Трябва да е било вторник. Вторник сутринта. Средата на август. Двама мъже влизат в банка. Това е сигурно – като изгрева. Мъжете са се погрижили за всичко. Носят маски, имат оръжие, но нямат късмет.
Гладбек е колкото Благоевград. Част е от Северен Рейн-Вестфалия. Ако си представяте карта, пада се до границата с Нидерландия. Обирът на Deutsche Bank – на 16 август, 1988, ще се превърне в единственото интересно нещо от историята му. Това и посещението на Адолф Хитлер през 1932.
Gladbeck: The Hostage Crisis 2022 е документален филм, за една от най-големите драми със заложници в историята на Германия. Направен е само от архивни записи и снимки. С това прилича на Apollo 11 2019 (Аполо 11), любимият ми документален филм от 2019. Но е по-труден за гледане. Морално и емоционално.
Целта на треторазредните престъпници не е нещо огромно – 300 000 марки. Проблемът е, че банката е празна. Налични са само служителите. Двойката веднага намира решение – взима заложници. Кара полицията да донесе парите и паркира ново BMW пред входа. Следващите 54 часа ще се превърнат в медиен цирк. Трагичен урок за системна, институционална некадърност.
Германия
Германия – подобно на България, е държава, която избягва риска. Несигурността е основен враг. Немското решение е да се действа дисциплинирано, дедуктивно, логично, прагматично. Всичко – за разлика от България, трябва да е „добре обмислено“, подредено. Животът е процедура, щастието е бюрокрация.
Това прави държавата относително сигурна. Например броят на отвличанията на 100 000 души е около 5. Това е повече от средната стойност за света, но е два пъти по-малко от Белгия.
Казват, че грешките ни правят по-добри. Функцията им е да се учим от тях. Германците би трябвало да са вещи в това. Мюнхенското клане на Олимпийските игри – през септември 1972, би трябвало да ги е подготвило за подобни случаи. Парадоксално, но не е.
Престъпниците
Те са посредствени, обикновени – даже банални. Не бихте ги запомнили, ако се разминете на улицата. В началото са двама, но към тях се присъединява и приятелката на единия. Тримата семпли индивида ще вземат пълен автобус със заложници, а с него ще отвлекат и вниманието на цяла Германия.
В последващата сюрреалистична гоненица из аутобаните, те ще бъдат съпровождани от хиляди зяпачи, фенове, тълпа. И това във време без социални медии.
Престъпниците спират, слизат за цигари и бира, зареждат си бензин, дават интервюта, позират за снимки. Предполагам, че не дават автографи, защото ръцете им са заети. И точно, когато всички са съгласни, че това е абсурден епизод и забавно зрелище, те убиват 14-годишно момче.
Медиите
Всички метафори, които ще ви дойдат наум, докато гледате, са: лешояди, чакали, хиени, пирани и паразити.
Тумбата от трима пияни, но въоръжени лузъри е съпровождана и насърчавана от журналисти, фотографи, репортери. Те се скупчват, струпват, бръмчат, жужат, лашкат се, лакомо се впиват, като облак мухи над гниещ къс месо.
Сетих се за два образа от киното. Арогантният репортер от първите два филма Die Hard (Умирай трудно) и главният герой от Nightcrawler 2014 (Лешояда). Факт е, третата най-предпочитана професия от психопатите е журналистиката.
Къде е полицията?
Къде е полицията? – питат хора от улицата. Гневен дядо крещи: Дайте ми шмайзер, ще освободя заложниците сам!
Полицията отсъства. Липсва. Дава заето. Практически оставя всичко да ескалира, до безумен спектакъл. Провалът е не просто скандален, той е шокиращ. Гледате и не може да повярвате, че това, което гледате се случва. Участвате в жива пародия.
В книгата си On The Psychology of Military Incompetence Норман Диксън търси отговор на въпроса: Защо военните са толкова некомпетентни? Диксън изследва провалите на британската армия. Той открива, че генералите и офицерите не са тъпи по принцип.
Те обаче функционират в авторитарна среда, която превръща отклоняването на вината в изкуство. Това е система, която не признава грешки. Съответно, лидерите започват да се държат като безучастни зомбита, когато попадат в неочаквани и непроцедурни събития. Те не знаят какво да направят, но също не приемат идеи или мнения какво трябва да се направи.
Автобусът с немски заложници минава границата с Нидерландия. Холандците успяват да освободят всички заложници, без двама. Цената е ново BMW. То е специално подготвено. Двигателят му може да бъде спрян от разстояние. Холандците дават дистанционното на немските си колеги, когато колата се връща обратно в Германия.
Краят е драматичен. Немските ченгета забравят дистанционното за двигателя. Това налага да изблъскат престъпниците извън пътя. 18-годишна заложничка губи живота си в престрелката.
Последствията
В резултат на трагедията в Гладбек, Германският съвет по печата забранява журналисти да интервюират престъпници, докато същите извършват престъпление. Германия забранява и на трети страни доброволно да се включват в преговори, при отвличания и терористични атентати. Ето, правила има.