Дълго време Gatsby бе паролата ми за всички сайтове, които изискват такава. Дълго време „Великият Гетсби” бе любимата ми книга. А сега Баз Лурман я направи филм.
Книгата разказва за осуетената любов между мъж и жена. Но това е на повърхността. Под нея Фицджералд описва ’20-те години на 20 век като ера на социален и морален разпад. Време на цинизъм, алчност и празно търсене на удоволствия. Време на декадентски партита, луди купони, джаз и куха красота. Време, в което се ражда организираната престъпност, а борсата дава възможност на всеки – дори мързелив и глупак, да забогатее.
Пред очите ни се сблъскват старите и новите пари. Новобогаташите са вулгарни и показни, лишени от такт, и вкус. Аристокрацията е фина, елегантна, безсърдечна. Разликата е подчертана, чрез дрехите, автомобилите и домовете на героите. Чрез начина, по който говорят или се забавляват.
Но и това не е най-важното. Най-важното е смъртта на Американската мечта. Американската мечта за свобода, индивидуализъм и стремеж към щастие. Тя е подменена от жаждата за пари, притежания и приятно прекарване на времето. Светът на Гетсби е абитуриентски бал, но с по-добра музика. Искрена вяра в радикалния хедонизъм – всичко ще бъде възможно, когато бъдат натрупани достатъчно пари и бъдат задоволени всички нагони.
Баз Лурман е уцелил едно от тези неща – абитуриентския бал. И какъв бал само! Много уиски, шампанско и жени, коли, костюми, какафония от цветове, фонтани, фондани, драперии – Jay Z, бомбастика.
The Great Gatsby 2012 (Великият Гетсби) е буквално и пълно продължение на Moulin Rouge! 2001 (Мулен Руж)… за жалост.
Истина е, че се надявах на малко повече драма с вкус на Brideshead Revisited 1981 (Завръщане в Брайдсхед) или The Remains of the Day 1993 (Остатъците от деня), отколкото на 3D extravaganza. Разбира се, моята надежда се нуждае от отлични актьори, а кастигът на Лурман издиша. Изключвам Леонардо ди Каприо, който пак ми хареса, този път като Гетсби. Кери Мълиган е Дейзи и се справя много по-добре от Мия Фароу, но останалите (и особено Тоби Магуайър) са бледи и неубедителни.
Не си мислете, че мразя филма. Харесва ми. Бурлеската, шаренията, грандиозността, кинематографичния ексцес смачкват версията от 1974. Но Гетсби е повече.
Мнението ми в едно изречение:
Най-хубавият и дълъг музикален клип, който съм гледал.
мани тоя поп-арт! моля ти се
аре, са! не искам да си помислиш, че съм сноб… което само по себе си е снобско 🙂
В България не може да си сноб. Може да си най-много парвеню. А този филм е просто предателство към Гетсби.
На мен филмът по-скоро ми хареса – беше ми приятно да гледам таз красота и шарения. За дълбочина и дума не може да става, разбира се.
Но който иска дълбочина, нека гледа стария филм с Редфорд и Фароу, а още по-добре – да прочете книгата.