7 от най-лошите актьори, които са музиканти  

Присъствието на музикална знаменитост предизвиква медиен шум. Поп звездите имат почитатели, които са по-многобройни от повечето държави. 

Корейската група BTS, чието творчество ми е непознато, има над 280 милиона последователи. BTS нарича тези хора „Армията“. Армията е изключително активна, готова да влезе в сблъсък с всеки, който дори намекне, че „момчетата“ не са полубогове. Освен че са горещи защитници, тези войнстващи милиции са гладни консуматори. Готови са да погълнат всичко, което им се подхвърли.  

Хитрото маркетингово решение, да подарите роля на музикант, може да донесе шокиращи печалби. А също, да започне професионален завой за самия изпълнител. Джуди Гарланд, Бинг Крозби, Уил Смит и Марк Уолбърг имат музикални кариери, преди да бъдат актьори. Същото се отнася за Доли Партън, Крис Кристофърсън и Манди Мур. 

„На шестгодишна възраст исках да стана готвач. На седем исках да бъда Наполеон. Оттогава амбицията ми непрекъснато расте.“ – нескромно, но честно признава Салвадор Дали. Амбицията е важна за успеха, бие таланта или интелекта. Амбицията и алчността са отговорни за едни от най-разочароващите, дразнещи, оскърбителни филмови изпълнения. Тенденция, която бих желал да спре, но няма.

Тейлър Суифт

Не лъжа, когато казвам, че не съм изслушал и една цяла песен на Тейлър. Но знам статистиката: над 300 милиона последователи в социалните мрежи, които грабват над 200 милиона албума, правят 80 милиарда стрийма в Spotify и купуват билети, за най-голямото турне в историята на музиката, с приходи от $1,5 милиарда. Тези цифри отразяват не само търговски успех на Суифт, но и нейното влияние върху глобалната култура.

Но тя не е актриса. Съжалявам. Не е. Сигурен съм, че нейното честолюбие, подкрепено от мечтите на мениджърите, ПР-ите, рекламните агенции, студията, киносалоните, приятелите, роднините, любовниците и банкерите биха желали да е. Но не е. Липсват й дълбочина, финес, естественост. Тя е вдървена, превзета, позираща. Може да е гигант в света на поп музиката, но е джудже в киното.  

Хари Стайлс 

Мисля, че повечето естрадни звезди живеят в заблуда. Снимат ги в клипове и те започват да вярват, че са актьори. Другият проблем е, че са заобиколени от хора, на които плащат, за да подкрепят заблудите.   

Разбрах, че Хари Стайлс е певец, чак когато гледах третата му голяма роля. До този момент мислех, че е блед, незапомнен актьор, който носи рокли, за да го запомнят. В Don’t Worry Darling 2022 (Не се тревожи, скъпа) Флорънс Пю го влачи на широките си, мощни актьорски плещи. Същото се случва и в My Policeman 2022 (Моят полицай), където той е централният характер, въпросният полицай, който е върхът на любовен триъгълник. Хари е покриван (и прикриван), от Ема Корин и Дейвид Доусън. 

Стайлс не може да се превъплъщава, да се отпусне в чуждата кожа. Вместо това, той присъства в сцените, предлагайки ни апатична празнота. Не е пълна катастрофа, както повечето в днешния списък, но подобно на луна е видим, заради отразената светлина на слънцата в сцените.   

Аквафина

Тя е музата, за днешния пост. Наистина не знам защо, но продължават да й дават роли. Очевидно има неземен екип от агенти и публисисти, а може би е хакнала нечий сървър и разполага с мръсните тайни на половин Холивуд.  

Не я понасям. Тази година я гледах в два филма и двата са гадост. Jackpot! 2024 (Джакпот) е поредното покушение над американското кино, от режисьора Пол Фийг, който е въоръжен с посредственост и много опасен. Аквафина натрапва себе си на героите, а чрез тях и на публиката. Това е някакво антиактьорско майсторство. Тя е филмова антиматерия. 

Още по-неприятно за сетивата е, когато й дават да озвучава анимационни филми. Защо го правите?! Спрете! 

Дженифър Лопес 

Единственият филм – с нейна главна роля, който харесвам е The Cell 2000 (Клетката). Филмът е guilty pleasure, защото е визуално пиршество, а не защото Джени е отлична.  

Публиката остава разделена, колко добра и добра ли е изобщо Джей Ло? Фотогенична е. Може би някои са прави, когато казват, че е по-добра актриса, отколкото певица. Ако във филмите използва дубльорки за каскадите, то музикалната й кариера изцяло разчита на гласовете на професионални певици. Буфосинхронизмът е имитация на истинско изпълнение, което я доказва в ролята на певица. Но повечето й филми са пълен боклук, съгласете се.   

Мадона

Преди всички беше Мадона. Абсолютният apex predator, върховен хищник, чийто глад е неутолим вече 40 години. Известна е със своята болезнена амбиция, драконовски контрол, паразитиращ кариеризъм и уникална способност за мимикрия. 

Тя се опитва да завземе и големия екран, логично. Актьорската й кариера е белязана от филмови провали, които неизменно се случват, въпреки статуса й на суперзвезда. Макар да минава през леглото на холивудски величия и популярни режисьори, тя не успява да постигне това, което постигна в музиката. Недостигът на талант и диапазон, невъзможността да вникне в ролята, да бъде „честна и откровена“ пред камерата, не могат да бъдат прикрити с грим или костюми. Не могат да бъдат замазани, от останалите актьори. Сигурно е, че реалността няма да я откаже. Тя би скочила пред камерата дори, ако стане на 101. Тя е Мадона.  

Елвис 

А преди Мадона беше Елвис. В периода 1956-1969 Пресли се снима в над 30 роли, в които често изпълнява песни. Макар критиката да е нежна, към дебюта му в Love Me Tender 1956 (Обичай ме нежно), това бързо се променя.  

В началото Елвис се запалва по актьорството. Той вижда в киното начин да разшири таланта си отвъд музиката и да спечели уважение като артист. Тези чувства са изместени от неудовлетвореност и разочарование. Той казва, че филмите му са лишени от съдържание. Нарича ги „срамотии“ и „излагации“. Кралят е прав. 

Фифти Сент

Къртис Джеймс Джаксън III винаги ме затруднява, когато трябва да изписвам рапърското му име на български. Някъде вкъщи трябва да имам Get Rich or Die Tryin, албумът му от 2003. Къртис решава да завие към киното, след дълъг юридически спор с издателите си, които временно го лишават от правото да прави музика.  

Фифти има присъствие. Отбелязвате, че е наличен в пространството. Присъствието е на боксьор, на хулиган, на дилър. На някого, по когото са стреляли и са уцелвали – поне 9 пъти. Някой който познава смъртта, но още е жив. Това не може да са изгради в академия, не може да се фейкне с актьорско майсторство. Той е „типаж“.

Но Фифти има говорен дефект, труден е за разбиране. Дикцията му е обратно пропорционална на бицепсите му. Изпълненията му – дори в правилните филми, са плоски и аутистични. Може би, ако иска да остане в тази част на шоубизнеса, ролята на продуцент му приляга повече.  

Свързани публикации:

Най-добрите актьори, бивши спортисти