
Джак Ричър се появява за първи път на 17 март 1997 – Денят на свети Патрик, когато е публикуван романа Killing Floor – „Място за убиване“. Начало за героя, но и дебют за писателя – Лий Чайлд.

Има 26 книги за бившия военен полицай, който странства из Америка и се забърква в какви ли не опасни ситуации. Първата екранна адаптация на Ричър прави Кристофър Маккуори с Jack Reacher 2012 (Джак Ричър). В ролята е Том Круз. Страхотно попадение на кастинга е Вернер Херцог, който играе основния злодей.

Втори опит прави Едуард Зуик с Jack Reacher: Never Go Back 2016 (Джак Ричър: Никога не се връщай назад). В ревюто на Jack Reacher 2012 написах: „Том Круз не е Джак Ричър. И не, не е заради ръста.“
Наистина, физическите разлики между героя на Лий Чайлд и Том Круз са фрапантни. Том е красив ирландец с младежко лице. Висок метър и седемдесет (преко сили) и с тегло около 70 килограма, когато не е пропуснал обяда. Ричър е секвоя, изсечена с брадва – 196 см, 113 кг.

Сега Amazon прави трети опит, като екранизира „Място за убиване“ в 8 серии. В ролята на Ричър е непознатият за мен Алън Ричсън. Алън също е недостатъчно висок – около 186 см, макар да лъже, че е 188. Но с магически ботуши (каквито Шварценегер използва отдавна), по-нисички поддържащи актьори и правилен ъгъл на камерата, той се извисява над всички.

Голямото му предимство е енергията – „нещото в очите“. Цялостната моторика – контрола на големите мускулни групи на врата, раменете, ръцете. Походката. Мощта в движенията. Арогантността, с която тялото завладява пространството. Присъствието, което приземява другите – без думи. Още в първите 35 секунди от появата му на екрана знаете, че това е Джак Ричър.
Апропо, героят се казва Reacher, защото самият Лий Чайлд е висок и често е молен от съпругата си да се протяга/reach и сваля неща отвисоко. Ако с писането не ти потръгне – му казва тя – можеш да станеш ричър. Писателят има камео в последния епизод.

Чел съм три, четири от романите, а може би повече. Не си спомням. Литературата на Чайлд не е Достоевски или Чехов. Количеството, а и бързината, с която се произвежда са по-важни от качеството. Тя е развлечение, еднодневен ескейпизъм. Това предлага и сериалът – пълен уикенд, когато навън вали сняг.

Трилър частта е относително слаба – както е и в книгите. Централната атракция е героят.
Жестокостта на ръкопашните схватки е точно като в романа. Любим момент е, когато Ричър се опитва да натъпче три трупа в багажника на кола. Налага се да счупи краката им – като съчки, за да ги смести. Сцена, която Том Круз не би заснел никога.

Друго преимущество е музиката, предимно класически блус. Атмосферата е правдоподобна, но това не е Джорджия, гледате Канада. Очевидно е, че бюджетът е задоволителен, но не достатъчен за нещо въздействащо. Каквато е и режисурата.

Въпреки няколкото безмилостни сцени, Reacher 2022 притежава наивната простодушност на екшъните от 80-те на 20 век. Има голям, масивен главен герой, който пляска лошите и ви е хубаво, че животът може да е такъв, па макар и на кино. Действа освобождаващо. Спомнете си за младия Шварценегер, Сталоун, Майкъл Дудикоф, Чък Норис, Чарлс Бронсън, а преди всички – Джон Уейн.
Ще ви хареса ли? Да, ако сте чели книгите или сте на „определена възраст“. Не, ако очаквате динамиката и визуалната апетитност на The Boys 2019- или наративната перфектност, и майсторски изпълнения на True Detective 2014-2019.
Хареса ми, страхотен олд скъъл екшън 🙂 За друго обаче се включвам, за да ти препоръчам един сериал. Казва се 1883 и си мисля, че е повече от добър. Провери го 😉
О, знам за него, защото гледам Yellowstone. Но още не съм го почнал 🙂
Аз пък Йелоустоун не съм гледал. Трябва да поправя грешката…