
Пиша това ревю в хола. Испания вече води с 2:0 на Италия. Върху масата срещу мен е отворена автобиографията на Ханс Рудолф Гигер. Сред черно-белите гинекологични кошмари и патоанатомична еротика има малка цветна снимка. Гледам я на страница 57, долу – вдясно. Снимката е на младия Ридли Скот и младия Гигер. Ридли е в бяла риза и пуловерче без ръкави, чертае с линия. Гигер е в любимото си черно, сочи нещо с кутрето си по начертаното. На страница 59 той пише:
“Разбирам защо режисьор като Ридли Скот не изпуска нито за миг от контрол започнатия филм. А също и защо след излизането на филма на екран обикаля като луд салоните, за да следи качеството. Убедих се и колко е важно такъв филм да има деен режисьор, който да е в състояние да ръководи всеки отделен детайл. Единствено този начин на работа може да гарантира успех и качество.”
Това са 4 от 8-те изречения, които бащата на Пришълецът отделя за филма, който му носи Оскар за визуални ефекти и световна слава. Преди часове гледах Prometheus 2012 (Прометей), последният проект на Ридли Скот, сигурно ви е писнало от мнения, затова ето ви 5 килишета. Прочети повече







