Киното оцеля още една година, въпреки трудностите и в изгрева на изкуствения интелект. Не само оцеля, но в няколко щастливи мига ни напомни, защо съществува.
Важно е, защото ни позволява да живеем два пъти – веднъж като себе си и веднъж като другите. Доказва ни, че да бъдеш човек означава да чувстваш, да помниш, да се разпознаваш в очите от екрана.
Гледахме оригинални истории, разказани от талантливи хора, които ни предложиха нещо повече от напъни, за пробутване на стара интелектуална собственост. Това са филмите, които ни впечатлиха и заслужиха да говорим за тях. Защото ако не говорим за тях – какво правим изобщо?!
Крайно време е да ни гостува Румяна Стойкова. Тя ми беше колежка – преди време, но едно време ми беше конкуренция. Навремето е била радиоводещ, защото е искала, но и защото има кадифен глас. След време започна да работи в телевизия, но от време на време е музикален селектор, под псевдонима Francesca Diagonali, може да сте били на нейно парти. Стилът й е в крак с времето, но тя е супер… през цялото време. Благодарни сме, че сподели своите 5 любими филма навреме.
5-те на РУМЯНА СТОЙКОВА
2025 за мен не произведе пиршество от добри киноленти — далеч по-добри ми се струват сериалите на изминалата година. С уговорката, че не изгледах нищо от европейските фестивали, така че простете ограничените ми мейнстрийм вкусове, представям моите пет за 2025.
One Battle After Another 2025 (Битка след битка)
Ако едно е сигурно, то е, че всички обичат One Battle After Another 2025. Може би най-впечатляващото във филма е Шон Пен, или по-скоро полковник Стивън Локджоу. Леонардо е хипнотизиращ от начало до край и за първи път е толкова забавен, макар че Боб Фъргюсън не е много далеч от други негови превъплъщения. Наистина оригинален сценарий и изкусна режисура от Пол Томас Андерсън. Шапки долу за брилянтната черна комедия, гарнирана с доста креативни имена на места и герои, и с брутален на моменти съспенс! Да не забравяме важното — силни послания и препратки към политическа реалност, която светът смяташе за отминала.
Wake Up Dead Man 2025 (Събуди се, мъртвецо)
Това е филмът с феноменално секси (Джош О’Конър, Даниел Крейг, Андрю Скот) и добър каст, но и филмът, който най-много ме изненада. Започва тихо, почти небрежно, а после постепенно те вкарва в мрачен, напрегнат свят, от който не ти се излиза. И понеже е част от поредицата Knives Out с детектива Беноа Блан, ще кажа, че е най-яката част.
Наистина прекрасен – до слабия (за мен) финал. И все пак Ема Стоун разцепи отново. Мисля, че тази жена и манджа с грозде да направи, пак ще е вкусна. Психеделичната реалност на Лантимос е мехлем за онези, които ненавиждат крайностите на корпоративното мислене и идеологизираните социални и екологични политики. На мен лично ми дойде много добре. За финал — саунд дизайнът и музиката са другата ми любима съставка от Bugonia 2025.
The Fall Guy 2024 (Каскадьорът)
А това беше изненадващо забавно, интересно за гледане, особено ако бачкаш в киноиндустрията. Секси — все пак Райън Гослинг и Емили Блънт са в главните роли — и подценено заглавие. От онези филми, които просто ти действат добре и няма нужда от дълбок смисъл. Просто нещо cool. Да живеят каскадьорите!
Frankenstein 2025 (Франкенщайн)
Мнооого красив, перфектно меланхоличен, чувствен. Сценографията и костюмите ми напомняха Poor Things 2023 (Клети създания), съвършен в това отношение. Недостатъчно разгърнат, имах нужда от още. Може и това да е била целта…
Разочарование на годината: F1 2025 (Ф1) – не знам какво стана. Епично, мега заснето… Започваш да се увличаш по спорта, дори да не знаеш нищо за него. Влизаш в играта и от друга страна – клиширан финал, без достатъчно драма, без дълбочина, без химия между Брад Пит и Кери Кондън. Имах много по-големи очаквания…
5-те на ГАЛИНА
Diamonds 2024 е бижу в класацията. Филмът на Ферзан Йозпетек впечатлява с оригинален сценарий, непоколебима естетика и изящно изпълнение на Луиза Раниери.
Ставайки въпрос за оригинален сценарий, тук добавям и Sinners 2025 – филмът с вампирска тематика, в който доминират музиката, костюмите и хореографията.
Към постиженията в хореографията добавям и Armand 2024, където целият сюжет за насилие в училище е изтанцуван сцена след сцена.
Weapons 2025 разказва за друга история от училище, но тук срещаме чудесна луда вещица (Ейми Мадиган).
Winter in Sokcho 2024 (Зима в Сокчхо)
И понеже е януари, завършваме с Winter in Sokcho 2024 – френско-корейската драма, в която пътищата дори за малко да се събират, винаги се разделят.
Разочарование на годината: Тази година не съм гледала филм, към който да имам толкова големи очаквания, че да ме разочарова напълно.
5-те на ROZIX
One Battle After Another 2025 (Битка след битка)
Имах съпротива да го включа в best of класацията, защото има много пробойни – и сюжетни, и с изграждането на образите, част от които ми се сториха едноизмерни и недоразвити.
Но филмът е прекалено важен като теми, за да го пренебрегна. Моментна снимка на Америка, изобилно полята с черен хумор, силен саундтрак и страхотно операторско майсторство. Шон Пен преиграва в стил Тръмп, което на мен ми дойде в повече, но вероятно това е била идеята. В крайна сметка, живеем в преекспониран свят, в който преиграването става норма, а естественото – изключение.
Прекрасна симфония за любовта, загубата, силата на човешкия дух и природата, а също и носталгична песен за една Америка на мъжете с мазолести пръсти, изсечени черти и здрави мишци. Джоел Едгертън изнася филма на плещите си – като един американски Атлас, понесъл на гръб дивата, сурова красота на Америка, изчезваща под напора на индустриализацията и урбанизацията от началото на XX век.
Ричард Линклейтър надминава себе си, поднася ни този изискан моноспектакъл – много повече театър, отколкото кино. А Итън Хоук е изненадващо добър в ролята на алкохолизирания психотичен текстописец Лоренц Харт, създал едни от най-великите хитове в историята на джаз музиката.
Тъжен, меланхоличен и камерен реверанс на Линклейтър към едно изчезващо кино – без екшън, специални ефекти и TikTok естетика. А Лоренц Харт, между другото, е написал текста на “My funny Valentine”.
И тук имах колебания дали филмът заслужава топ 5, но отново важността на темата надделя. Така и не успях да повярвам достатъчно на Ръсел Кроу като Херман Гьоринг. Стараеше се много, няма спор, но под повърхността на моменти прозираше Максимус от „Гладиатор“.
В ерата на колективна амнезия, е добре да си припомним баналността на злото и неговото умение, приятелски, интелигентно и остроумно, да приспива незабелязано вниманието на будните хора и да превръща в свои войници обикновените. Нюрнбергският процес е вдъхновил не един и два филма и макар този да не е най-силният от тях, все пак си струва да се види и осмисли в контекста на днешния ден, който го прави плашещо актуален.
Испанското предложение за Оскар за чуждестранен филм. Най-нестандартното road movie, което съм гледала някога и най-омагьосващото. Единственият професионален актьор е Серхи Лопес, останалите са аматьори и може би затова са толкова автентични. Музиката е хипнотична. А Оливър Лакс е новият ми любим режисьор.
Разочарование на годината: Frankenstein 2025 (Франкенщайн), най-слабият филм на Гилермо Дел Торо. Кино магьосникът е изгубил вълшебната си режисьорска пръчица. Дано пак я намери.
5-те на LUBOMIR
Sentimental Value 2025 (Сантиментална стойност)
Йоахим Триер ни предлага архитектура от тишина, емоции, носталгия и топлина, която всеки търси като дом.
Хорър-гангстер-филм ноар, а също… мюзикъл и екшън. Камерата, осветлението, костюмите, атмосферата – работят! Десерт за всички киномани, подарък за меломаните.
Йоргос Лантимос се разписа отново, чрез римейк на корейски филм. Черен хумор и параноя, страхове, и заблуди. Абсурден, тревожен, прецизен, смешен – доказателство, че творчеството все още е живо.
The Ballad of Wallis Island 2025 (Баладата за остров Уолис)
Самотата като поезия, меланхолията като остроумие, хуморът като терапия. Единствената смешна комедия от миналата година и най-човеколюбивата.
Няколко пъти го хвалиха, защото е иновативен. Без главен герой, без саундтрак, панически реалистичен, озвучен от свистенето на истински куршуми, най-добрият в кариерата на Алекс Гарланд.
Разочарование на годината: Филмът, от който очаквах най-много, но ми даде потресаващо малко е Мickey 17 2025 (Мики 17)
А това са останалите филми, които си заслужаваха:
Драмата за киното е като лимоните за лимонадата. Бразилия сервира отлична лимонада с I’m Still Here 2024 (Все още съм тук), в който Фернанда Торес изнася актьорски майсторски клас.
Писали сме за:
Day of the Fight 2023 (Денят на битката)
The Life of Chuck 2024 (Животът на Чък), по новела на Стивън Кинг, бе комерсиален провал – в днешната класация има няколко такива, но исках да избера нещо позитивно, лъчезарно, с надежда и душа, макар дядовски сантиментална.
Писали сме за:
On Becoming a Guinea Fowl 2024
Americana 2023 (Американа) – за повечето критици, а и зрители е „просто ОК“ копие на братята Коен и Тарантино. Aз бих предпочел да гледам още 10 като него, вместо още един филм със супергерои. Eden 2024 (Рай), на Рон Хауърд, е доказан боксофис провал, но е подценен. Не само защото е по фантастичен истински случай, а защото е актуална философска метафора.
Писали сме за:
Black Bag 2025 (Черната чанта)
Филмът на ужасите за 2025, а и един от най-силните изобщо – Галя е права, е Weapons 2025. От Япония идва The Exit 8 2025 (Изход 8), сюрреалистичен, ирационален психологически ужас, който е ефективен, макар да е направен с минимални средства.
Good Boy 2025 (Добро момче) може да е по-интересен, но е с оригинална идея и бюджет от $70 000. Получава +1, заради доброто момче.
Писали сме за:
Final Destination: Bloodlines 2025 (Последен изход: Наследство)
The Long Walk 2025 (Дългата разходка)
Полето на екшъна даде ядлива реколтата, но повечето плодове не са за тази класация. Браво на финландците! Sisu: Road to Revenge 2025 (Сису 2: Пътят към отмъщението) е свиреп триумф, който превръща неумолимия импулс за справедливост в кинематографичен адреналин.
Писали сме за:
Beating Hearts 2024 (Туптящи сърца)
Разбира се, че американец ще създаде европейски филм, без депресия и мрак. Сериозно, Европа има ментален проблем. Ричард Линклейтър направи homage на любимите си френски режисьори, чрез Nouvelle Vague 2025 (Новата вълна). Постижението не е единствено във визуалната имитация, а в улавянето на духа на творческото бунтарство.
Писали сме за:
The Girl with the Needle 2024 (Момичето с иглата)
Hard Truths 2024 (Злосторница)
Любимата ми анимация е Nube 2023 – кратък филм, пълен с магия, която Disney и Pixar загубиха. Аниме на годината е Chainsaw Man – The Movie: Reze Arc 2025 – ще ви е трудно да зацепите кой кой е, ако не сте гледали сериала за Човека-резачка, но ви обещавам пълна лудост.
Little Amélie or the Character of Rain 2025 e очарователен! Показва света, през погледа на дете от 0 до 3 години. Единственото, което липсва, за да е „24 карата“ е автентичност в сценария. Всъщност, преводачите от френски на английски са опитали да го спасят като: „Малката Амели или характерът на дъжда“, оригиналното заглавие е: „Амели и метафизиката на тръбите“, което крещи претенциозно.
Писали сме за:
Predator: Killer of Killers 2025
Свързани публикации:
Мдааа… 5 те на LUBOMIR се покриват с моя вкус. Бугония е най-доброто на Лантимос след Кучешки зъб. Все пак не съм гледала Баладата…,но пък мога да го заменя с филма на Джафар Панахи It was just an Accident.
Може би, защото ми се наложи да изгледам Сантиментална стойност на две части, с прекъсване от 24 ч., и ми убягна мастърпийса, но пък Стелан е невероятен! А Битка след битка ми е мега разочарование. Политкоректен мармалад, с поне 20-30 мин пълнеж, гротеска, преминаваща в безсмилица… е, наистина Шон Пен е с феноменално представяне. Нямам представа защо не получава oдобрение Eden, много добър филм, в който всички актьори играят просто чудесно. А за Сират…Какво да кажа. Ще ми държи влага мнооого дълго време! 🙂
Благодаря, че го има prozekcia. Благодарение на него съм открил и изгледал десетки невероятни филми!!!
@Ясен
Еееее… супер!!! Аз още не съм гледал It was just an Accident, ще изчакам някой стриймър да се престраши. Мисля, че за първи път в класацията липсва Азия. Гледах поне дузина филми, но всички, които исках още не са излезли официално за света. Има два в американската версия на Amazon prime, която дори с VPN не ме пуска да гледам. Да се чуди човек, защо им плащам.
Разковничето се нарича Stremio – https://www.stremio.com/ Всички филми, от всякъде! 🙂
С нетърпение очаквам класацията за най-лошите филми на 2025г. 😁
@Darina… Утре!