С наближаването на Нюрнбергския процес, психиатър от американската армия получава ново назначение. Основният му пациент е обвинения в нацистки военни престъпления Херман Гьоринг, който се е предал на американците в Австрия.
Nuremberg 2025 (Нюрнберг) не е римейк на други филми, макар да прилича на такъв. Той следва книгата „Нацистът и психиатърът“, от Джак Ел-Хай, която е от 2013.
Ще ви напомни на поне две други произведения: Judgment at Nuremberg 1961 (Нюрнбергският процес), черно-бяла класика, която печели 2 награди Оскар и още 9 номинации; както и Nuremberg 2000 (Нюрнберг), минисериал, носител на няколко награди Еми.
Това не е филм за битки, атаки, щурмове и офанзиви. Насилието се е случило. Останал е само езикът. Думите са оръжия. Идеите – щитове.
Разумът се опитва да разбере ужаса. Едни мъже питат от името на мъртвите. Други говорят от свое. Говорят с гордост. Говорят със страх. Говорят с презрение. Говорят, сякаш историята ще забрави делата им. Няма.
Херман Гьоринг, изигран от Ръсел Кроу, доминира всяка сцена. Той е обезоръжен и не вика, но упражнява пълен контрол. Най-добрата главна мъжка роля за 2025? Възможно е.
Начинът, по който става, сяда, усмихва се, намига – без да намига, е майсторски. Кроу разбира Гьоринг. Той не играе луд, див или кръвожаден злодей. Героят му е уверен, интелигентен, очарователен. Разбирате защо хората го следват и обичат, защо умират за него. Разбирате и защо не може да признае вината си. Изпълнението не цели да оправдае героя или да го порицае, но да го разкрие.
Срещу него стои Рами Малек – в ролята на Дъглас Кели, психиатър, който таи гняв, амбиция и желание да победи. Кели вярва в силата на разума си. Малек показва цената на вярата, защото всяка сесия подкопава увереността му, изкарва го извън релси.
Камерата се фокусира върху лицата. Бръчки, пот и потрепване. Виждаме съмнение, пренебрежение и лъжи, които са убедителни.
Nuremberg 2025 ни напомня, че правосъдието не е бързо, нито лесно. А краят не винаги е триумф. Филмът разбира, че процесът е бил важен не защото е бил драматичен, а защото е бил преднамерен. Имал е цел, да покаже, че лидерите носят отговорност за заповедите си. „Мъртвите не могат да викат за справедливост. Дълг е на живите, да го направят вместо тях“ – пише Лоис Макмастър Бюджолд.
Мнението ми в едно изречение:
Сценарият не предлага нищо оригинално, но филмът се възползва максимално от силата на целия актьорски ансамбъл.