Да откриваш. Това е в основата на човешката природа. Радвам се, че в живота си съм открила Живко. Човек, около когото усещаш въздуха по-чист, а мечтите – по-близо. Вероятно и вие вече сте го открили. Като автор на едни от най-увлекателните истории в българския ТВ ефир през последните години.
Прочети повече
Наред с всичко друго, коронавирусът донесе и неподозирани смущения в заобикалящата ни визуална картина.
Гледаме най-грозната телевизия. Близки кадри на разчорлени обществени авторитети акомпанират сутрешното ни кафе. По-прозорливите събеседници застават пред неутрален фон от перде. Единственият план е фронтален дефокусиран. Към рисковете на живото предаване прибавяме и качеството на звука, неизбежно нарушавано от сигнали за известия в платформи за комуникация, шум от пускане на вода или кучешки лай. В социалните мрежи наблюдаваме от зъболекарска гледна точка как звезди от шоубизнеса пеят по пижама в кухнята. Ако решим да се разнообразим с реална гледка през терасата, срещаме не лица, а очи над маска, стръвнишки устремени към входа на най-близкия магазин.
Уви, така се случи. Карантината ни заземи, но това не е причина да спираме да мечтаем. Ето защо ви предлагаме за час и 40 минути да полетим с The Aeronauts 2019 (Аеронавтите).
Прочети повече
Отговорът е, ако точно цитирам Том Круз: „Аааа-aaaa-ъаааааа!!!“ Прочети повече
Може би екслузивността на прожекцията, обявена като единствена, напълни салоните на Cinema City за този иначе маргинален филм. Защо маргинален? Защото не е американски, няма зрелищно 3D, разбиване и други касови ефекти. Зрителите му не си купуват пуканки и по-често сме ги виждали в „Одеон“. Но факт е, че и трите салона, в които се прожектираше паралелно „Никой не иска нощта“ (Nobody Wants The Night, 2015), бяха повече от наполовина пълни и може би поради това заредени с оптимизъм. Прочети повече
Андерсен – този с приказките, казва, че пътуването е живот. Джак Керуак казва същото. Всичките ми приятели са родени пътешественици. Не и аз. Там, където те виждат приключения – аз виждам малария и ебола. Когато те очакват просветление, аз очаквам дифтерит и диария. Венеция за тях е романтика, а за мен е смрaдня, тълпа и псуващи италианци. В Истамбул те съзират мистиката на Ориента, а аз фиксирам… Ориента. Може би имам увреден ген, но за мен пътуването е: митници, чакални, опашки, куфари, гадна храна, чужди легла, умора и занижена хигиена.
Ако имаше начин да избегна всичко това, може би щях да отпътувам за някое от тези красиви места.