Ако цитирам Шрек, този филм е голяма глава лук. Ето защо.
Сънят е поредица от образи, звуци, емоции и идеи, които мозъкът изпитва докато спи. От къде идват сънищата? Защо? Каква е целта им? Не знаем. Това, което знаем е, че мозъкът създава светове, разположени на пластове – един под друг. И може би скоро ще дойде времето, когато ще можем да ги посещаваме и да им влияем. А стане ли това, някой ще иска да го контролира.
Inception 2010 (Генезис) е филм за екип от крадци на идеи. Техните цели не са в банкови трезори, строго охранявани лаборатории или секретни военни бази. Те крадат от сънищата ни, защото тогава съзнанието е най-уязвимо. Най-добрият екстрактор е Дом Коб (Леонардо Ди Каприо). Талантът на Коб му е осигурил богати и влиятелни клиенти – глобални корпорации, които го наемат, за да се промъква и краде идеите на конкуренцията. В сънищата Коб се сблъсква с друг екстрактор – Мал (Марион Котияр), собствената му съпруга. Тя има лош навик да всява хаос и ужас в мисиите му. Съдбата на Коб е в ръцете на Сейто (Кен Утанабе), могъщ бизнесмен, който го наема, за да разбие империята на най-големия си противник. Но този път Коб няма да краде идеи, а ще се опита да посее една.
Помагат му: Артър (Джоузеф Гордан-Левит), дясна ръка и приятел, Еймс (Том Харди), фалшификатор на идентичности, Ариадна (Елън Пейдж), архитект на сънища и Юсуф (Дилийп Рао), цар на упойките. Ще видите още – Майкъл Кейн, Том Беринджър и Силиан Мърфи.
Трябваше да чакаме повече от 40 години, за да бъде създаден филм, който може да застане до 2001: A Space Odyssey 1968 и да не го е срам. Почти никой, от Стенли Кубрик насам, не е успявал да създаде шедьовър, който комбинира интелигентна научно-фантастична история, перфектна визия, отлична актьорска игра и действие достатъчно за 3 екшъна.
Филмите, които се развиват в паралелни светове, на границата между реалност и илюзия са много: Tron 1982, Strange Days 1995 (Странни дни), Dark City 1998, The Matrix 1999 (Матрицата), The Thirteenth Floor 1999 (13-ят етаж), eXistenZ 1999. Почти всички имат недостатъци. Или историята излиза извън контрол, както в японската манга Paprika 2006, или визията изяжда историята, както в The Cell 2000 (Клетката), зашеметяващият пир за очите на Тарсем Сингх.
Inception е различен филм. Той е метафизичен пъзел, лабиринт за мисълта създаден от Кристофър Нолан.
Сценаристът и режисьорът:
Досега бях благодарен на Кристофър Нолан единствено затова, че спаси Батман от карикатурно-пародийните низини, до които бе свален от Джоел Шумахер. Да създадеш филми за комиксов герой, които да печелят награди Оскар – това се казва талант!
Нолан обича темите за триковете на подсъзнанието – Memento 2000, Insomnia 2002 (Опасно безсъние) и The Prestige (Престиж) го доказват. Сега чрез Inception той създава детайлен и сложен сюжет, който прелъстява очите, завладява умовете, ускорява сърцата. А това наричаме майсторство. Когато филмът свърши, след повече от 2 часа, хората в залата ахнаха – майсторство!
Действието:
То е най-хубавото. Всичко е измислено и разказано гениално, като в други два любими филма за подсъзнанието: Eternal Sunshine of the Spotless Mind 2004 (Блясъкът на чистия ум) и Synecdoche, New York 2008 (Синекдоха, Ню Йорк). Но действието в Inception е матрьошка. Точно когато мислите, че сте достигнали края – излиза още една и още една, и още една. Филмът се разлиства пред очите ви. Безупречно!
Актьорът:
Не съм предполагал, че някога ще кажа или напиша за момчето, което потъна с Титаник – за същия инфантил, когото майка ми желаеше да облече в рокля и му купи червило: Леонардо Ди Каприо е отличен. Като емоция изпълнението му напомня Shutter Island 2010 (Злокобен остров) на Скорсезе. И там е смазан от загубата герой, между здравия разум и лудостта, но в Inception е по-добър. Изгражда суров, мрачен, но едновременно с това несигурен, чуплив, преследван от демони мъж. Мъж, а не момче.
Кинематографията:
Изключителна! Вие сте вътре в картината и не вярвате на очите си.
Музиката:
Ханс Зимер я прави част от историята. Едно от хубавите неща да го гледате в кино е, че музиката и всички звуци минават през тялото ви.
Мнението ми в едно изречение:
Inception доказва, че съзнанието е отегчителното време между сънищата, да го пропуснете е престъпление към самите вас.
Най-якото във филма е, че той самият се вписва в законите на сънуването – гледаш два часа и половина и накрая се събуждаш (или не съвсем) с усещането, че са минали около 20 минути!
А най-кофти в цялото преживяване е светът, създаден от подсъзнанието на Коб и Мол. Те толкова ужасяващи небостъргачи не знам в чия глава биха могли да се родят. Без този момент съм „тотален“ фен.
В моята глава има нещо подобно… небостъргачи… Добре де, няма, но и аз съм „тотален“. Вече уважавам Кристофър Нолан много повече, защото да направиш нещо подобно се изисква смелост. Филмът има толкова много места в които може да поддаде и да се срути под собствената си тежест, като небостъргачите в главата на Коб. Трябва да си истинско „про“, за да успееш да постигнеш такъв баланс.