Тя не определя кой е прав, а само кой ще оживее.
Warfare 2025 е вторият филм на Алекс Гарланд, на военна тематика, след въздействащия Civil War 2024 (Гражданска война), който препоръчахме миналата година.
Civil War 2024 е антиутопичен, постапокалиптичен, спекулативно-фантастичен коментар, който си представя Америка в близкото бъдеще. САЩ, които са станали Судан.
Warfare 2025 е различен, хиперреалистичен, безмилостно емпиричен. За това Гарланд има помощник – като сценарист и режисьор, бившият морски тюлен Рей Мендоса, филмът е по неговите спомени и опит. Проследяваме – почти в реално време, засада, в която попада отделението на Мендоса в Рамади, Ирак, през 2006.
Warfare 2025 нарушава всички жанрови правила. Няма лирика, нямa епос, няма (мело)драма. Няма герои, няма ретроспекции, няма патриотични увертюри, няма песни, няма знамена, няма фанфари.
Хвърлени сме в бруталната реалност на войната – задушаваща, обезводняваща, прашна, потна, процедурно-автентична ситуация.
Това не е хорър, това е аутопсия. Виждаме медицински коректните последствия, от контактът между жива плът, бризантно взривно вещество и стоманени осколки. Виждаме периметърът на пораженията. Няколко от тех-каналите в YouTube имат поредици, в които лекари – хирурзи, анатоми, ортопед-травматолози, невролози, коментират филмови батални сцени. Всеки специалист казва едно и също: „Стоп, героят би умрял още тук“ или „След такова падане, няма как да станете“, или „Забравете речите, след такава фрактура“.
Warfare 2025 заслужава „отличен 6“, за техническата прецизност, но с два плюса, заради звуковия дизайн и кинематографията. Получаваме паник атака и акустична травма, заедно с мъжете, затворени в двуетажната къща. Безмилостната камера е почти документална.
Коректен е и диалогът. Пълен е с абревиатури, позивни и координати. Повечето остават неясни за нас, което допринася за всеобщия хаос. Къде са култовите реплики – ала Шварценегер? Къде са монолозите – ала Пачино? Няма ги, защото губиш желание и реторична охота, когато до главата ти гръмне граната. Можеш единствено да се пулиш, да се свиеш на клъбце или да пищиш, когато части от тялото ти отхвърчават в обратната посока.
Warfare 2025 трябва да се пуска като инструктаж, на всички новобранци или като урок – за всички политици. Това е войната. Така изглежда. Така се чува. Така се случва.
„Хареса ми“, не е подходящо изявление. Предполага някакво удоволствие, развлечение, благост и приятност. Не е такъв филм. „Въздейства ми“ – е точно. Не съм сигурен, че бих гледал често подобни. Липсата на сюжет, характерово развитие, комбинирани с реалността на риалити формата, би ме уморило. Warfare 2025 заслужава похвала и за това, че е само час и половина.
Мнението ми в едно изречение:
Голата истина не винаги е приятна за гледане, но трябва да я погледнеш в очите.
Свързани публикации: