Миналата година бе мащеха за „големите“ филми. Високобюджетните продукции катастрофираха комерсиално.
Причините са комплексни. Сред тях е културната гражданска война, която кипи в западното общество. Как да правиш филми за публика, която презираш?
Вярно е и друго – има промяна в социалните навици. По-младите поколения предпочитат електронни игри, социални медии, друг тип изживявания. Да отидеш на кино е скъпо. Филми може да гледаш вкъщи. По-евтино е, а и по-безопасно.
Добрата новина: докато големите вехнат, малките процъфтяват. 2024 ни даде скромни, но отлични филми. Сюжети, които се развиват в апартамент, закусвалня, селска къща, каравана или затвор. Нека намалим пространствата, силикона, хиалурона, гадното 3D и експлозиите. Нека се завърнем към добрите истории.
Любимите филми на Гинтс Зилбалодис
Много режисьори брояха любимите си филми. Те – филмите, до голяма степен са тези, които ще намерите и тук. Разбира се, има режисьори, които тролят и казват гадни филми. Има подмазвачи, но и такива, които твърдят, че не гледат съвременни филми. Разбирам ги. Намерих киноман, чийто избор ме изненада.
Гинтс Зилбалодис е латвийски аниматор, сценарист и режисьор, който е роден през 1990. Впечатли ме първо с Away 2019 (Далече), а после с Flow 2024 (Потоп). Не познавам Гинтс, а коледните празници не са най-подходящото време, за да се запознаваме тепърва. Споделям, част от любимите му филми от 2024. Онези, които не съм гледал.
5-те на ГАЛИНА
Това не са най-добрите филми на годината. Това са филми, които може и да сте пропуснали.
Анимация със силно послание, в която няма нито една изречена дума. И нито един човек. Благодарение на спонтанно събраната група животни в апокалиптична среда, усещаме своята малкост пред силата на природата и мащабите на света.
Целият филм е като музикален клип. С неочаквани преходи, смесица от визуални стилове и текстове на ирландски, които забравяме, че не разбираме. Членовете на хипхоп триото от западен Белфаст играят себе си, а Симон Кирби и Майкъл Фасбендър придават от своята класа.
Също вдъхновен от истинска история, това е филмът с най-добрия диалог, който гледах миналата година. Драмата за театралната група в затвора „Синг Синг“ ни среща с актьори, които може и да нямаме шанса да гледаме другаде. Голяма част от затворниците в програмата играят себе си.
Emilia Perez 2024 (Емилия Перес)
Виждаме мюзикъл с участието на Селена Гомес и Зоуи Салдана и…. Tова категорично не е „La La Land“. Зоуи Салдана e такава, каквато не сме я виждали – далеч от космическия си супергеройски профил.
За разлика от предишните предложения, това е един напълно класически криминален трилър с вдъхновяващи актьори и изящна кинематография.
Разочарование на годината: Anora 2024 (Анора). Прекалено надценен. Стига да не харесвате натуралистично снимане, много викане, английски с руски акцент и всяка втора дума да е:
„f_ _ k“.
5-те на ROZIX
Вим Вендерс ми подари 2 часа чисто органично кино без технологични добавки, 3D, CGI и специални ефекти, лепнати като силиконови цици върху кльощавия скелет на сюжета в жалък опит да го спасят. Не, дами и господа, Вендерс няма нужда от технологични анаболи, за да разкаже великолепна история. Този филм е скромен, деликатен, нежен и по японски минималистичен. Заснет е само за 17 дни с бюджет колкото за 1-2 червея в „Дюн“. Визуално хайку, разказано и изиграно великолепно от японския актьор Коджи Якушо.
Вендерс ни връща към сърцевината на киното, към произхода на аудиовизуалните изкуства, към пещерата на сенките, където праисторическият човек сънувал природата и непохватно я рисувал с въглен по стените. Изпитах чисто, метафизично удоволствие с всяка своя фибра. След The Salt of the Earth 2014 (Солта на земята) това е най-силният филм на Вим Вендерс. А аз съм омагьосана и още дълго ще си спомням за него, потъвайки в сенчестата пещера на собствените си мисли. А музиката, ах музиката – тя е другият главен герой заедно с Коджи Якушо и… дърветата.
Fallen Leaves 2023 (Паднали листа)
Поредният изтънчен специалитет, поднесен от аскетичния кино кулинар Аки Каурисмеки. Точно, когато бях започнала да губя надежда заради липсата на питателна филмовата храна и изобилието безвкусен фаст фууд с много (3D)Е-та и изкуствени CGI подсладители, кино ветеранът шеф Аки Каурисмаки ми поднесе това изискано гурме за ценители. Гледайте това лаконично северно бижу, великолепен трибют към маниерността на златната Холивудска епоха с дискретно иронично намигване. Гарантирано ще приемете най-ценните киномански протеини без да преядете и да качите кръвната захар. Каурисмаки ще ви държи на здравословна диета, без нито една излишна калория. Гениален! Hyvää ruokahalua! („Добър апетит“ на финландски).
The Zone of Interest 2023 (Зона на интерес)
Баналността на злото, разказана великолепно от Джонатан Глейзър. Покъртителен филм – смразяваща кръвта картина на безгрижното бюргерско ежедневие на многолюдно германско семейство на фона на вечно димящите комини на крематориумите в Аушвиц.
The Seed of the Sacred Fig 2024 (Семето на свещената смокиня)
Много силен филм на иранския режисьор Мохамед Расулоф, който го снима тайно в родината си, но успява да го завърши едва след като намира убежище в Германия. Диктаторският режим в Техеран обвинява Расулоф в пропаганда срещу режима и го осъжда на 8 години затвор.
Изгледайте филма и ще разберете защо режисьорът е избрал да напусне Иран. Нищо от жестоката реалност, в която живеят хората там не е спестено. А тоталитарната власт ненавижда най-много от всичко истината. Чудесна актьорска игра и трогателен разказ за моралната дилема, пред която е изправен един магистрат, разкъсван между лоялността си към режима и любовта към съпругата и дъщерите си. Във филма ще видите документални кадри от протестите в Иран след убийството на 22-годишната Махса Амини, арестувана заради неправилно носене на хиджаб.
The Promised Land 2023 (Обетованата земя)
Мадс Микелсен в почти библейски сюжет за стоицизъм и непримиримост в борбата с природните стихии и злото в човешките нрави.
Разочарование на годината: The Return 2024 (Завръщането) – талантът на Ралф Файнс и Жулиет Бинош заслужават много повече от тази семпла и безцветна нискобюджетен продукция. Все едно да санираш красива барокова сграда със стиропор и да й сложиш PVC дограма. Язък.
5-те на LUBOMIR
Dune: Part Two 2024 (Дюн: Част втора)
Спектакъл. Зрелище. Епос. Абсолютно прекрасен пейзаж, наслада за киносалона.
The New Year That Never Came 2024 (Новата година, която не дойде)
Режисьорът и сценарист Богдан Мурешану постига нещо изключително. Един от малкото интелигентни, автентични, находчиви прочити на комунизма. Филм, който изпъква, на фона на десетките други подобни заглавия от Източна Европа (особено България), които вонят на фалш, лицемерие, пародия и мръсна носталгия.
The Zone of Interest 2023 (Зона на интерес)
Има твърди доказателства, че съм фен на Джонатан Глейзър. Последният му филм е опустошителен. Ефект, постигнат без драматизации, без мелодрама, без тъжна музика. Глейзър превръща чудовищното в банално, нечовешката жестокост в битово ежедневие. Това са хората, това е ужасът.
The Substance 2024 (Веществото)
Корали Фарже прави кино за гледане и култ класика.
Strange Darling 2023 (Опасен непознат)
О, колко трудно ми бе да избера №5! Смених го поне шест пъти. Спрях се на филма, който ме изкефи максимално. Нелинейна наративна структура, КОЯТО РАБОТИ. Смела игра с тропите на жанра. Изключително изпълнение на Уила Фицджералд. Кинематографичен десерт, направен с минимален бюджет.
Разочарование на годината: Drive-Away Dolls 2024 (Куклички на път), жалък опит на старци – начело с Итън Коен, да са гимназисти. Не е най-слабият филм на 2024, но е личното ми, шокиращо разочарование на годината.
А това са останалите филми, които (според нас) си заслужаваха:
Society of the Snow 2023 (Обществото на снега) бе в моята петица, защото е за силата на човешкия дух, който бива изпитан от суровата природа. Прочит по истински събития, който балансира успешно, между драмата на зрелището и човеколюбието.
Tatami 2023 (Татами) е за Лейла, иранска джудистка, която е на Световно първенство. Тя е решена да донесе първия златен медал за страната си. Това е повече филм за храбростта, отколкото за джудото. Съспенсът е на 11.
Всички гласуваме за Juror #2 2024 (Съдебен заседател №2), въздействащ психологически трилър, от 94-годишния Клинт Истууд. Чудовището е важно в Godzilla Minus One 2023, но по-важна е идеята в него. Западняците често го забравят. Един от най-добрите филми с Годзила, но също един от най-добрите филми.
Писали сме за:
American Fiction 2023 (Американско четиво)
His Three Daughters 2023 (Трите му дъщери)
Пианистът, продуцентът, ловецът, а сега The Brutalist 2024 (Бруталистът). Всеки проект, в който Ейдриън Броуди е „ЪТ“ е обречен на успех. Филмът, на Брейди Корбет, не е There Will Be Blood 2007 (Ще се лее кръв), но има достойнства: камерата, музиката, актьорите. Преди години Гай Пиърс откровено сподели: „Знам, че винаги ще си остана второстепенен актьор, Б-актьор. Никога няма да ми дадат голям филм.“ Радвам се, че Гай получи своя златен миг. Щеше да е в личния ми топ 5, ако не бе толкова дълъг (над 3 часа и половина) и мелодраматичен. Метафората, че „Клиентите изнасилват творците“, нямаше нужда да бъде буквализъм.
Още една буквална метафора, реалистична прогноза и предупреждение. Civil War 2024 (Гражданска война) – от Алекс Гарланд, е с фрустриращ край, но с увлекателна идея. Qas 2022 (Каш) е бижу, визуално е сред най-елегантните филми, които гледах през 2024. Филмът очевидно има проблеми с дистрибуцията. Mакар да е направен през 2022, продължи да участва по фестивали и да печели награди миналата година. Разказва за Казахстан, който бива погълнат от СССР и един мъж, който се отправя на одисея през степта, за да спаси семейството си.
Писали сме за:
The Castle 2023 (Замъкът) е хибрид, смесица между художествено и документално кино. Мартин Бенчимол е изкусен в заблудата. Камерата му постига приказна атмосфера, сякаш извадена от роман на Борхес или Исабел Алиенде.
A Real Pain 2024 (Истинска болка) е странен филм. Хем е интелигентно смешен, хем ви разбива сърцето. В края се случва нещо, което е „черешката на тортата“. Spaceman 2024 (Астронавт) e катастрофа, както за критиците, така и за публиката. Но за мен е лошият-добър филм на годината.
Писали сме за:
Технически, Nosferatu 2024 (Носферату), римейкът на режисьора Робърт Егърс, направи световната си премиера за Коледа 2024, защото е… коледен филм. Картинна, мрачна, кървава готика, която е пълна с плъхове и сенки. Майсторски използва силата на образа, от традицията на нямото кино. В България дойде в първата седмица на новата година, когато го гледах и аз. Слагам го тук, защото заслужава, но и защото няма да пиша ревю. Апропо, Носферату е пиратската, германска версия на Дракула – от 1922. Готиката е кръстена на племето готи, те са сухопътни пирати и прадеди на германците. Всичко се навързва.
И аз, и Галя бяхме приятно изненадани от Хю Грант в Heretic 2024 (Еретик). Неговият герой също прави увлекателни и опасни теологични връзки. Всъщност, макар да е визуално по-беден от Nosferatu 2024, той е по-ефективен. Има повече неща, за които да си говорите.
Писали сме за:
Speak No Evil 2024 (Мълчанието е злото)
The Last Stop in Yuma County 2023
The Bikeriders 2023 (Моторджии)
Европа бе предимно драматична, но не се изложи. La Chimera 2023 (Химера) е италиански магически реализъм par excellence. Stormskerry Maja 2024 (Мая от Стормскери) е красив епос, по серия класически романи. Нещо като „Под игото“, но на финландски.
Skunk 2023 (Скункс) е белгийски юмрук в стомаха. The Wasp 2024 (Осата) е британска адаптация на театрална пиеса, която плаче да е по-филмова, но не страда от липса на актьорско майсторство.
Писали сме за:
The Teachers’ Lounge 2023 (Учителската стая)
Рюсуке Хамагучи се разписа отново, с един от най-странните, но въздействащи филми – Evil Does Not Exist 2023 (Злото не съществува). Психологическият трилър Cloud 2024 (Облак), на Кийоши Куросава, е игриво упражнение по етика и морал.
Almost Entirely a Slight Disaster 2023 (Почти изцяло като бедствие) е нетипичен турски филм, чийто хумор се размина със зрителите, но не и с мен. Преди две години ви препоръчахме Limbo 2021, черно-бял трилър, който се развива в преддверието на ада – задните улички на Хонконг. Limbo 2023 също е черно-бял трилър, от лунния пейзаж на Австралия.
Колко яки анимационни филми имаше!? Поне дузина. Моят любим бе Look Back 2024 (Погледни назад). Kensuke’s Kingdom 2023 (Царството на Кенсуке) е по едноименния детски роман, на Майкъл Морпурго. 12-годишно момче се оказва корабокрушенец, на безлюден остров в Тихия океан. Филмът е детски, но е страшен, може да уплаши дори възрастните, но после ще ги погали с обич.
Писали сме за:
Memoir of a Snail 2024 (Спомените на един охлюв)
The Peasants 2023 (Ягна и селяните)
The Wild Robot 2024 (Дивият робот)
Mars Express 2023 (Марс Експрес)
Robot Dreams 2023 (Роботски мечти)
Свързани публикации:
Имам всички шансове, да намеря време, за да изгледам 1/3 от препоръките…през остатъка от годината. Благодаря! 🙂
И за да не стане така, че само те четкам… ще ми се и малко да те понахраня 🙂
Шокиран съм от първото ти място.. потресаващо слаб Вилньов (изключвам визията), който копае дъното. И двата му дюнера са пълна излагация. Потресаващо посредствено кино от човек с такива заглавия в портфейла си.
Снощи успях да завърша 4 дневно гледане на Магнолия по хбо-то… В най слабите си 30 секунди този истински епос, има повече кино, от колкото 6 часа арабски фойерверки от двата дюнера. Без да съм гледал никогиш на голям екран Магнолия…. Няма такава позорна деградация просто.
Както и да е… за много години, пожелавам ти много здраве, че и немалко любов през новата година! 🙂
@POW R TOC H – Благодаря! Съгласен съм, че не е най-добрият филм на Дени Вилньов. Но не може да не си се изкефил, ако си го гледал на кино. На нормален екран – вкъщи, или на мини екран – на телефона, филмът ще стои напълно различно. Избрах го и защото е единственият ГОЛЯМ, който работеше 🙂 Дано 2025 има какво да гледаме и за какво да пиша. Гледа ли Носферату? Аз го гледах, но няма да пиша 🙂
Гледах го у дома, на голям екран, но каквото и да си говорим… на кино, си е друга бира. Аз не се съмнявам, че като зрелище е страхотен, усеща се и на 50 инча. Но за мен, киното е много повече от картина и звук. Тази авантюра на Данчо, си е звук и светлина, без грам съдържание. Даже толкова през просото са го карали, че не им се е занимавало с монтаж на кадри в последователността на събитията. Имаше изрязани цели части, къде се чудиш дали не си бил до тоалетната.
Моя милост се е занимавала с фотография на млади години, и смея да твърдя, че имам око за тия неща. Но наличието на невероятна визия си я набавям в планината, а не в киносалоните… и там я търся, но не ми е приоритет, особено пък на фона на съдържанието.
Носфератуту ми е в кино-листчето, но не знам дали ще успеем, че жената ме бие, след като я заведа на „мрачен“ филм. Много рядко ни се отдава случай да излезем, поради което много добре си подбирам патроните. 🙂