Жена в бара: Здрасти. Искаш ли да черпиш едно?
Главният герой: Съжалявам, ще те разочаровам. Тук съм по работа.
Жената: Какво съвпадение – аз също.
Диалог* от It Started in Naples 1960 (Романс в Неапол)
„Лалун е представител на най-древната професия в света.“ – изречението, което дефинира проституцията за векове напред. Увод е на кратък разказ, написан от Ръдиард Киплинг, около 1887. Разказът продължава така: „…На Запад хората говорят неприлични неща за професията на Лалун, пишат лекции за нея и ги четат на младежите, за да бъде запазен Моралът. На Изток, където професията е наследствена и се предава от майка на дъщеря, никой не пише лекции и не обръща внимание…“*
Идеята за днешният пост се роди, докато младата жена говореше за мода и стил. Тя каза, че Одри Хепбърн – в Breakfast at Tiffany’s 1961 (Закуска в Тифани), е „супер любима модна икона“. „Проститутката“ – казах аз. „Моляяяя?!“ – каза младата жена. „Героинята на Хепбърн е проститутка“ – обясних аз. После двамата открихме, че младата жена не е гледала филма, а просто се кефи на кадъра. Елегантен е. Магнетичен.
Може би най-известната филмова проститутка е Вивиан Уорд, от Pretty Woman 1990 (Хубава жена). Ото Вайнингер изказва идеята, че женските архетипи са два. В „Пол и характер“ (1903), той споделя, че жените са или майки, или проститутки. Едните са светици, а другите са… проститутки. Ако това е вярно, а то не е, усмивката на Джулия Робъртс обединява двата образа. Героинята й – Проститутката със златно сърце, е толкова чаровна, че обезоръжава моралистите.
Проститутката със златно сърце е класически персонаж, представящ куртизанка, която въплъщава доброта и почтеност, въпреки греховното си препитание. Образът е ключов за уестърн жанра.
Героинята не умира със света на каубоите. Напротив, надживява го. Според някои, тя се свързва с Антична Гърция, но според мен, успехите на образа се дължат на християнските му корени.
Християнската доктрина се базира на прошката, дори за „падналите“ жени. Изисква състрадание към маргинализираните, слабите и грешните. Обещава им изкупление, чрез любов, жертва или покаяние.
Образът на Каещата се блудница започва с Мария Магдалина, жена осъдена на жестока смърт, която е спасена, за да стане светица. Живописна, ренесансова Мария е мълчаливата Моника Белучи – в The Passion of the Christ 2004 (Страстите Христови).
Най-въздействаща за мен е Барбара Хърши – в The Last Temptation of Christ 1988 (Последното изкушение на Христос). Сцената, в която Скорсезе ни среща с еврейската проститутка, е висцерална, почва да ви се гади. Но, чрез майсторството си, а и с помощта на актрисата, той успява да обърне тези чувства в милост. Мария е личност, човешко същество, което изпитва болка и страдание.
Куртизанка, жрица, нощна пеперуда, ескорт, компаньонка, магистрална фея, а също… ръчка. Има много думи за специалността. В английския език са над 200. Може би най-зашеметяващата проститутка – от 21 век, е Сатин, от Moulin Rouge! 2001 (Мулен Руж). Никол Кидман постига същото, което Одри Хепбърн. Зрителите забравят занаята, но запомнят блясъка.
Той е толкова привлекателен, че Кидман повтаря ролята (отчасти) в „най-скъпата реклама в света“. Тя е за Chanel No. 5 и струва $33 милиона. Хонорарът на Кидман е $3 милиона. Героинята й, която по разбираеми PR причини не може да е проститутка, е актриса.
Моя любима сцена е от L.A. Confidential 1997 (Поверително от Ел Ей). В нея за първи път виждаме Лин Брейкън, героинята на Ким Бейсингър. Тя се обръща рязко и ни поглежда в очите – зашеметяващо!
Любимата проститутка на Rozix (както предположих) е Катрин Деньов – в Belle de Jour 1967 (Дневна красавица). Бунюел използва сюрреализма, за да изследва теми като: желание и репресия, реалност, и фантазия, лицемерие, и женската сексуалност. Буржоазната домакиня се превръща в проститутка. Женското тяло, но като тялото на обществото. Метафора, която ще бъде повтаряна и от други режисьори.
Райнер Вернер Фасбиндер е един от тях. Той използва Лола, кабаретна певица и проститутка, като метафора за обществото, което е готово да се продаде. Светът в Lola 1981 (Лола) е привидно богат, уреден и спокоен, но всичко е стока, всичко е лицемерие.
Джулиета Мазина в Nights of Cabiria 1957 (Нощите на Кабирия) е попадението на Rozix, за което не се досетих. Фелини създава дълбок филм, за самотата, разочарованието, предателството, нуждата от любов, достойнство и надежда.
Когато наричаме секс работата „професия“, предполагаме, че тя е свързана с автономност, личен избор, свобода, финансова независимост, „овластяване“ на жените.
Има редица произведения, които се забавляват със занаята, романтизират го, представят го като нещо готино, временно, като женско приятелство или солидарност, дори насърчават аудиторията да пробва. Книгите на Ксавиера Холандер или филми като Hustlers 2019 (Да свалиш Уолстрийт), поредици като Secret Diary of a Call Girl 2007–2011, или дори кариерата на Карди Би превръщат проституцията в бляскав мейнстрийм.
Зрителите забравят, че „професия“ в реалност е „репресия“. Голям процент от световната търговия със сексуални услуги е свързан с трафик на хора и робство. Деца, бежанци, психично болни са най-честите жертви на експлоатацията. Малка част от тях биват отвлечени – като в Taken 2008 (Твърде лично). Повечето са привлечени, вербувани, очаровани. В началото (поне) е интересно.
Културните нагласи към сексуалността са различни в източните култури. Япония например традиционно отделя сексуалното от моралното. Сексът се разглежда прагматично, а не религиозно.
Още преди стотици години Изтокът има структурирана икономика, която предлага „компания“ и „общуване“. Продажбата на интимност често се разглежда като част от градския социален живот, а не като морална криза.
Секс индустрията в Япония е една от най-големите в света. Годишните печалби са $24 милиарда и включват мрежа от клубове, хостеси барове, студия за масаж, любовни хотели, „сапунени“ кафенета и „модни салони“. Поне половината от японските съпруги приемат, че мъжът им може да посещава проститутка. Над 60% от клиентите са омъжени мъже. Жените не смятат, че това е изневяра, мъжете са сигурни, че не е.
В Южна Корея оборотът „на улицата“ е само $13 милиарда. Странно е, но въпреки сексуалната свобода и двете нации изчезват демографски.
Естетизацията на проституцията в японското кино е дълбок и сложен феномен. Японските режисьори – особено от следвоенната епоха, използват проституцията като тематичен и визуален кладенец. Това, което прави японското кино уникално, е начинът, по който то стилизира, разкрасява преживяванията на секс работничките, дори когато изобразява брутална реалност.
Гонг Ли е любима моя актриса. Китайката има богато резюме, пълно с отлични филми. Дали е заради красотата на лицето, дали заради мистерията, която то излъчва, но нейните проститутки винаги имат гордост и достойнство дори, когато някой се опитва да им го отнеме.
Една от най-любимите проститутки на Америка е… Ричард Гиър. Ролята му като Джулиън Кей, мъжки ескорт, в American Gigolo (Американско жиголо) го прави звезда. Заглавието има култов статус и носи успех на поне още един мъж – Джорджо Армани. Той се състоява комерсиално, благодарение на костюмите за филма. Сладко е как Холивуд ще срещне любимият проститут (Гиър) с любимата проститутка (Робъртс), в няколко успешни филма.
Шокът, че мъж може да е проститутка за мен се случи в печатна форма. „Среднощен каубой“, романът на Джеймс Лио Хърлихи, ме излъга със заглавието си, точно във възрастта, когато „каубой“ за мен означаваше нещо от Майн Рид или Карл Май. Много по-късно гледах едноименния филм на Джон Шлезинджър.
Можем да продължим, но е по-добре да сложим край. Краят ще е Шърли Маклейн, която казва: „Снимах се в толкова много филми, в които играя проститутка, че вече не ми плащат по обичайния начин. Оставят ми кеш на тоалетката“.
*Преводът е мой
Свързани публикации: