Опасен непознат

Опасно да изпусна един от най-добрите филми тази година. Препоръчан от читатели, включително и официално от POW R TOC H. 

Трябва да гледате Strange Darling 2023 (Опасен непознат), без да сте чели ревю или дори да сте гледали трейлъра – дори няма да го линкна, както обикновено. Но ще напиша какво ми хареса, без да издавам сценария.

Хареса ми това, което гледах. Някои биха сравнили режисьора и сценарист Джей Ти Молнър, за чието съществуване не подозирах, с Куентин Тарантино. Монтажът и насилието в Strange Darling 2023 са експлозивни и кървави, ала Kill Bill (Убий Бил). Молнър не имитира Тарантино, просто и двамата са киномани. Веднага – още с интрото, ви става ясно, че гледате кадри от синефил.

Strange Darling 2023 е old school. Има’70-тарско усещане. Сурова, реалистична камера и „зърнеста“ лента. Кадри, които лудешки се разширяват, последвани от мрак в тесни, клаустрофобични пространства. Минималистични декори, които подчертават скромността на бюджета и практически ефекти, които все още работят по-добре.

Хареса ми, че е филм с топки. Той е сигурен в себе си. Направен е без страх. В морално амбивалентното време и среда, в които творят създателите му, всички са тревожни и изнежени, хумористично сакати, екзистенциално хилави. Хора, които седят на тръни, а често седят на два стола, но почти невъзможно е да седят на сухо. Всеки е докачлив: кой какво казва, как го казва, кога го казва, защо НЕ ГО казва и това ли казва, или казва нещо друго? Всеки е обиден от някого, оскърбен от реалността, огорчен от другите, обран от щастие. 

В това отношение Strange Darling 2023 прилича на  The Hunt 2020 (Ловът), сатирата на Крейг Зобел, маскирана като екшън-трилър и слашър-хорър. Той хитро се възползва от културните войни в Щатите, за да скандализира и двата лагера. Но Strange Darling 2023, за разлика от него, не е просто рекламна кампания. Играе си с клишетата и стереотипите сръчно и умело. 

Хареса ми, че филмът е първичен и архетипен. Главните герои нямат имена, мъжът се казва „Демонът“. Всички – дори епизодичните характери, са символи, образи от личното, но и колективното несъзнателно. Разпознаваме ги, разбираме ги – без да е необходимо да знаем историята им, преди конкретния кадър. 

Филмът уважава публиката, има доверие в способностите й бързо да „чете“ културно комплексни, абстрактни образи. По-младите от нас го правят светкавично, заради технологичния характер на модерната цивилизация. Мимовете например, но не само, са великолепен пример за кондензирането на огромно количество значение, само в един статичен образ. 

Или примерът на Джей Джей Маккъла. За човек, който е израсъл извън западната култура, това може да е просто образ на дебело човече с мустаци, което сочи към текст ограден в сърце. Реално, този образ и текстът в него са свързани с няколко други контекста. 

Ключова роля за развръзката има жена, която е облечена като каубой и носи револвер. Има и две бивши хипита, облечени в бяло, които сега са настоящи „бумъри“, които преяждат в нирвана или полусън, наркотично създадена илюзия за мир и спокойствие. 

Хареса ми Уила Фицджералд, която прави лично постижение и най-доброто изпълнение в главна женска роля тази година. 

Мнението ми в едно изречение:

Умно направен независим филм с ретро външен вид, но модерно мислене.