Free Solo

Ако се подхлъзне, пада. Ако падне, умира.

Алекс Хонълд стана най-известният катерач в света, след като изкачи Ел Капитан, огромният гранитен монoлит в Националния парк Йосемит.

Ръцете ви ще се изпотят, докато гледате Free Solo 2018, документалният филм за подвига му. Вертигото и аритмията няма да ви се разминат, въпреки че това се е случило преди две лета и знаете, че главният герой оцелява. Вчера филмът спечели Оскар и може би е най-интересният, от всички победители.

160-те етажа на Бурдж Халифа се извисяват на 829 метра. Представете си, че върху тях добавим Статуята на Свободата – заедно с пиедестала й. А върху нея възкачим Христос Спасителя от Рио де Жанейро. Отгоре, като коледна звезда, подредете един върху друг 7 любими играча от NBA. Зави ми се свят.

Толкова високо се качва Алекс. Без асансьор, ескалатор или стълби, без въжета, или защитна мрежа. Само той и полираната от стихиите скала.

Подобни постижения ни карат да говорим за „силата на човешкия дух“. Понятието е абстрактно, нематериално и емоционално. Алекс е точно обратното. Той живее в реален, осезаем, обективен, аемоционален свят.

В стремежа си към себепознание, той сканира мозъка си. Оказва се, че амигдалата му, частта в която се крият чувства и емоции, страхове, и тревоги, е студена. Тя не реагира на стимули така, както при повечето хора. Характерно състояние за психопати и аутисти.

Майката на Алекс ще спомене, че баща му е страдал от синдром на Аспергер, неврологично състояние от аутистичния спектър. Алекс ще каже, че е израсъл в семейство, за което чувствата са слабост. Като възрастен се упражнявал да прегръща хора, защото като дете не е прегръщан.

Страх ли го е? Да. Но не като мен и вас. Той владее страха. Ние ще се паникьосаме дори, ако сме вързани с осигурителни колани. А той виси над бездната. Разчита на два пръста, докато търси място, в което да подпре левия си крак.

Защо го прави? Заради адреналина? Не. „Ако изпитам прилив на адреналин, значи нещо не е както трябва. Случва се нещо нередно.“ Започва да се катери като дете. Открива, че го успокоява и фокусира. Движен е не от желанието да е популярен, а от нуждата да е майстор. Докато слушате и гледате мъжа с червена тениска ще видите самурай, който търси перфектното.

Живее в микробуса си. Не пуши – нищо. Не пие алкохол, дори шампанско, а също и кафе. Пестелив е на думи. Не обича да харчи. Готви си сам. Имал е няколко приятелки, които изоставя, когато го поставят пред дилемата: или аз, или скалата. Скалата винаги печели.

Слаба и почти фалшива част от филма е опитът да се сантиментализира, чрез настоящата му приятелка. Отделят й твърде много внимание. А на нея й харесва.

Наричаме хора като Алекс Хонълд луди. Флиртът със смъртта и предизвикването на съдбата е популярно, защото създава впечатлението, че чрез него ще получим дълбок, смислен отговор за съществуването си.

Имах познат катерач. В рамките на няколко сезона си счупи двата крака, пръст, ключица и няколко ребра. Не беше философ. Даже беше глупав. Но много жени го харесваха, доста мъже се впечатляваха, а той бе почти винаги усмихнат. Може би смисълът е в последното.