Днес прожекцията е на немска драма, с вкус на трилър и дъх на социален коментар. Тя беше част от София филм фест, но също е налична в HBO.
Режисьор на The Teacher’s Lounge 2023 (Учителската стая) е Илкер Чатак, а сценарият е на Йоханес Дюнкер и Чатак. В главната роля е Леони Бенеш, тя е Карла Новак, учителка идеалистка, която работи в привидно прогресивно училище. Сградата е просторна, чиста, светла, германски подредена. Децата са добре облечени, относително послушни. Родителите са цивилизовани. Учителите са умни, красиви и модерни.
Веднага сме хвърлени в проблема – някой краде. Сред основните заподозрени са децата. В частност момчетата. Едно от тях – турчето Али, е несправедливо обвинено, защото носи пачка в себе си. Карла е потресена от разпита и дори я е страх, че участва в расизъм. Апропо, случка от живота на режисьора е прототип за случващото се.
После, младата учителка вижда колежка, която обира общата касичка, с парите за кафе. Карла запретва ръкави и решава да направи собствено разследване. Тя залага капан. „Забравя“ сакото си – с пълен портфейл, в учителската стая, но оставя камерата на компютъра си да работи.
Щрак! Капанът хваща крадеца. На записът се вижда ръка, облечена в бяла риза с цветни звездички, която гепи портфейла. Карла се втурва в учителската стая, в търсене на учителя, в бяла риза с цветни звездички. Такъв няма, но главната администраторка – милата Фридерике, носи баш такава риза.
Карла е шокирана, но се престрашава и се конфронтира. Прави го тихо и дискретно. Предложението е Фридерике да върне парите и да обещае, че ще спре да краде. А Карла няма да каже на никого. За изненада, Фридерике реагира агресивно и гони Карла от кабинета си – Raus!
Учителката отива при директорката. В желанието си да направи правилното, тя дава тласък на лавина от конфликти, която обхваща цялото училище. За още по-голяма беда, Фридерике е майка на тихия Оскар, любим ученик на Карла и талантлив математик.
Позитивите
The Teacher’s Lounge 2023 е увлекателен, вълнуващ и мисловно стимулиращ. Илкер Чатак умело създава Хичкок атмосфера. Наглед банално място, става център на престъпления, подозрения и съспенс.
Режисьорът е подкрепен от отличната камера на Юдит Кауфман. Чувството за клаустрофобия се засилва с всяка сцена. Пространствата стават по-тесни за главната героиня, която е физически притисната, между стените на училището, между зелената дъска и чиновете пълни с деца.
Усещането, че нещо ужасно ще се случи е подчертано и от музиката на Марвин Милър. А също, от лицата на децата. Кастингът е идеален. Актьорите са за шестица, особено Леони Бенеш. Цялото заслужи номинация – в категория Най-добър чуждестранен филм, на тазгодишните награди Оскар.
Училището на Илкер Чатак е алегория за Германия. Малката общност от учители и ученици Е обществото. Подходът не е оригинален. Леони Бенеш вече участва в подобен филм, когато е на 17 години – The White Ribbon 2009 (Бялата лента), на Михаел Ханеке. Той използва германско село като лаборатория, за да изследва темите за авторитаризма, насилието, репресиите и социалната динамика, които пораждат възхода на нацизма.
Чатак се фокусира върху ерозията на авторитета. Ако светът на Ханеке е свръхригиден и контролиращ, то днешният е без авторитети, без граници. Децата крещят срещу учителя. Родителите крещят срещу учителя. Учителите крещят един на друг. Няма респект. Няма уважение. Няма възрастен. Има тревожни, наплашени, хипервентилиращи бозайници.
Друга – злободневна, тема е моралният релативизъм. Има ли истина, има ли правилно и неправилно, виновен, и невинен, има ли изобщо престъпление, нужно ли е наказание, живеем ли в морална сивота?
Карла Новак е от хората, които искат „всички да са добре“, „да не се караме“, „да сме мили“. Тя започва да се съмнява в себе си, въпреки че има запис с ръката на извършителя. Карла отказва да се извика полиция, която да направи професионално разследване. Започва да защитава Фридерике, може би заради детето, но извършителят умело става жертва. Лошият е не крадецът, а този, който го е хванал да краде.
Трета тема е деликатността на социалното единство. Циментът на всяка общност е доверието, а то се губи лесно.
Негативите
Моята критика на The Teacher’s Lounge 2023 е, че е фестивално изфабрикуван. В името на конфликта и драмата, филмът забравя реалността. Действията на възрастните стават все по-алогични и напаснати, за нуждите на сценария и в „името на изкуството“. Може би британският драматург Август Уилям Хеър (1792–1834) е прав, когато пише в Guesses at Truth, че „Драмата започва там, където свършва логиката“.
Има няколко момента, които са свръхдраматични, до степен да са комични. Такава е сцената, в която учителката кара класа да крещи. Този инфантилен израз на емоционалност е популярен в TikTok, но ефектът – за мен, е прекомерен. Сякаш смачквате муха с чук, който е за къртене на стени.
В друга подобна сцена, героинята – обхваната от паник атака, се скрива в тоалетната. Изпразва кошчето и… използва пластмасовата торбичка – доскоро пълна с тоалетната хартия, за да диша в нея. Разбирате ли какво искам да кажа? Too much! На български: предобряш, брат.
Не знам за вас, но Чехов е съгласен с мен. Има деликатен баланс между простотата и излишъка в артистичния израз. Класикът споделя, че когато една сцена стане дисплей на свръхемоция – шоу, то тя губи смисъл. Преувеличението разбива илюзията за реалност. Въздействащи не са сцените, в които някой вика, а тези, в които НЕ вика, но очаквате да го направи.
Краят няма да се понрави на тези, които очакват развръзка. Авторите оставят публиката да реши какъв е. Моят край е свързан с началото. В него младият математик – Оскар, решава задача на дъската. Доказва, че ако нещо е 0,999% вярно, то възможността да е 0,0001% невярно е без значение. В края детето – без да е гледало записа, разбира, че учителката казва истината, а майка му лъже. Светът е бинарен – има истина и неистина. Моят край е твърде смел, за да бъде изречен в обществото на авторите.
Мнението ми в едно изречение:
Въздействащ филм, който ще активира посттравматичното стресово разстройство на всеки учител.
Свързани публикации: