Skip to main content

За китовете и хората, и водката!

Leviathan 2014

Този филм трябва да се гледа в изоставено лятно кино… през зимата.
Този филм трябва да се гледа от циници, атеисти, мизантропи и алкохолици.
Този филм трябва да се гледа от русофили и от русофоби.
Този филм трябва да се гледа със стиснати зъби и свити юмруци.
Този филм те нокаутира като Кличко Кубрат Пулев.

От този филм боли.

Режисьор е Андрей Звягинцев. От неговите филми обикновено боли. Изглежда се е учил от съименника си Андрей Тарковски – и от неговите много боли.

Действието се развива в малко уродливо градче в Мурманска област на брега на Баренцово море. Кинематографията е потресаващо силна. Пейзажът е тъжна метафора на посткомунистическа Русия – скелети на кораби, скелети на сгради, скелет на църква, скелета на Левиатан.

 

Leviathan 2014

Левиатан е библейско морско чудовище от Стария завет. След като изгледах филма съм убедена, че Левиатан живее в тъмните, вечно неспокойно води на Баренцово море. Спотайва се там и чака жертви като чудовището от Лох Нес.

Звягинцев гради сюжета върху Книгата на Йов – Йов е подложен на непоносими страдания, които не е заслужил. Главният герой Коля е Йов. Той има малък автосервиз и къща точно на брега на мрачното, ледено море. Местните полицаи постоянно му влачат служебните си коли за ремонт (разбира се безплатен). Кметът на градчето хвърля око на апетитния имот на Коля и заедно с корумпирания местен съд и полиция успява да му го вземе, … за да строи там луксозен търговски обект. Да ви звучи познато?

От Москва пристига стар приятел на Коля от армията, направил успешна кариера като адвокат. Той се заема да го защитава от корумпираната местна власт, но се проваля и вместо да му помогне – спи с жена му. Коля ги вижда заедно, откача и заплашва да ги убие.

Мъчението на Йов тепърва започва.

 

Leviathan 2014

Oсвен Библейския прочит, аз откривам и друг. През 17 век Томас Хобс написва книгата „Левиатан – материя и форма на държавната власт: църковна и гражданска“. Директно копирам цитат, който намерих в Гугъл:

Левиатан е библейско чудовище, символизиращо силата на материята и господството на природата, която принизява човека. Хобс използва този библейски образ символично, за да опише властта на държавата като суверен над индивида (държавната власт като „смъртен Бог“).

Това чудесно описва филма – Звягинцев сто на сто е прочел книгата на Хобс. Боя се, че това е настолната книга на Путин – смъртният Бог на Русия. Между другото, портретът на Путин дискретно виси в кабинета на корумпирания кмет от филма – само детайл, но детайлите са важни. Понякога детайлите са единствената възможност за свободна изява, особено при управлението на суверени като Путин. Звягинцев прекрасно го знае.

Осъзнах и нещо друго – в Русия не е нужно да те пратят на заточение в ГУЛАГ, за да се чувстваш като затворник. В градчето от филма всички са затворници, всички живеят в ГУЛАГ, независимо дали го осъзнават или не. А единственото, което помага да понесеш по-лесно ГУЛАГ е водката.

Leviathan 2014

Водката е другият главен герой. Всички я поглъщат в невъобразими количества, с една непозната за западния човек и дори за нас българите ожесточеност. Водка пие Коля, водка пие Лидия, водка пие малолетният им син с приятелите си, водка пият полицаите, водка пие кметът, водка пие местният – също корумпиран, свещеник.

Само Путин от портрета не пие водка. Защото в ГУЛАГ всички са пияни, всички освен един – главният надзирател. Той винаги е кристално трезвен и целеустремен – как иначе ще опази пияните да не избягат? Елементарно – с още водка. Водката никога не трябва да свършва, защото морските чудовища са непоносими на трезво, страховити и огромни.

Сега разбирам защо Путин анексира Крим. Крим е първата стъпка към връщането на Украйна в границите на Руската федерация. Като истински загрижен за поданиците си суверен, той иска да им осигури достатъчно водка. А Украйна, знаете, е известна като житницата на Европа. Върне ли си Украйна, негови са цялото й жито, ръж, пшеница и ечемик. Ще има водка за всички, водка до края на света. И най-страшният Левиатан ще изглежда като Немо, рибата-клоун.

Но да не се отклоняваме.

Купете си бутилка водка, сельодка, намерете някое изоставено лятно кино (такива има доста в БГ). Вземете филма на лаптоп или таблет и… го гледайте.

Пийте и го гледайте. Облечете се топло, за да не измръзнете. Поне в началото ще ви е студено, след това вече няма – водката ще ви стопли. Освен, че прави жестоките суверени да изглеждат като нелепи джуджета, водката побеждава и студа. А в Русия е студено, направо мразовито.

Приятно гледане… и пиене!

8 thoughts to “За китовете и хората, и водката!

  1. Eгати и ревюто!
    – извинявам се за изключително плоския и контра-пунктуален израз, но това кратно описание на филма напрво ме разтърси. Моите големи признания към авторката! Понякога когато чета поднобни текстове за филми, имам един лек страх, че произведението няма да е толкова силно и добро колкото текста – но когато става дума за такъв тип кино обикновенно това си остават само страхове (като детските – онези за нещата под леглото) Още ведънж, Благодаря и браво на авторката! Ще чакам с нетърпение следващия текст!

  2. @Кишо – голямо БЛАГОДАРЯ от авторката за добрите думи!
    Отивам да ударя една голяма водка по тоя случай – 😀

  3. Мерзка противоруска реклама на авторката. С такива е пълно по медиите, спорта, „културата“ и киното.

    Обикновено самооплюване. на Руския режисьор, който вади кирливите ризи на страната си в най-неподходящия момент.
    Авторката, има страннен поглед за добро и зло. Злото за държавата не може да е добро.
    Мможе да е добро само като пропаганда и реклама против държавата.
    И естествено, отново ни занимават с … Путин. Има си хас, да не присъства сред лошите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *