
„Аз не съм птичка и никакви мрежи не могат да ме задържат; аз съм свободно човешко същество с независима воля, която сега изисква да ви напусна.“*
Шарлот Бронте, „Джейн Еър“
Свобода: да не искаш нищо, да не очакваш нищо, да не зависиш от нищо. Дефиницията е на Айн Ранд. Толкова силна и въздействаща, толкова невъзможна, и вероятно нездравословна.
Независимостта е баланс: да обичаш, но без да се загубиш, да принадлежиш, без да се подчиниш, да си силен, но гъвкав.

Човекът срещу системата – филми за бунт, съпротива и свобода – е пост, който е толкова изчерпателен, че няма какво да добавим. Сблъсъкът с фашистко правителство, корумпирана корпорация или загниваща империя изисква смелост, но съществува и една по-тиха борба, която всички трябва да водим: борбата да станем себе си.
Тези филми са за различни етапи от тази борба: съмнението, че живеем в лъжа, изграждането на собствена идентичност, зрелия избор как искаме да живеем. Постигането на независимост.
They Live 1988 (Те са сред нас)
Джон Нада става независим на 13, когато бяга от вкъщи. Сега – на 30, бездомникът открива чифт слънчеви очила, които му позволяват да вижда реалността такава, каквато е: светът се управлява от извънземни, а хората са подчинявани чрез скрити послания, реклама и консуматорство.

Можем ли да понесем истината, след като веднъж сме я видели? Очилата са метафора на критичното мислене, способността да разпознаваме внушенията, които сме приели за свои убеждения. Човек не може да бъде независим, ако не вижда силите, които го управляват.
Dogtooth 2009 (Кучешки зъб)
Свръхконтролиращи родители отглеждат трите си деца – две дъщери и син, в изолация. Управлявани чрез моркова и тоягата, децата нямат представа за света, извън къщата и градината, които обитават. Родителите дори се опитват да предизвикат афазия, като захранват младите умове с грешни дефиниции на думи. Филмът е потресаващ и заради сексуалните сцени, които са дехуманизиращи и девиантни.

У голямата дъщеря се появява съмнение: Мога ли да осъзная, че единствената реалност, която някога съм познавала, е лъжа? Независимостта започва с въображението, със способността да допуснеш, че отвъд оградата може да съществува друг свят. Финалът не ни обещава, че бягството ще бъде успешно. Той само показва колко жестока цена може да има първият опит за свобода.
Billy Elliot 2000 (Били Елиът)
Били е 11-годишно момче от миньорско семейство, което открива, че балетът е по-интересен от бокса.

Неговото желание влиза в конфликт не само с волята на баща му, но и с представите на цялата общност за мъжественост, класа и принадлежност. От Били се очаква да наследи готова идентичност: да стане мъж като баща си и брат си, да заеме предварително определеното му място. Централен въпрос е: Мога ли да следвам това, което усещам като истина за себе си?
Eighth Grade 2018 (Осми клас)
Въпросът пред 13-годишната Кайла Дей е различен: Как да стана човек, когото другите биха приели? Въпросът травмира Кайла, тя е тревожна, самотна и почти неспособна да общува с връстниците си.

Отговорът е независимост. Филмът не предлага чудодейно преобразяване. Кайла не побеждава тревожността веднъж завинаги. Но тя започва да вярва, че може да преживее неловкостта, отхвърлянето и несигурността, без да изгуби себе си.
Lady Bird 2017 (Лейди Бърд)
Родители, учители, партньори и приятели ни казват какви трябва да станем – било от любов, от страх, а понякога просто защото подчинението прави живота предвидим. 17-годишната Кристин предпочита да бъде наричана Лейди Бърд, име, което сама си е дала. Жест на независимост, но и опит да се изобрети самоличност, която няма нищо общо с ограниченията на семейството и малкия град.

Нейният въпрос е: Как мога да стана себе си? Отговорът е раздяла. Раздяла с майката, която я обича силно, но трудно разграничава любовта от контрола.
Shirley Valentine 1989 (Шърли Валънтайн)
40-годишната Шърли Валънтайн е преждевременно остаряла домакиня, поробена от семейството си. Шърли разговаря със зрителите (и стената в кухнята), защото няма с кого. Тя си задава въпроса: Жив ли е още човекът, който бях? Изненадваща почивка в Гърция ще й помогне да си отговори.

Макар да е национален хит, особено сред домакините, филмът е морално амбивалентен. Демонстрира дилемата за цената на независимостта – без това да е целта му.
Шърли лъже, харчи парите на съпруга си – Джо, за пътуване, което той категорично отказва, изневерява му и изоставя брака си, без нито веднъж да проведе зрял разговор с Джо. Той е представен като скучен, недодялан, ограничен, грубиян, но… Джо е лоялен. Уилям Ръсел, сценарист и автор на едноименната пиеса, манипулира зрителите, за да подкрепят Шърли. Ако погледнем отвъд нуждите на комедията му, действията ѝ са, ако не дълбоко погрешни, то морално объркани.
Into the Wild 2007 (Сред дивата природа)
Любим филм, истинска история за Кристофър Маккендлес. След завършването на университета 20-годишният мъж дарява спестяванията си, унищожава документите си и напуска семейството си, без да каже къде отива.

Вдъхновен от Хенри Дейвид Торо, Толстой и Джек Лондон, той отхвърля парите, собствеността, кариерата и сигурността. За него обществото е огромна машина за производство на неискрени хора, а природата обещава живот без лъжа и компромиси.
Мога ли да бъда истински свободен, ако не завися от никого и нищо? Първоначалният отговор е триумф на личната независимост. Краят е трагичен.
Nomadland 2020 (Земя на номади)
След икономическия колапс на малко градче и смъртта на съпруга й, 60-годишната Фърн поема на пътешествие из Америка.

Тя избира уникална форма на независимост, която поставя под въпрос общоприетите представи за дом и стабилност. Фърн избира пътя, като бягство от скръбта, но по пътя приема независимостта като спасение от конформизма и зависимостта на модерния живот.
Ikiru 1952 (Да се живее)
Канджи Ватанабе е чиновник, прекарал почти тридесет години зад едно и също бюро. Работата му не създава нищо, не променя нищо и не изисква нищо… освен послушание. На границата на 60-те Канджи научава, че е неизлечимо болен, той осъзнава колко малка част от живота му действително е била негова.

Канджи пита: Мога ли сам да реша какво да означава животът ми? Отговорът не е заминаване, а пристигане в смисъла да живееш. Независимостта от инерцията и безсмислието в името на себе си и другите.
Честита Независимост — национална и лична.
*Превод: Христо Кънев, Цветан Стоянов
Свързани публикации: