Най-лошите филми, които гледах през 2025

Да наречем 2025 успешна за киното ще е несправедливо. Никога досега не са се събирали толкова гений, пари и упоритост, за да се произведат толкова много филми великолепно лишени от чар. 

Изминалата година ни даде произведения, които не просто разочароваха – те се посветиха на фиаското с възхитителна всеотдайност. Сбъркаха шума с мелодията, количеството с качеството, спекулата с вдъхновението. Отбелязваме най-лошите филми на 2025, защото e смешно, когато амбицията е лишена от талант.

Flight Risk 2025 (Риск от бягство)

Фабулата е клише, диалозите – шокиращо слаби, тонът се лута между трилър и пародия. Режисьор е Мел Гибсън?! Момент, нека да проверя пак… Мел Гибсън e, уви.

Преди 30 години Flight Risk 2025 щеше да излезе директно на VHS. Задължително озвучен от топлия, но монотонен глас на Васил Кожухаров, който ни напусна миналата година. Гласът-легенда от епохата на видеокасетките изпълняваше всички роли – мъжки, женски, детски. Flight Risk 2025 щеше да застане до хитове като: „Американска нинджа“, „Вампирът робот“ и „Пистолетно безумие“. 

In the Lost Lands 2025 (В изгубените земи) 

Поредният спам или скам на Пол Уилям Андерсън, който гешефтарски използва името на Джордж Р. Р. Мартин, за да излъже публиката.

Главната роля, както винаги, е запазена за съпругата му – Мила Йовович. Тя се отправя на генерично героично пътешествие, за да търси магически макгафин.  

Regretting You 2025 (Премълчани истини)

Влизали ли сте в книжарница наскоро? Сигурно сте забелязали, че световната литература е в рецесия. Истина е. В свят, който страда от страшен IQ спад, литературата е взета на абордаж. Чиклит писателки, лелки с претенции и обикновени кухи лейки бълват романи, които стават бестселъри, заради TikTok. Това мотивира адаптирането им във филми, за да се направят бързи кинти. 

Regretting You 2025 е погребално слово за модерната литература, но и панахида за съвременното кино.  

Honey Don’t! 2025 (Скъпа, недей)

Будизмът съветват да се избягва всякаква форма на самонараняване. Въпреки това, самозапалването има дълга и сложна история, като акт на преданост, състрадание или протест. 

Итън Коен протестира или е крайно състрадателен – не знам, но със сигурност се самозапали. Той изпепели цялото си реноме. Първото бе Drive-Away Dolls 2024 (Куклички на път), който веднага влезе в същата класация. Второто е още по-куцо, слабо, насилено. Разбирам, че е замислил трилогия. Брат, спри! Недей, бе брат!

Hurry Up Tomorrow 2025 (Побързай утре)

Киното е важно за певеца, артист и гений УикендЪ, когото не познавам. УикендЪ много, много, много „иска да е във филмите“, за да играе себе си, предполагам. Някой, който не ща да познавам, защото е нарцистичен, плитък, лигав дрисльо.

Не съм виждал, гледал, чувал подобна егоманящина, поне от времето на Майкъл Джексън, но Майкъл имаше талант. Hurry Up Tomorrow 2025 е пресилен, кичозен, турбо фолк и чалга мелодраматизъм, който напуснах на 45-та минута. Основният таргет са феновете. Виждате ли, филмът е добавка към новия албум на УикедндЪ. Това е „промоцията“, мегаломански екскремент, опаковано в злато и пайети.

УикендЪ реве – във всяка втора сцена, което е непоносимо, още в първата. Умението да ревеш, докато се цъклиш в камерата, е връх на актьорското майсторство – поне според него. Агонизиращо, неудобно, конфузно изживяване, което ви кара да намразите едно цяло поколение. 

Още по-лошо, ще намразите уикенда, ще се съгласите пак да му казвате „почивни дни“. Дано професионалистите, които са помагали на УикендЪ да изрази „вижъна си“, „артистичната си душа“ и „дълбоката си –  Джизъс! – чувствителност“, са получили чековете си навреме.  

Tin Soldier 2025 (Тенекиен войник)

Подозирам, че шайката, която е изцвъкала това нещо е била на наркотици. Може би са ги взели, докато са били на гости у УикендЪ. Затова имат параноя, халюцинации, зацикляне и фалш чувство за прозрение. 

Сценарият е несвързан, има постоянна нужда от Разказвач. Ама, разказът е мираж за смисъл. Хора изстрелват абзаци, които са напълно некохерентни. „Сценарият е като написан с изкуствен интелект“ – това все още е обида. „Бих искал сценарият да е написан от изкуствен интелект“ – това e страшната истина.  

Red Sonja 2025 (Червената Соня)

Позорен опит да се копират кичозните, но днес култови фентъзи филми от ’80-те. Red Sonja 2025 носи национален срам, защото е сниман в България. 

Извинения много: потресаващото ниво на неизвестните актьори, малкият бюджет, декорите, които изглеждат като събрани от площадките на други филми, лошото време, слънчевите изригвания, кофти година. Факт е, че този проект се тътри от 2000-та. Сменят се няколко филмови компании, продуценти, режисьори (сред които е Робърт Родригес). Резултатът е деморализираща некомпетентност и травмираща грозота. След 40 години… може да е култово.   

Gunslingers 2025 (Стрелци) 

Ако сте минавали до градско бунище, сигурно си спомняте вонята. Ако е било лято, може би си спомняте, че боклука леко дими. Нямате такъв спомен? Тогава гледайте този филм, за да си го създадете. 

Познати професионални актьори на средна и старческа възраст разиграват постановка, която е недостойна за старчески дом или детска градина. Откроява се е Никълъс Кейдж, чийто герой е с тежка форма на ларингит. Цялото е някакъв delirium tremens. Халюцинация след натравяне, която на места – трябва да признаем, е по-смешна от повечето модерни американски комедии. Смехът е от неудобство, че гледате.  

Bride Hard 2025 (Шаферка под прикритие)

‘Баси ужаса! Продължаваме да копаем! 

Бях измамен, бях отвлечен, бях извозен и прекаран „да гледаме нещо смешно“. „Комедия“ от ретарди, поркеси и вертикални локви! Не мога да повярвам, че познавам хора, които биха ме завели да гледаме нещо подобно.     

Snow White 2025 (Снежанка) 

Какво постижение! Какъв епичен провал! Продукция, чийто бюджет беше засекретен, защото презаснеманията, маркетингът, рекламата, PR и платената журналистика го надуха до $360-$410 МИЛИОНА!!! Справедливо е, че зрителите ръкопляскаха на отровната ябълка.

Дъното е място, което те среща с отчаяние, но и поуки. Общата поука е: Никога повече не трябва да виждаме Рейчъл Зиглър. Друга поука, която за нас е очевидна истина: Трябва да ограничим участията на Гал Гадот. Нека ги сведем до 30-секундни реклами, а може би инфлуенсърско клипче – до 3 минути. Трета поука: Уважавай публиката. Четвърта: Не се гордей. Гордостта води до падение. Пета поука: Не всеки проблем може да бъде решен, като го замеряш с пари. Шеста поука: Ако си глупак и правиш глупости, то получаваш това, което си заслужил.

Като споменаваме глупости, задължително е да продължа с моите тъпи избори:

Opus 2025 (Опус) e дебют, който е ушит с амбиция, от десетки кръпки, изрязани от подобни филми. Джон Малкович е единственото, което го спасява от тотален провал. В същата категория, а и стил е Him 2025 (Най-великият), най-красивото нищо, което съм гледал.

Писали сме за:

William Tell 2024 (Вилхелм Тел)

През 2025 имаше няколко бюджетни чудовища. Подобно на американско имение, те бяха разплути, празни, бездушни. Много шум, много ефекти – даже звезди, но сърцето учтиво отказва да заработи, докато мозъкът протестира. Любопитен факт: Бюджетът за производство и реклама на седем от тези заглавия е (поне) 610% повече от националния ни годишен бюджет за култура. И в двата случая… загубени пари?  

Писали сме за:

The Electric State 2025

Mission: Impossible – The Final Reckoning 2025 (Мисията невъзможна: Възмездие)

Маската, която замени лицето на Никол Кидман, не е най-скръбното нещо в Holland 2025 (Холандия). Трейлърът на Day of Reckoning 2025 (Денят на разплатата) обещава модерен уестърн с герои, които напрегнато се взират, под каубойски шапки. Сценарият се напъва, за да достави някакъв обрат, но единственото нужно е извинението, че някой го е написал. 

Свързани публикации:

Най-лошите филми, които гледах през 2024