Трудното кино – 4 стила филми, които са изпитание

Понякога прожекцията изисква търпение, фокус и мислене. Кино, което разширява въображението и внася яснота в живота.

Миналата седмица Ясен – наш читател, сподели как Enter the Void 2009 го е депресирал толкова, че на другия ден катастрофирал с колата. Има течения в киното, които са автоматично изпитание за издръжливост. Страданието може да е и добродетел, но с тези 4 стила е просто страдание.

MUMBLECORE

Начало – 21 век, пик между 2007-2012

Движението започна като своеобразен бунт срещу изисканото, академично подготвено, лъскаво кино. Евтини камери, лоши микрофони, малки апартаменти, пълни с млади хора, които гъгнат за любовта, секса, безцелното съществуване, разочарованията на екзистенцията. 

Трябваше да е демократично и искрено. На практика създава усещането, че си заклещен в най-дразнещия разговор на света.

Проблемът е не само в мънкането, което е влудяващо само по себе си, а в натрупването. Припокриващи се разговори. Нередактирани паузи. Нетърпими герои, които говорят на стената, докато климатикът бръмчи по-силно от диалога. В края на краищата, животът е скучен в реално време, защо ме карате да изпитвам гнет и в 2-та часа за кино. 

ДОГМА 95 

1995-2005

Движението има конкретна рождена дата. На 20 март 1995 Ларс фон Триер се качва на сцената на театър „Одеон“ в Париж, за да хвърли червени брошури сред публиката. Манифест, който съдържа „Обет за целомъдрие“ – правила, предназначени да премахнат холивудските визуални излишества и ефекти. Съавтор на манифеста е Томас Винтерберг.

Поне 35 филма са признати от догматичния кръг за такива. Някои от тях са брилянтни – като The Celebration 1998 (Празненството), първият догма филм. А някои са кал – като The Idiots 1998 (Идиотите), вторият догма филм. 

Общото: камера, която е като пияница с тежка форма на астигматизъм; диалог, който се губи сред дрънченето на чиниите и ехото в стаята; лица, които се появяват и изчезват в сянка. Всичко изглежда нестабилно. Тази нестабилност е същността. Филмите се събличат до срамна, често грозна голота. Семейна жестокост, унижение, инцест, изневери от всякакъв тип, емоционална гангрена и морален сепсис. Тежко кино, не само защото е неугледно, а защото липсва утеха.

КОМЕДИЯ НА СРАМА

Началото на 21 век

Думата „криндж“ влезе публично в българския език миналата година, чрез няколко реклами. В личен план, cringe комедията e най-мъчният жанр, защото фетишизира конфузията. 

Лесно изпитвам fremdschämen, непреводима немска дума, която означава силно чувство на неудобство или срам, породено от действията на други хора, които оценяват поведението си като адекватно. Затварям си очите, запушвам си ушите, когато приятел се опитва да ми покаже клип с Бойко Борисов и някакъв щъркел. „Не, бе човек! Виж го, бе – виж го!“ – Не мога да гледам такива неща.  

Творците в този жанр са: Том Грийн, Ерик Андре, Тод Солонц, Рики Джървейс, Лари Дейвид, Саша Барон Коен, Нейтън Фийлдър… Харесвам няколко от тях, повечето не понасям.  Може да създадеш конфуз по различен начин. Било с мълчание, било като си събуеш гащите. 

Трудното – поне за мен, започва, когато комедията преживява деконструкция, става дадаистична антикомедия. С всяко изречение героите се заплитат все повече. Паузите стават все по неудобни. Шегите са мъртвородени. Става физически болезнено. 

НОВО ФРЕНСКО ЕКСТРЕМНО КИНО 

Началото на 21 век

Ако до тук бе мъчение с реализъм, сега говорим за бой с хиперболи и визуално сензорно насилие – без цензура. 

Тежко дишане. Мокри удари. Крясъци. Писъци. Кръв. Отвратителната интимност на физическото унижение и унищожение. 

Границата между арт-драмата и порнографията е премината. Катрин Брейя използва порно изпълнители в „смелите си“, грозни, претенциозни филми. Писали сме как In the Cut 2003 (Нож в раната) изпепели кариерата на Мег Райън. Режисьорът и сценарист Джейн Кемпиън пунтира френския стил. Филмът създава студена, мрачна и дълбоко нихилистична атмосфера, в която всеки мъж е заплаха от физическо и сексуално насилие.

Кино, което не е замислено като забавление, а като ритуал за издръжливост. То пита: колко грозота може да понесе публиката, преди да повърне?

В най-добрия си вариант филмите могат да радват, забавляват, очароват, съблазняват и печелят сърцата ни. Тези 4 стила кино правят точно обратното. Затварят ни в мръсна, тясна стая с лошо осветление и още по-лоши хора. Преживяване, което може би разкрива истини, до които другото кино не може да стигне. Може би…

Свързани публикации:

Това не е хибридна война, това е хибридно кино