Носталгията е съблазнителна лъжкиня. Световният маркетинг, спекула и промо схема зависят от нея. А, спомняте ли си за… Носталгията е основен доход за Холивуд. Днес носталгията не е целта ни.
Последните години доста от богатите актьори откриха, че са социалисти. От именията си, те започнаха да се оплакват от „най-богатите 1%“ от обществото, които заграбват всичко. Странно е, защото процентът на успеваемост, където „успеваемост“ означава слава и милиони в банката, сред актьорите е под 1%.
Около 15%, а според някои 10%, от актьорите в Америка могат да си плащат сметките с тази професия. 80% имат втора работа. 5% (от тези 15%) достигат „поименна разпознаваемост“. Тоест, знаете, че гледате Стийв Бушеми, а не „актьорът със странното лице“.
Апропо, последното десетилетие Холивуд използва едни и същи 9-10 лица, във всички проекти. Знаете ли, че Марго Роби е избрана за новата адаптация на „Брулени хълмове“? Колко още продукции с Педро Паскал и Тимъти Шаламе можем да издържим? Колко пъти Остин Бътлър ще е Елвис?
Като включим и тежкия непотизъм, вероятността за успех е под 1%. Надеждата умира последна.
Филмите на 80-те и 90-те са пълни с армия от полупознати лица, които вече сме забравили. Майкъл Паре, Майкъл Бек и Майкъл Дудиков – сигурен съм, че не означават нищо за вас.
Кой е любимият ви филм със Сони Ландъм? А с Майкъл Бийн? Не. Не. Не. Мислите за Шон Бийн. Аз питам за Майкъл Бийн – от The Terminator 1984 (Терминаторът), Aliens 1986 (Пришълците) и The Abyss 1989 (Бездната).
Не казвам, че всички тези актьори са неоткрити, нешлифовани диаманти. Мелпомена може без Джеф Спикман. Венецът на Ерато не ще увехне, защото сме забравили очите на Винсент Клин.
Кари-Хироюки Тагава
За повечето от нас Тагава е само една роля: Шанг Цунг в Mortal Kombat 1995 (Смъртоносна битка). И това е трагедия, защото той е мултидисциплинарен актьор, полиглот – с отлична дикция и кадифен глас.
Злият Азиатец е образът, който най-често му разрешават. Но в Тагава има една голяма, драматична, шекспирова роля, която някой режисьор просто трябва да види.
Пам Гриър
В лъскаво интервю – преди три години, Дженифър Лорънс се изцепи, че е първата жена екшън звезда? Това не е вярно, даже е гнусна лъжа, но е белег за интелекта и егото на актьорите.
Пам Гриър също не е първата жена екшън звезда, но е в екшъна 36 години, преди Лорънс да се пробва във филм. Пам е царицата на blaxploitation жанра. Героините на Гриър са смели, силни, сексуално освободени отмъстителки, които прочистват града от нарко банди.
Един режисьор вижда потенциала. Tой не просто харесва Пам, а е влюбен в нея. Jackie Brown 1997 (Джаки Браун) е сред най-любимите ми филми на Куентин Тарантино. Зрял, тих и бавен. С магнетична главна роля на Пам, която владее всяка сцена, без да преиграва.
Робърт Дави
Той е оперен певец – поне в началото. Лицето му – изсечено с брадва и минато с кухненско ренде, автоматично го дисквалифицира от роли, които би взел Райън Гослинг. Играе предимно яки момчета в екшъни, трилъри и криминални драми, мафиоти, военни, агенти на ФБР. Аз го знам от сериала Profiler 1996-2000 (Профайлър: Ловци на убийци), едно от художествените произведения, което ме запали да уча психология.
Той внася дълбочина и авторитет, които лесно открадват сцената, ако в нея има захаросани актьори. За съжаление, Дави не получава шанс, за да е в главна роля на нещо значимо.
Мег Фостър
Какви очи! Те са извънземни, идват от Нептун. Толкова сини и толкова ледени, че в някои роли носи лещи, за да ги прикрива.
Фостър участва в множество нискобюджетните филми – ужаси, фантастики, кримки. Била е вещица, воин, извънземно, шеф на корпорация, медиум. Обратното на Никълъс Кейдж, тя рядко играе шумно, гръмко, бомбастично. Излъчва тих, магнетичен, мистичен контрол.
Майкъл Джай Уайт
Майстор на бойните изкуства, но и подценяван актьор. Според мен, има потенциал за повече от тупаници и ритници. Било в нещо на Тарантино, било в нещо на Скорсезе.
Веществените доказателства? Начинът, по който С. Крейг Залер го използва в grindhouse удоволствието Dragged Across Concrete 2018 (Озлобени ченгета). Пародията Black Dynamite 2009 (Черен Динамит), която е изнесена на широките му плещи.
Барбара Крамптън
Непознатата легенда. Ценителите на хорър жанра ще се съгласят. Крамптън доминира света на ужасите.
Тя е крокодил. Не на външен вид! Перфектно адаптирана е към екосистемата. Което означава, че кариерата й продължава четири десетилетия. Лили Иванова на кино страховете. Участва в пет адаптации по Лъвкрафт, но се раздава дори, ако филмът е евтина VHS дъвка. Тази й отдаденост обаче я заключва в ниша и тя не получава мейнстрийм предложения.
Били Драго
Ако сте взимали касетки под наем, няма начин да не го разпознаете. Незабравим външен вид и… аура. Смразяващ поглед, змийски глас и зловещо спокойствие. Били Драго – името е култово, поне колкото Рома Мафия или Бен Газара.
Толкова ефективен като злодей, че не получава нищо друго. А е добър! Веществено доказателство? Продуцира и изпълнява обучително видео, което се използва до днес в курсове и академии по актьорско майсторство. Докато бе жив, можеше да бъде преоткрит от някой като Дейвид Кронънбърг или Дейвид Линч, а защо не Джим Джармуш, уви.
Можете да имате съвършеното тяло за звезда от 80-те – като Джак Скалия, чар – като Гари Бюси, да сте технически вещи – като Майкъл Айрънсайд, но успехът да не дойде. Актьорската професия е брутална. Сблъсква ви с отхвърляне, типизиране и финансова нестабилност – често в продължение на години. Актьорите, които успяват, невинаги са най-надарените или дори красивите. Успяват тези, които продължават да опитват, да се усъвършенстват, да работят над себе си… или спят с продуцентите.
Свързани публикации:
Чудесна статия!
@ЯСЕН – с лятно закъснение – Благодаря!