Skip to main content

Играта на Моли

Molly’s Game 2017
Molly’s Game 2017

Спомням си приливът на щастие и тестостерон, когато за първи път спечелих игра на покер. Скоро след това разбрах, че освен късмет покерът изисква и умения.

Марк Твен, Бертолт Брехт и Джон Ъпдайк пишат за покер. Иън Флеминг превръща играта в едно от оръжията на Джеймс Бонд. А според Леви Ашер покерът е за всеки писател, защото подобно на писането е триумф на въображението и характера.

Писателят Арън Соркин решава да напише филм за Моли Блум, принцесата на покера. И дори да режисира – за първи път.

Molly’s Game 2017
Molly’s Game 2017

Molly’s Game 2017 (Принцесата на покера) е базиран на автобиографичната книга със същото име.

Моли е бивша олимпийска състезателка по ски, която след тежка контузия попада в света на покера за големи момчета. В потайния свят на хазарта, тя среща холивудски звезди, спортни величия, бизнес магнати и обикновени мафиоти. А скоро след това се среща и с агентите на ФБР.

Не харесвам Арън Соркин

Има излъчването на ТВ интелектуалец, който не бих поканил на вечеря.

800px-Aaron_Sorkin
Арън Соркин, 16.03.2008 / Image by thedemonhog

Мненията му – поне тези, които съм чел, са пълни с паник атаки, свръхдраматизъм, суета, самодоволство, самоуверено-снизходително пренебрежение към аудиторията и типичното – особено за европейската художествена интелигенция, хленчене, циврене и скимтене колко прости са всички и колко умни сме ние.

Реалността доказва, че нито другите са толкова прости, нито ние толкова умни. Едно е сигурно. Човекът може да пише. Може би не оригинални, криволичещи, изненадващи истории, но е майстор на диалозите.

Соркин е сценарист на: Malice 1993 / A Few Good Men 1992 / The West Wing 1999-2006 / The Social Network 2010
Соркин е сценарист на: Malice 1993 / A Few Good Men 1992 / The West Wing 1999-2006 / The Social Network 2010

Героите му са разговорливи, сладкодумни, красноречиви. Те спорят, крещят и викат. Пазарят се, упорстват, заплашват и апелират, контестират, денонсират, бламират.

Соркин написва Steve Jobs 2015 като театрална пиеса, поредица от диалози в коридори, стаи и зали.
Соркин написва Steve Jobs 2015 като театрална пиеса, поредица от диалози в коридори, стаи, зали.

Причината е, че имат силно собствено мнение, което произтича от яркия им характер. Съберете поне два ярки характера – ето ви драма.

Харесвам Моли Блум, а не би трябвало – тя е дрогирана престъпница

Джесика Частейн, Идрис Елба и даже Кевин Костнър са инжектирани с ударни дози диалог.

Филмът е оргия от думи. Типична, мелодична Соркин скороговорка. И това радва. Дори, когато се стига до границата на реалистичното – нормалните хора не говорят толкова поетично, ритмично, саркастично и метрично. Истинската Моли също.

Molly’s Game 2017
Molly’s Game 2017

Джесика Частейн е прекрасна. Щедра на думи и деколте, тя прави една от най-добрите си роли. Компанията й ми харесва.

Покажи го, не го казвай

Е правило в писането и режисирането на филми. Колкото повече разказвач използвате, толкова по-лош режисьор сте. Звучи логично.

Филми използващи разказвач: Apocalypse Now 1979 / Goodfellas 1990 / The Shawshank Redemption 1994 / American Psycho 2000
Филми използващи разказвач: Apocalypse Now 1979 / Goodfellas 1990 / The Shawshank Redemption 1994 / American Psycho 2000

Тогава защо има толкова добри филми, в които има много разказване?

Savages 2012
Savages 2012

Важно е какво е разказването. Информационното разказване ни съобщава неща, които сценаристът, режисьорът и актьорите не могат да драматизират, поради некадърността си. Например вместо да видим и почувстваме страх, ние чуваме мислите на героя: „Страх ме е. Много ме е страх.“ Savages 2012 (Диваци), на Оливър Стоун е пример за лош сценарий, режисура и актьорска игра, които се давят в информационно разказване от първо лице.

Trainspotting 1994
Trainspotting 1994

Контрастното разказване допълва, подчертава, обогатява или стои в контрапункт на това, което виждаме. Монологът Choose Life от Trainspotting 1994 (Трейнспотинг) е увличащ увод и пример за отлично използван разказвач.

Най-добрият разказвач в киното е камерата

В Molly’s Game 2017 има доста разказване от първо лице. Нормално, то е характерно за автобиографии и филм ноар. В повечето случаи е на място, но в някои прелива чашата.

Molly’s Game 2017
Molly’s Game 2017

Арън Соркин тепърва се учи и предпочита да избере познатото и да ни затрупа с думи. Другият голям проблем е, че историята е твърде постна за 140 минути, всичко може да приключи за 90.

Мнението ми в едно изречение

Ако филмът е ръка, то не е роял флъш, но не е и пълен блъф.

One thought to “Играта на Моли”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *