
Беше въпрос на време.
Новият сезон е тук, чакахме го три години. Нужно е време. Посредствеността не се случва просто така. Тя е поредица от избори – всеки ден. Три години, пълни с избори. Избори, които са предпочели „контента“, пред изкуството. Спечелила е рутината, стандартите, инерцията и краят на работния ден.

Сериалът явно е изчерпал себе си. Новият сезон не е „новият“, а е „поредният“. Повече ремикс и копиране, отколкото еволюция към по-добро. Всеки сезон, от предишните три, имаше няколко „гвоздея“. Анимации, които поемаха рискове, с нетрадиционни стилове на разказване, техники на рисуване или „солени“ теми.

Визуалното качество още е високо, но повечето епизоди приличат на техническа демонстрация. Сюжетите и историите са без значение, защото гледаме демо за софтуер.
Епизод 1 е веществено доказателство първо. Най-слабят епизод, просто музикален клип на Red Hot Chili Peppers. Няма сценарий, няма смисъл, даже няма идея. Цялото прилича на рекламен стънт, ала Apple/U2, от 2014. Тогава Apple автоматично набута албума на U2 „Songs of Innocence“ към библиотеката на всеки потребител на iTunes. Опаковано като „подарък“, нещото бе просто корпоративен спам и доведе до справедлив скандал.
Сезонът е пример за отвратителния ефект на интернет

Епизод 9 буквално е претопляне на стари мимове, отпреди 5-8 години. И те не работят, защото хуморът е статичен и неинтелигентен.

Тоалетна чиния, която се оплаква, че и серат в устата, а след нея котешка тоалетна, която просто го приема. Няма смисъл да е филмче, когато го има като картинка, която изчерпва историята в един кадър. Пошло, но и мързеливо.

Целта е количествено съдържание, управлявано от алгоритъм. Пример: Има два или три епизода с котки. Котките са златните кокошки на YouTube, за гарантирани кликове – сложете котка.
Славата се нуждае от безсрамие

Инфлуенсърите са по-важни от майсторите. Популярността е по-важна от уменията. Пример: епизод 7 – The Screaming of the Tyrannosaur, е с Mr. Beast, младият мега мултимилионер, който изгради империя от хляб и зрелища. Макар да е изпипан визуално, сценарият на епизода е слаб, клиширан и ако се замислите, празен. Но… е с Mr. Beast.
How Zeke Got Religion – любимият ми епизод

Нека приключим позитивно. Епизод 4 – 400 Boys, е с най-яката анимация, тя напомня Zima Blue, епизод 14, от сезон 1. Любимият ми епизод обаче e 8. Той се развива на борда на B-17 – Летяща крепост, американски бомбардировач, който се отправя на мисия, по време на Втората световна война. Екипът трябва да унищожи църква, в която нацисти извършват окултен обред. Лъвкрафт би го харесал също, както и Майк Миньола, създателят на Хелбой.
Свързани публикации: