Джон Маулф е брокер на недвижими имоти. Той събира стари негативи и снимки, защото иска да напише историческа книга за квартала, в който живее. През зимата Джон посещава аукционната къща, която е срещу дома му. Там намира стара кутия, пълна с негативи. Купува я за $380. От аукциона му казват, че снимките са на Вивиан Майер, но не знаят нищо повече. Джон си взима кутията, прибира се вкъщи и гугълва “Vivian Maier”, резултатът е 0.
Това, което намира в кутията обаче е злато. Снимките са правени от истински майстор. Джон се впуска в завладяващо разследване, опитвайки се да открие жената от кутията.
Бавно и по малко, той я открива за всички нас, чрез документалния филм Finding Vivian Maier 2014.
Оказва се, че Вивиан е починала наскоро.
Разбира се, че почти през целия си живот е била детегледачка.
Хората си спомнят, че детегледачката била висока, крачела бързо, сякаш марширува. Винаги прикривала тялото си с дълги палта, а лицето си с широкополи шапки.
Нямала дом, нямала мъж, нямала деца.
Никой не знаел нищо за произхода й.
На някои се представяла като Смит, а други вярвали, че е французойка.
За всички, тя била „тайнствена”, „затворена” и „ексцентрична”.
Никой, никога не разбрал за таланта, който има.
Първото нещо, което изисквала от работодателите си е собствена стая, която да се заключва. Там Вивиан складирала кутии, кашони, куфари и сандъци пълни с над 100 000 негатива.
Finding Vivian Maier 2014 се очертава като един от най-любимите ми филми тази година. Документалният разказ на Джон Маулф е въодушевяващ – като Searching for Sugar Man 2012 и сетивен – като Bill Cunningham New York 2010.
Единственото, което ще се запитате е: Имаме ли право да се ровим в живота на творец, който цял живота се е опитвал да остане анонимен? Имаме ли право да гледаме тези снимки? Според мен – да. Някъде дълбоко в душата си Вивиан Майер се е надявала някой ден, някой да намери тези кутии, да ги отвори и да я открие.
Мнението ми в едно изречение:
История за истинска Мери Попинз – странна, страшна и малко тъжна.
Гледах го, хареса ми.