Страдате ли от амнезия на Гел-Ман?

„Убежденията са по-опасни врагове на истината от лъжите.“

Ницше, „Човешко, твърде човешко“

Само преди два поста писахме за творчеството на Майкъл Крайтън. През 2002, той изнася лекция в която говори за любопитен ефект. Сбор между когнитивен дисонанс, конформизъм, манипулативното влияние на авторитета, склонността за потвърждаване, масовата медийна неграмотност. 

Макар фокусът на Крайтън да е спекулативния характер на журналистиката, описаният ефект работи и в киното, а днес за социалните медии. Особено за социалните медии. Той го нарича амнезия на Гел-Ман.

Какво е амнезия на Гел-Ман?

Четете статия, статията е на тема, която ви е позната. Не просто позната – вие сте професионалист в тази област. Веднага разбирате, че написаното е неизчерпателно, неточно, грешно, абсурдно, нонсенс. След това, обръщате страницата, превключвате канала, кликате на друга тема. И… вярвате на това, което четете, чувате, гледате.

Мъри Гел-Ман е американски учен, носител на Нобелова награда за физика. Крайтън използва името му, за да опише феномена и подчертае, че дори гениален човек може да забрави, че медията, която консумира е била ненадеждна – само преди една страница.

Вие сте професор по медицина, специалист по генетика в Johns Hopkins. Гледате интервю на Джени Маккарти, бивша плеймейтка и провалена актриса, която твърди, че ваксините причиняват аутизъм у децата. Възмутени сте, шокирани даже. Знаете, че това е глупост, научна лъжа – мит, който е емпирично опроверган многократно. 

Превключвате към интервю на Ал Гор, бивш вицепрезидент на САЩ и лауреат на Нобелова награда за мир. Той твърди, че до осем години всички бели мечки ще умрат. Изпадате в паника. Започвате да търсите чековата си книжка, за да направите дарение. Решавате да се къпете веднъж в месеца, за да дадете шанс на белите мечки. Ставате веган. Кликате и забравяте, че само преди минута сте били шокирани от лъжите, които сте видели.

Амнезията на Гел-Ман е критика към медиите, особено склонността им да опростяват, ограничават и обобщават, погрешно да отразяват сложни теми. Да представят следствията като причини. Да лъжат. Основното послание на Крайтън е: прилагайте правилата на скептичното мислене. 

Какви са правилата на скептичното мислене?

Изключителните твърдения изискват изключителни доказателства.

Този принцип, често приписван на Карл Сейгън, означава, че колкото по-необикновено или малко вероятно е едно твърдение, толкова по-силни трябва да бъдат доказателствата, преди да бъдат приети.

Истината не се определя от това кой я казва.

Дори експертите могат да грешат. Всъщност, те почти винаги грешат, когато правят прогнози. Твърдението трябва да се оценява въз основа на доказателства, а не на титла или пост.

Преждевременната сигурност може да бъде подвеждаща.

Благодарение на много ранната ми детска среща със Сократ, днес се чувствам комфортно, ако кажа „Не знам“. Не изпитвам страх, срам или свян да кажа, че нямам информация за нещо. Няма да се изчервя, ако не знам коя е столицата на Папуа Нова Гвинея, но също няма да споря за това. 

Опитайте се да докажете, че грешите.

Скептичното мислене изисква ясни дефиниции и конкретни, измерими, емпирично доказуеми твърдения. След Войната от Йом Кипур – 1973, военното разузнаване на Израел създава звеното „Адвокат на дявола“. Малък екип от хора, чиято цел е да опровергава докладите на останалите служби. Коментарите на звеното трябва да бъдат убедителни, а не отрицателни в името на противоречието. Това е професионален, стратегически скептицизъм, а не битов нихилизъм.