Мария Ли(й)?

Добрата биография е не просто разказ за живота на някого, а изследване на мястото и времето, в които е живял, изборите, които е направил, света, който е създал. Днес ви срещаме с две жени, които създават легенди. 

Холивуд запази биографоманската тенденция и през 2024. Не доближихме рекордите, от последните няколко години, когато излизаха по 80 биографии годишно. Но имахме избор – от поне 50 житиета. 

Денис Куейд направи страхотна роля в The Substance 2024 (Веществото), но ме отказа – още с трейлъра, да го гледам като Роналд Рейгън. The Apprentice 2024 (Стажантът), историята на Доналд Тръмп, не бе успешен, а даже си беше провал, финансов и стратегически. Според мен, филмът постигна обратния ефект на замисъла си, макар актьорите да се стараеха.  

Доста, за да не кажа повечето биографии бяха за жени с професии. Писател, плувец, боксьор, политик, монахиня, поп звезда, рок звезда и… жена с брада. Един от най-слабите филми, който гледах тази година, бе Back to Black 2024 (Ейми Уайнхаус: Завръщане в черно). Евтин опит – морален и професионален, някой да кешира трагедията.

Две заглавия, които изпъкнаха са Maria 2024 (Мария) и Lee 2024 (Лий). Първият е за Мария Калас, изиграна от Анджелина Джоли. Вторият е с Кейт Уинслет, която се превъплъщава във военния фотограф Лий Милър. 

Филмите са аналогични

Разчитат на звезда в главната роля, но също споделят сходен подход и структура.  

Режисьор на Lee 2024 е непознатата за мен Елън Курас, чиято режисьорска кариера е свързана с телевизията, а в киното тя е оператор и кинематограф. 

Maria 2024 е режисиран от талантливия чилиец Пабло Ларайн. Пабло намери своята успешна американска ниша в биографиите. Негови са Jackie 2016 (Джаки), за Жаклин Кенеди Онасис и Spencer 2021 (Спенсър), за принцеса Даяна. 

За Jackie 2016 (Джаки) написахме, че „е бавен и досаден, избира стила пред съдържанието. Поредица от студени фотосесии за Vogue“. 

Модното списание е ключово и за Maria 2024, и за Lee 2024. Маркетинг кампанията на първия започва с Vogue. А самата Анна Уинтур, главен редактор, изпраща Ани Лейбовиц, за да снима Кейт Уинслет, чиято героиня е работила за Vogue. Двата филма са „фешън“ културни продукти. Опаковани са, за да стоят – без да дразнят, между реклама за маркова чанта и хороскоп.

Характерите 

Мария Калас и Лий Милър са легенди в своите области. В Maria 2024 Калас се сблъсква със загубата на гласа си, отшумяването на славата и болката на самотата. По подобен начин, Lee 2024 изследва борбата на Милър с ужасите на войната, обществените очаквания и забравата на времето.

И двете героини са раздвоени, между творческата си идентичност на „тигрици“ и женската си уязвимост, нуждата да обичат и бъдат обичани. Фокусът е травмата, а тя е толкова модерна – in Vogue, така да се каже.  

Подходът

Също е еднакъв. И двамата режисьори екранизират нелинеарен, фрагментарен разказ. Виждаме сцени, моменти, случки от биографиите на двете жени, които ни телепортират темпорално. 

Пабло Ларайн е почти експериментален в Maria 2024. Той прави рефлексивен, подсъзнателен колаж от спомени, случки и съновидения. Превключваме в различни етапи от живота на Мария Калас – като дете, „красиво дебела“ жена – както сама се описва, като царица на Ла Скала.  

Режисьорът използва различни камери и контрасти, прескача от цветно към черно-бяло. Стилистиката на визията е ала моден журнал, ала реклама на Chanel №5. Кариерата на Пабло започва в рекламата. 

Ключ в двата филма е образът на журналиста. Героините разказват на млад репортер. В Lee 2024, той е използван по-добре. В края разбираме, че младият репортер е синът на главната героиня. А цялото интервю е измислено в главата му. В Maria 2024 – още в началото, разбираме, че младият репортер е фармакологична фантазия на оперната дива. 

Докато Maria 2024 е изграден като красива опера, Lee 2024 се опитва да обхване и коментира по-широки исторически и социални събития, през призмата на жена, която иска „мъжка“ кариера.

Недостатъците

И двата филма са незадоволителни, но по различни причини. Lee 2024 разполага с по-добрата актриса – Кейт Уинслет. Тя се откроява като ягода или малина в купичка овесена каша. Всичко около нея – сценарий, поддържащи актьори, режисура е бежово. Има сцени, които дрънкат на кухо и множество, които създават фалшива мелодрама.    

Maria 2024 разполага с по-красивата актриса – Анджелина Джоли, чиито очи и устни доминират екрана. Историята е слаба и тънка, като коса жадна за Kérastase. Атмосферата има нужда от ревитализация с Estée Lauder. А плейбекът е смехотворен, като евтино червило, което излиза извън краищата на устните. 

Пабло, буфосинхронизмът е за комедиите, бате. Тамън започнеш да съжаляваш жената, па требва да запее. И чаооо! Единственият начин филмът „да се получи“ е или Анджи да не „пее“, или ролята да се даде на истинска оперна певица. 

Maria 2024 обаче ще стои по-добре както в Instagram, така и в YouTube shorts. С правилният куратор, фийдът ще бъде поне толкова добър, колкото на Kate Spade или Aesop.

Мнението ми в едно изречение:

На какво кълве Оскар – червеи или хляб?