
Този филм е оригинален. Не гледате такива всеки ден.
Но има сходни. Тази година аплодирахме A Monster Calls 2016 (Часът на чудовището) – концепцията е същата.

Ан Хатауей е Глория, жена, която има проблеми с алкохола. Алкохоличка е направо. В първата сцена гаджето й я изгонва, защото вече не се търпи. Тя е без работата, без пари, без дом – сама в Ню Йорк. Връща се в забутаното родно градче, за да се изчисти, помисли и потърси ново начало.
По същото време в Южна Корея се появява чудовище, което започва да мачка хора и сгради.

Филмът има два огледални проблема, които са актьорите и ролите им.
Джейсън Съдейкис е Оскар, приятелят от училище, който Глория среща отново. Актьорът се справя. В един миг е мил и благ, а в друг агресивен, и страшен. Мотивите, които карат героят му да превключва толкова драматично обаче са мъгливи. Не мога да кажа повече, защото ще разкрия края, но е несъстоятелно.

Мотивите, които отварят глътката на Глория също са смътни.
За да я харесваме трябва да знаем, защо си го причинява. Била е насилвана, преживяла е ужасен инцидент, загубила е родител, загубила е дете, чувства се неразбрана или под стрес, пристрастена е към забавлението, само така може да бъде себе си… чрез алкохола контролира тревожността си, копнее любов, жадува внимание… има много възможности. „Пие, защото пие“ – не е най-добрият художествен избор.

Това, което „издиша“ напълно е актрисата – Ан Хатауей. Тя е най-недостоверната алкохоличка в историята на киното.
Нека да изброя симптомите на пиянството за тези, които не са виждали пияници: виене на свят, главоболие, гадене, повръщане, диария, потене, мускулна немощ, треперене, подпухване, характерна червенина на лицето, загуба на памет, дезориентация, поведенчески изменения – пикове от злоба, агресивност, безпокойство, депресия, отслабване в усещането за болка, анемия, енуреза. Морална, физическа, хигиенна и коафьорна деградация на личността.

Симптомите на Ан Хатауей – тя забравя… Трябва да й повярваме, че забравя, защото казва, че е забравила или пита: „Какво съм направила?“. Понякога се държи за главата – това е.

Хатауей е римейк на героинята си от The Devil Wears Prada 2006 (Дяволът носи Прада). Гримът й не се разтича или размазва, косата й си е ОК, гардеробът й също, има здрави зъби, здрав тен и дори няма тъмни кръгове под очите сутрин. Сигурен съм, че дъхът й мирише на мента.

Не си мислете, че филмът е колосален провал. Не е. Има няколко интересни кадъра, няколко смешни момента, чудовището е готино, a идеята – да материализираш чувствата в душата на алкохлизирана жена, е свежа.
Мнението ми в едно изречение:
Миш-маш от романтична комедия, драма, сатира, научна фантастика и кайджу хорър, който има нужда от повече яйца, сирене и подправки.
One thought to “КОЛОСАЛНО!”