Никълъс Уиндинг Рефн претърпя творческа метаморфоза. Преди единайсет години, когато изброявахме любимите си режисьори, Рефн беше в моя топ 5. Заради това, което беше направил, заради онова, което си въобразявах, че ще направи.
Харесвам суровия, напрегнат тон на ранните му филми и живописта на кадрите му. Славил съм трилогията Pusher 1996–2005 (Пласьор), Bronson 2008 (Бронсън) и Drive 2011 (Живот на скорост).
Ръкопляскал съм и на филмите, които мнозина освиркваха: Valhalla Rising 2009 (Изгревът на Валхала) и Only God Forgives 2013 (Само Бог прощава).
Режисьорът ме предаде с The Neon Demon 2016 (Неоновият демон), повърхностен, празен филм, който се удави във визията си. Опитът му да стане неонова транс версия на Дейвид Линч, продължи с Too Old to Die Young 2019 (Твърде стар, за да умреш млад). Сериалът, който дори феновете вече са забравили.
Тази година Рефн „дропна“ Her Private Hell 2026 (Адът в нея), истински ад за наративния мозък. Историята около създаването му е по-драматична от всичко, което успях да видя на екрана. По думите на Рефн сърцето му е спряло по време на сърдечна операция през 2023. Той свързва преживяната 25-минутна клинична смърт с желанието да рестартира киното си.
Хората казват, че сценарий е имало, но Рефн го променя – всеки снимачен ден, в зависимост от това какво е сънувал предишната вечер. Ако това е вярно, човекът сънува кич кошмари.
Софи Тачър, която е супер талантлива, играе архимацка, която се опитва да възстанови връзката с баща си. В друга сюжетна линия американски войник, изигран от Чарлс Мелтън, търси отвлечената си дъщеря. Едно дете търси баща си, един баща търси детето си.
Кадрите са арт инсталации. Корици за модни списания. За по-младите, които не знаят какво е списание – Instagram постове. Актьорите шепнат привидно дълбоки, привидно съдбоносни думи, на фона на пулсиращи цветове и синтуейв. Яко е, ако сте на наркотици, под упойка или в клинична смърт.
Смисъл няма. Има фантазия за себе си. Рефн сънува, че е диджей в италиански диско клуб, измислен от Стефано Солима. Нашмъркани, почти 18-годишни момичета танцуват около дебели старци в меки анцузи и големи слънчеви очила. Мърморят се някакви неща, но не се чува от музиката. Мирише на Dolce & Gabbana, пури, пот и водка. Подът лепне. В мъжката тоалетната има кадифено канапе, на което няма да седнете, защото сте хипохондрици.
Рефн – в бяла риза, разкопчана до пъпа, върти плочи, а светлините играят по белега на гърдите му. Балкански крими типове си шепнат в сепарето отсреща. Единият – в черно кожено яке Philipp Plein, вдига чашата си към Рефн и надвиква баса: Кефиш ме, копелееее! Добър си, майка ти деееба, почти колкото Кустурица.
Рефн е щастлив. Истинските хора са проникнали в енигмата му. Видя ли, тате?! По-добър артист съм от тебе!
Мнението ми в една дума:
Бездушие.
Свързани публикации: