛЕВ – такива роли адски му прилягат, наистина!