Имаме няколко годишни класации – Най-добри филми, която се прави от скромното ни екипче + гост. Най-лоши филми, която е повод и разрешение да хейтя, поне веднъж в годината. Най-добри филмови постери, която се гласува от професионални дизайнери. Най-добри документални филми, която ми е все по-трудно да пълня, заради израждането на документалното кино в пропаганда.
През 2021 направих изключение: Филмите, в които не се влюбих. Тогава имаше доста заглавия, които критиката и/или публиката уважаваха, обожаваха и награждаваха, но които се разминаха с мен. Почувствах дистанция и отчуждение, намерих ги старомодни, скучни, престорени, неискрени, или обикновени. НЕ ЛОШИ, но не и отлични.
Хората реагират различно, когато им се случи дисхармония с честотите на мнозинството. Някои се чувстват валидирани, че не „следват тълпата“ и са „различни“, „оригинални“, и „антиестаблишмънт“. Повечето се чувстват алиенирани, фрустрирани, гневни: „Нима аз съм идиотът, който не разбира?“. Конформизмът е доказана сила. Аз съм идиотът, който не разбира.
Emilia Perez 2024 (Емилия Перес)
Рейтинг на критиката – 75%
Рейтинг на публиката – 70%
Успех: Над 50 фестивални награди, включително награда от журито на Филмовия фестивал в Кан за Най-добър филм и комплектна награда за Най-добра актриса, за целия женски екип. Над 130 други номинации, включително 10 от Наградите на американската критика, сезон 2025.
Режисьорът и сценарист Жак Одиар показва няколко забележителни жени, които преследват щастието. Действието започва в Мексико, където лидер на нарко картел наема млада адвокатка (Зоуи Салдана), която да му помогне да стане жена.
Скандален, емоционален, шокиращ коктейл от провокация, комедия, трилър и мюзикъл. Филмът не страда от липса на амбиция и творческа инвенция. За мен, той дерайлира малко след средата, когато го усетих като… безцелен. Emilia Perez 2024 се опитва да коментира теми като: престъпност, насилие, корупция, класа, пол, властови структури, но заради водевила не усетих тези коментари, като нещо повече от повърхностни.
The Apprentice 2024 (Стажантът)
Рейтинг на критиката – 85%
Рейтинг на публиката – 84%
Успех: Номинация за Най-добра режисура от Филмовия фестивал в Кан.
Филмът на Али Абаси, по сценарий на политическия репортер Гейбриъл Шърман, е портрет на Доналд Тръмп, като млад мъж. Финансов и стратегически провал, макар актьорите – Себастиан Стан (Доналд Тръмп), Джеръми Стронг (Рой Кон), Мария Бакалова (Ивана Тръмп), да се раздават, доколкото им позволяват личните качества.
Увлекателен – в първата си част, филмът ми създаде усещане за пародия, но това не е целта му. След като привлече вниманието ми и дори ме разсмя, той не знаеше какво да прави с мен. Предложи ми банална, предъвкана критика на „феномена“ Тръмп. Критика закъсняла – поне с десетилетие, а даже контрапродуктивна, за момента и контекста на премиерата си.
Do Not Expect Too Much from the End of the World 2023 (Не очаквай твърде много от края на света)
Рейтинг на критиката – 97%
Рейтинг на публиката – 69%
Успех: 10 награди, включително Най-добър филм и Най-добър режисьор на фестивалите в Хамбург и Локарно. Най-добър филм на Бостънското дружество на филмовите критици.
Преработена, недоспала и нископлатена жена обикаля Букурещ, за да заснема инвалиди, които се използват в клипове, за безопасност на работното място. Жената работи в рекламна агенция, наета от безлична глобална компания, която има кратки срокове, високи изисквания, нисък бюджет и арогантно отношение.
Може би очаквах твърде много от Радо Жуде, чийто Aferim! 2015 (Аферим!) съм хвалил неведнъж. Той дори е в списъка ни с Най-добрите уестърни от 21 век. Нещо се е случило на Радо. Той е станал балкански нихилист, чиято цел е да ви стане гадно, че сте живи. Макар да е румънски, филмът му е напълно „български“.
Замислен е като критика на обществото, сатира-изобличение на материализма, а може би антикапиталистически манифест. За съжаление, той е твърде дълъг – почти 3 часа, твърде черноглед и твърде циничен – като главната си героиня, за да бъде запомнен. Всяка следващата сцена е по-обезверена и безнадеждна. Вижте, живеем в мизерия. Пълно душегубство, но чакайте, ще стане по-гадно.
Furiosa: A Mad Max Saga 2024 (Фюриоза: Сага за „Лудия Макс“)
Рейтинг на критиката – 90%
Рейтинг на публиката – 89%
Успех: Дузина награди и над 80 номинации, включително 13 на Австралийската филмова и телевизионна академия.
В една дума – приличен, като приемлив, задоволителен, стандартен и ОК. Оценен като „боксофис несполука“, филмът на Джордж Милър не успя да ме прикове, както другите в поредицата.
Никакви забележки към Аня Тейлър-Джой или останалите актьори. Но лошата 3D анимация, разплутият сюжет, размитите характери и загубата на автентичност ми създаде усещането, че гледам копие, а не оригинал.
Anora 2024 (Анора)
Рейтинг на критиката – 95%
Рейтинг на публиката – 90%
Успех: Златна палма от Кан 2024, над 70 други награди и 140 номинации.
Какво, ако направим римейк на Pretty Woman 1990 (Хубава жена), но за модерната аудитория? Пита Шон Бейкър, царят на хибридното кино.
Анора е проститутка от Бруклин, която се запознава със сина на руски олигарх. Всичко останало е предсказуемо. Въпреки че според The New Yorker това е „яростно непредсказуем филм“, случват се всички неща, които очаквате, че ще се случат.
Бейкър не е „мой“ режисьор. Той си играе с филтри, което кефи тези, които живеят в Instagram. Нищо умно, смешно, интригуващо. Просто готина визия. Младо момиче си показва циците, после крещи, после си показва задника, крещи още малко, оправят я, оправя се, пие, друса се, друсат я, пак си показва задника, купува си нови дрехи, крещи отново, реве, пищи, пак си показва задника, целува се. Идете на чалга клуб, пуснете си камерата на iPhona и гледайте през екрана. Браво. Вече правите кино, което заслужава поне Златна палма. Защото е: „изключително забавно, смешно, предизвикващо размисъл, дръзко и емоционално проницателно.“ Така казват експертите. А експертите винаги са прави.
The Beast 2023 (Звярът)
Рейтинг на критиката – 86%
Рейтинг на публиката – 64%
Успех: Номинация за Най-добър филм на Филмовия фестивал във Венеция, множество номинации за награди на критиката.
Според The Guardian това е емоционално „богат, странен, с хладно безразличие към комфорта на зрителя и с трепетна представа за предстоящо бедствие“ филм.
Nocturama 2016 (Ноктюрама) е единственият друг филм, на Бертран Бонело, който съм гледал. The Beast 2023 е негов тревожен сън за близкото бъдеще, когато изкуственият интелект ще контролира живота на всички.
Леа Седу е лесна за харесване. Но няколко пъти сме писали, че сложната, нелинейна сюжетна линия, обхващаща множество пространствено-времеви континууми води до провал. Нетрадиционният монтаж, прескачането от свят в свят е дезориентиращо и неангажиращо. Филмът би спечелил, ако бе 45-60-минутен епизод от поредица ала Black Mirror, а не 2 часа и половина копие на Дейвид Кроненбърг. Последният, апропо, се провали по същия начин с Crimes of the Future 2022, който – по случайност, също е с Леа Седу.
Conclave 2024 (Конклав)
Рейтинг на критиката – 93%
Рейтинг на публиката – 86%
Успех: Над 30 награди и над 170 номинации, включително 6 за Златен глобус, бих заложил и на няколко Оскар-а, за следващата година.
Драма, политически трилър и крими мистерия, на режисьора Едуард Бергер, All Quiet on the Western Front 2022 (На Западния фронт нищо ново). По сценарий на Питър Строган, базиран на едноименния роман, от Робърт Харис.
Ралф Файнс, Джон Литгоу, Стенли Тучи, Серджо Кастелито и Изабела Роселини – какъв екип! Той е в сърцето на едно от най-тайните събития в света, избора на нов папа. Цялото се оказва поредици от конспирации, които може да разклатят основите на Католическата църква.
Първо, Ралф Файнс разцепи 2024. Не само с това изпълнение, но и с The Return 2024 (Завръщането), на Уберто Пазолини, който адаптира последната част на „Одисея“. Което е истина си е истина. Истина е, че Conclave 2024 е увлекателен филм. Агата Кристи посещава Светия престол, но когато вълнението от първото гледане отмине, може да помислите.
Харесвам The Young Pope 2016 (Младият папа), сериалът на Паоло Сорентино и продължението му The New Pope 2020 (Новият папа). Най-силните им страни са дефицитите на Conclave 2024. Тук са отличната актьорска игра и целият театър – архитектура, ренесансово изкуство, костюми, дори светлината на Ватикана. Красиво, интересно е за гледане. Липсват обаче оригиналност и характеровото развитие. Героите са клишета. В мига, в който виждате Джон Литгоу, вече ви е ясно, какво е направил героят му.
Не знам дали Сорентино е практикуващ католик, но творбите му подхождат с респект, даже благоговение към религията. Те са изпълнени със скептицизъм, философски въпроси, интелектуално любопитство, но винаги почит към духовното. В сериалът му дори има епизод, с подобен сценарий на Conclave 2024, който епизод е изпълнен по-добре. Conclave 2024 е Дан Браун, за хора, които са се уморили от Дан Браун. Визуално засищащ, но празни калории интелектуално. Николас Гомес-Давила има правилния афоризъм за това, което искам да кажа: Религията не е родена от необходимостта за укрепване на социалната солидарност, както катедралите не са били издигнати, за да се насърчава туризма.
Saturday Night 2024 (Събота вечер)
Рейтинг на критиката – 78%
Рейтинг на публиката – 84%
Успех: Номинация за Най-добра комедия и Най-добър актьорски ансамбъл от Наградите на американската критика.
Saturday Night Live (SNL) е легендарно комедийно шоу, революция в историята на американската и световната телевизия. Всяка събота – НА ЖИВО, група от талантливи актьори и комици, коментират случките от изминалата седмица. Разнообразен е не само актьорският състава, но и жанровете комедия – фарс, пародия, ирония, бурлеска, водевил, сатира и сюрреализъм. Предаването е люпилня за таланти: Чеви Чейс, Бил Мъри, Джон Белуши, Еди Мърфи, Уил Феръл, Тина Фей, Ейми Полър са само няколко от звездите, които изгряват, благодарение на него.
Сега, по случай 50-годишния му юбилей, има и филм, биографична трагикомедия. Хаос, треска, идея – без сценарий, която трябва да се реализира от пиян, надрусан и откровено луд екип от аутсайдери. Това е началото на SNL – шарено, буйно и френетично. Филмът на Джейсън Райтман ни пренася, зад кулисите на първи епизод. Иска да ни предаде творческата енергия, която блика от ентусиазираната група млади хора. А те мечтаят, да променят закостенелия, сив, шаблонен начин, по който отбор цинични старци правят телевизия.
Предполагам, че филмът е мил, за няколко поколения американци, които са израснали със SNL. За мен е контролиран опит за „креативен хаос“. Макар да има смешни и любопитни моменти – в личен план, е просто носталгичен хайп.
Разминах се и с тези заглавия:
Трябваше да проверя няколко пъти, защото не вярвах, че Blitz 2024 (Блиц) е на Стив Маккуин. Шокиращо безинтересен филм, който не знае какво е.
Писали сме за:
Hit Man 2023 (Убийствен романс)
Freud’s Last Session 2023 (Последният сеанс на Фройд)
Свързани публикации:
Критически дисонанс – 5 филма, обичани от критиците, но не от мен и обратното