„Убил съм само 8 души, ти си убил 68…“
Сам Рокуел и Джон Малкович са в поредния спектакъл на Мартин Макдона. Отново, както в In Bruges 2008 (В Брюж) и както в The Banshees of Inisherin 2022 (Баншите от Инишерин), имаме двойка мъже, които си говорят или не си.
Действието се развива през 1973, малко преди военния преврат в Чили. Двамата са агенти на ЦРУ – ветеранът Крис (Малкович) и по-младият му партньор Лий (Рокуел). Двамата са изпратени на отдалечения Великденски остров със секретна мисия, но операцията се превръща в лично, емоционално пътуване.
Крис е тежко болен, болестта постепенно заличава тялото, спомените и самоличността му. Докато двамата бродят сред суровата, изолирана природа на острова, дивите коне и мълчаливите каменни статуи, циничният им хумор отстъпва място на съжалението и мъката.
Изправен пред края на живота си, Крис е завладян от вина и съжаление. Празнотата на делото му, фактът, че след него ще остане нищо контрастира с големите, мълчаливи каменни глави, издялани преди 1000 години.
Лий трябва да се сбогува със своя ментор и приятел, но и да изпълни последното му желание. Да му подари свободата, която никога не е имал приживе. Свободата на дивите коне, които тичат през зелените полета.
Има голяма вероятност Джон Малкович да вземе Оскар, защото това е най-силната му роля. В по-голямата част от кариерата си, той играе ексцентрични злодеи, студени интелектуалци, креативни особняци. Тук показва крехкост, болка, разкаяние. Смешен в един кадър, той ви хваща за гърлото в друг.
Причината Малкович да е толкова въздействащ е Сам Рокуел, който е блестящ в поддържащата си роля. Тихата му преданост и сдържаната му емоция позволяват трагедията на Малкович да блесне. Това не е актьор, който се опитва да открадне сцената от колегата си, а може. Избира да бъде тих и земен. Той е зрителят.
Преминава през психологическа трансформация, която следва петте етапа на скръбта. В началото подхвърля шеги, дразни се на разсеяността на Крис и отказва да приеме колко сериозно е състоянието му. Следват раздразнение от безпомощността, пазарене и опит за спасение, тиха скръб, а краят е приемане, и освобождение.
Диалозите на Макдона майсторски преливат от хаплив, циничен хумор към меланхолия и философски размисли за живота и смъртта. Това е неговата специфична каденца, която композира от кратки изречения, повторения, паузи и много псувни. Разговорът звучи като джаз или хип-хоп поезия.
Wild Horse Nine 2026 (Див кон девет) бавно и деликатно изгражда темата за мъжкото приятелство, разкаянието и прошката. Напомни ми Paddleton 2019 (Падълтън), филм в личния ми топ 5 за 2019. Те имат идентичен емоционален заряд и идея.
Критиката: моята е драматургична. Макдона сковава глобална политическа рамка, около универсалната и камерна сърцевина на историята. Това, че двамата са агенти, а не зъболекари или корпоративни престъпници, които тровят храната с пестициди, всъщност пречи, а не помага.
Сценаристът иска много неща. Иска главният герой да има буквално кръв по ръцете си, защото иска разкаянието му да е максимално въздействащо. Иска да направи политически коментар – за нещата от миналото, но иска да каже нещо и за нещата от настоящето.
Клиничният психопат, какъвто трябва да е Крис, не е способен на искрено разкаяние, вина или емпатия, дори на смъртния си одър. Психопатията не е просто „лошо поведение“. Хладнокръвните убийци не преживяват морално пробуждане.
Мартин Макдона прави театрален избор. Той избира драматургична утеха. Приписва нормална съвест на човек с 68 убийства зад гърба си, защото иначе историята нямаше да има емоционален финал. Вековно схващане, силно в католическата традиция, от която идва Макдона, че на прага на смъртта душата на грешника се „събужда“ и той се разкайва за злините си.
В края героят на Малкович казва, че му се иска да е прекарал повече време с коне. Романтично склонените зрители го приемат като морално разкаяние и пречистване. Реално е съжаление към себе си. Сравнението ми с Paddleton 2019 (Падълтън) доказва, че не ти трябват 68 убийства и ЦРУ, за да направиш разтърсващ филм за смъртта – понякога пица и една игра с топка тежат повече.
Мнението ми в едно изречение:
Един от най-силните филми за годината, който ни потапя в горчиво-смешна история за мъката, съжалението и раздялата.
Обновената ми класация с филми на Мартин Макдона:
№1 Three Billboards Outside Ebbing, Missouri 2017 (Три билборда извън града)
№2 The Banshees of Inisherin 2022 (Баншите от Инишерин)
№3 In Bruges 2008 (В Брюж) – с инч напред дори, защото е оригиналната идея.
№4 Wild Horse Nine 2026 (Див кон девет)
№5 Six Shooter 2004
№6 Seven psychopaths 2012 (Седемте психопата)