Jane Eyre 2011

Чел съм „Джейн Еър“ в гимназията ………………………  ……………  оставям място, за да ми се присмеете. Чел съм и „Гордост и предразсъдъци“, „Брулени хълмове“, даже „Мидълмарч“, харесвах много „Разум и чувства“ – и филма също, този с Ема Томпсън. След това признание започнах да се замислям за себе си.

Учудващо е, колко малко си спомням от историята на Джейн Еър. Спомням си садистичната леля и интерната, но почти нищо след това. Jane Eyre 2011 (Джейн Еър) ми го припомни. Това е 16-ят кино преразказ за умното момиче с богата душа, но с беден произход. Има вариант на Франко Дзефирели, друг с Орсън Уелс и Елизабет Тейлър, има хонконгска версия и мексиканска, силен сериал на BBC, дори зомби филм. Причината е една – добрата история си е добра история, независимо дали е 1847 или 2011.

Защо ви препоръчвам този филм:

Кинематографията, сценографията, осветлението и режисурата на Кари Фукунага.

Тази година имаше много красиви и безсмислени филми. Дори писахме за някои от тях.  Jane Eyre 2011 притежава живописна, балансирана красота, която е част от историята и допълва вътрешния свят на героинята.

Мия Вашиковска – това е Алиса от Alice in Wonderland 2010 (Алиса в Страната на чудесата) на Тим Бъртън. Там не ми хареса. Тук да.

Нейната Джейн е млада, крехка, уязвима, но и въздържана, умна, силна – цяла. Красива с красотата на свободната душа.  Някой ще каже: „можеше да е по-страстна,“ аз ще кажа: „няма нужда“, защото е автентична.

Джуди Денч – има ли филм, сцена, диалог, който не е станал по-добър, когато тя присъства, движи се, говори или просто си мълчи?

Диалогът – това е причината да харесвам романите от онова време. Начинът, по който хората си говорят – поетично, романтично, ретро. В думите им има музика.

Прочетете това:

Rochester: I offer you my hand, my heart. Jane, I ask you to pass through life at my side. You are my equal and my likeness. Will you marry me?
Jane Eyre: Are you mocking me?
Rochester: You doubt me.
Jane Eyre:  Entirely.

Или това:

Jane Eyre:  Edward, I’m come back to you. Fairfax Rochester with nothing to say.
Rochester: You’re altogether a human being Jane.
Jane Eyre:  I conscientiously believe so.
Rochester: I dream.
Jane Eyre:  Awaken then.

Или дори това:

Mr. Brocklehurst: Do you know, Janey Eyre, where the wicked go after death?
Young Jane: They go to hell.
Mr. Brocklehurst: And what is hell?
Young Jane: A pit full of fire.
Mr. Brocklehurst: Should you like to fall into this pit and be burned there forever.
Young Jane: No, sir.
Mr. Brocklehurst: How might you avoid it?
Young Jane: I must keep in good health and not die.

Мнението ми в едно изречение:

Jane Eyre 2011 не е перфектен филм, както и аз не съм перфектен човек, но е искрена история за невинността, добротата, себеуважението, любовта и силата на характера, от които се надявам да е останало нещо и у мен.