Нищо не е твърде невероятно, за да е истина…
Майкъл Фарадей*
Не нося големи шарени тениски, но любимата ми тениска е с дизайн на Ричард Лий. Shelf Life е сбирщина от буркани и съдове, пълни със странности. Мозък, двуглава мишка, даже нещо като извънземно – хоминид кръстосан с муха. Харесва ми.
Гледах интервю с дизайнера Пол Смит, заснето в кабинета му. Кабинет натъпкан с куриози. Книги, играчки, сувенири, фотографии. Смит ги използва, за да запалва креативността си. А също, за да размеква хората.
Кабинетът му прилича на офиса на Марк Паркър, управляващ директор на Nike.
Който пък прилича на кабинета на Рей Бредбъри – място, в което исках да живея като дете. Писателят го използваше за начало на всеки епизод от The Ray Bradbury Theater 1985-1992 (Театърът на Рей Бредбъри), разходка в света на фантазията. Всичко се навързва.
Сега Гийермо дел Торо ни кани да влезем в неговия кабинет. Guillermo del Toro’s Cabinet of Curiosities 2022 е антология на страха.
Новата поредица на Netflix черпи вдъхновение от класики като: Alfred Hitchcock Presents 1955-1962, The Twilight Zone 1959-1964 / 1985-1989 (Зоната на здрача), Black Mirror 2011-2019 (Черното огледало). Успешната Netflix антология LOVE, DEATH + ROBOTS.
Cabinet of Curiosities, а на немски Wunderkammer е пространство, пълно със забележителни предмети. Служи не само за музей, но и за училищен кабинет по всичкознание. Място за спомени. Албум на пътешественици и откриватели. Колекция на търсачи и ловци.
В началото е стая – даже зала, но с времето става специална мебел, част от интериора. Пикът му е Просвещението – периодът между 17 и 18 век. Времето, когато светският свят издига в култ човека и разума. Многобройни аристократи, философи, учени, мислители-любители поглеждат към света, жадни за познание.
Любознанието и любопитството са отприщени в голяма, шарена и шумна бъркотия от теории, хипотези, вероятности, догадки. Появява се пазар за всякакви чудни, ексцентрични, куриозни, анормални и незнайни гротески и невероятности.
Модата е да искаш да знаеш. Част от статуса на всеки аристократ и новобогаташ става притежанието на обекти и вещи, които стимулират любопитството, демонстрират пъргав ум, дават тема за разговор. Кинематографично, това е райско време за някой като Тим Бъртън или Гийермо дел Торо.
Пъстрите невероятности излизат от мода, когато в науката идва систематизирането, налагат се абстрактни, авторитарни модели за мислене. Колекциите от любопитни предмети стават „изключение от правилото“, безвкусица, измишльотина, вулгарна, безсмислена претрупаност, която събира прах и отнема място.
Любопитството – систематично, бива изгонено от училищата. Стъклениците, костите и скелетите, препарираните животни са заменени с неоново осветление, чисти коридори и стерилен минимализъм. Внимавай в час. Не фантазирай.
Поредицата на Гийермо дел Торо е всичко друго, но не и минимализъм. Тя включва осем – сюжетно самостоятелни, епизода. Всеки с различен режисьор, а дел Торо е в ролята на куратор и продуцент.
Сериалът, макар и неравен като качество, предлага контекстуално забавление в сезона на Вси светии. Без да разкривам обратите в сюжетите, любимите ми три са:
Първи епизод – Lot 36
Режисьор е Гийермо Наваро, който има Оскар за кинематография на Pan’s Labyrinth 2006 (Лабиринтът на фавна). Сценарият е на Реджина Корадо и Гийермо дел Торо.
Поредната отлична роля на Тим Блейк Нелсън. Той е кисел ветеран, който оцелява, купувайки изоставени складове и стари контейнери. Живее с надеждата, че в тях ще открие ценни предмети. Развръзката е предвидима, стилът е готически. Темата е любима на дел Торо – още от Hellboy 2004 (Хелбой), окултизма и връзката му с нацизма.
Седми епизод – The Viewing
Сценарий и режисура Панос Косматос. Харесвам Панос. Харесва ми талантът му да създава vaporwave атмосфера. Той е майстор на визията, музиката, амбиента. Писал съм за първия му филм – Beyond the Black Rainbow 2010. Grindhouse ужаса Mandy 2018 (Манди) бе сред любимите ми филми за годината.
Действието се развива в края на 70-те. Тайнствен милиардер кани на тайнствена среща в тайнствената си, мегаломанска къща известен писател, талантлив композитор, астрофизик и немски екстрасенс. Срещата е бавна, театрална, червена, сюрреалистична.
Богаташът – изигран брилянтно от легендата Питър Уелър, изкушава гостите си с безумно скъпо уиски, трева, бутиков кокаин и въпроси. Звучи музика, написана от композитор, чието име никой не ще узнае, защото той композира само и единствено за домакина. Това среща с дявола ли е? Краят е може би незадоволително многоточие, но всичко преди него ми хареса. Бих желал да гледам филм за героя на Уелър.
Трети епизод – The Autopsy
Сценарий Дейвид С. Гойер и Майкъл Шей, по разказ на Гийермо дел Торо. Режисьор e Дейвид Прайър.
Първо, учил съм неврология и съм държал човешки мозък в ръцете си. По-твърд е, отколкото очаквате. Второ, в казармата видях как голям, черен плъх излиза от пълен кенеф-септична яма. След това, отидох да вечерям. Тоест, не смятам, че съм свръх гнуслив. Трето, докато гледах този епизод ядях пица. Устата ми бе пълна с лепкав доматен сос. Трябваше да спра. И леко да извърна поглед.
Мрачна атмосфера, която съчетава космически и body хорър. Ф. Мъри Ейбрахам е чудесен, като доктор Карл Уинтърс, умиращ от рак съдебен патоанатом. Той е извикан за една последна аутопсия.
Миньори загиват в мина, след взрив. Телата са обгорени, обезобразени и шокиращо обезкървени. Сякаш нещо ги е пресушило, като кутийка детско сокче. Докато разрязва останките, доктор Уилър се натъква на извършителя.
Писах за The Empty Man 2020 (Кухият човек), дебютът на Дейвид Прайър. Възхитих се на таланта му да създава красива и злокобна визия. Да обръща внимание на малки елементи, които превръща в символи, които навързва в паралелна, чисто визуална история. Тук, той е подпомогнат от добрия сценарий, който ни награждава с неочакван край.
Страх-отно!
*Преводът е мой. Уводен цитат към Mr. Wilson’s Cabinet of Wonder от Лорънс Уешлър, книга, която препоръчвам на всички любопитни.