Първата половина от годината мина. Това са филмите, които заслужават вашето внимание дотук.
The Testament of Ann Lee 2025 (Заветът на Ан Лий)
Музикалната биография на Ан Лий – основателката на шейкърите – притежава завладяваща, почти хипнотична сила. Филмът поразява с визията си и приказната, на места мистично красива атмосфера. Телата се въртят, люлеят и пулсират в конвулсиите на религиозния транс.
Картината преминава плавно от тъмните и тесни пространства в Англия към обширните и живи колониални пейзажи в Америка. Аманда Сейфрид… просто е страхотна!
Но историята страда от бавно темпо, репетативност, рязка промяна в тона. В личен план – 80% от мюзикълите ми създават усещане за нелепица, това не е моят жанр. Но трябва да го гледате.
Rental Family 2025 (Семейство под наем)
Изпълнение, което се възползва от характерната уязвимост, топлота и талант на Брендан Фрейзър. Майсторството му да балансира комедия и меланхолия.
Тих филм за самотата на модерния живот. Темата лесно би могла да прозвучи цинично в европейска интерпретация, но тук е подходено с топлота и търпение. Може би не предлага нищо ново, но човечността му изглежда искрена, което ме спечели.
Westhampton 2025 (Уестхемптън)
Камерен, независим опит, направен с ентусиазъм. Млад, проблематичен режисьор е принуден да се завърне в родния си град, за да се изправи пред общността, от която се е отчуждил, поради фатален инцидент в гимназията.
Получаваме две в едно, защото гледаме и черно-белия филм, който режисьорът е направил, подтикнат от травмата.
Прецизна, икономична режисура, която умело надскача финансовите си ограничения. Улавя атмосферата далеч по-добре от многомилионни продукции с холивудски звезди. Отличен филм.
The Strange Dark 2024 (Странната тъмнина)
Още една супер евтина, направо микро продукция, която повечето зрители не харесват. Научна фантастика, която се случва в къща. Сюжетът използва нелинейна структура, която разчупва хронологията, за да разкрие скрити детайли и промени гледната точка.
Избирам го и защото всички актьори са непознати. Хайде, Холивуд има и други лица освен Педро Паскал, Зендея, Шаламе и Скалата.
Marty Supreme 2025 (Върховният Марти)
Ако кажем Шаламе и Скалата, трябва да споменем братята Сафди, които се разделиха – като братята Коен. Бенджамин направи филм със Скалата – The Smashing Machine 2025 (Машина за разбиване). А Джош направи филм с Тимъти Шаламе. Така, както с братята Коен, разбрахме кой е талантливият брат.
Филмът, който смятах да не гледам, заради изфабрикувания hype* и комерсиален напън. Филмът, който почти напуснах в началото на прожекцията. Слава Богу, че не го направих.
Марти Маузер е неприятен персонаж, който има цел. Иска да е най-добрият играч на пинг-понг в света, за да е известен и богат. Шаламе успява да е едновременно отвратителен и магнетичен. Под френетичната игра и отличния саундтрак се крие културологично есе, поглед към отровната амбиция, американската мечта и моралния компас, завъртан от живота.
Wasteman 2025 (Загубеняк)
Изключителен дебют за сценариста и режисьор Кал Макмо, който спечели номинация за БАФТА 2026.
Тейлър е името на въпросния загубеняк, лешпер, друсалка. Седмици го делят от предсрочното излизане от затвора. Ди е новият му съкилийник. Той променя килията, напълва я с играчки, екстри, безплатни наркотици. Всичко е супер, до жестоко нападение, което поставя на изпитание отношенията им.
Затворническа драма, която съчетава клаустрофобичен формат 4:3 и сурови, брутални кадри, заснети със смартфон. Държи ви на нокти, през целите 90 минути.
It Was Just an Accident 2025 (Обикновен инцидент)
Последният филм на Джафар Панахи, заснет тайно в Иран, критикува режима в страната. Лентата спечели „Златна палма“ в Кан и две номинации за Оскар. За съжаление, проектът е златна идея с бронзово изпълнение.
Шофьор, който пътува към родното си село – с бременната си съпруга и малка дъщеря, инцидентно прегазва куче. Докато търси монтьор, за повредената кола, мъжът попада на група политически затворници, които (може би) е унижавал, измъчвал и белязал – за цял живот. Започва психологическа игра, в която се преплитат търсенето на истината и жаждата за отмъщение. Мислех си за перфектния трилър Prisoners 2013 (Затворници).
Филмът има награди, но не ме спечели. Темпото се забавя в средата. Диалозите – когато са тихи, не са разговори, а микро лекции. Което ги прави по-малко човешко общуване и повече клиширана политическа реч. Най-голямото – изпълненията и характерите са навсякъде, и никъде. Скачаме от драма към комедия, обратно към мелодрама, към пародия, към прибързана и неестествена развръзка, към неясен край.
A Poet 2025 (Поет)
– Аз съм поет – казва Оскар.
– Не. Ти си безработен – казва му Йоланда.
Този колумбийски филм умело съчетава неловък, нелепо-абсурден хумор с дълбока тъга.
Симон Меса Сото ни предлага коктейл от черна комедия и социален реализъм. Филмът му е за слаб, меланхоличен, мързелив, арогантен мъж, който вярва, че е талантлив поет. Вместо да идеализира образа на „измъчения творец“, филмът разглежда с остроумие темите за творческите амбиции, провала, отчуждението, автентичността, културния контрол, фалшифицирането на изкуството.
Изпълнението на главния актьор е изключително органично. Не знам типаж ли е, демек играе себе си или е турбо добър актьор.
Patty Is Such a Girly Name 2025 (Пати е толкова момичешко име)
Дафне Патири – Пати, изпълнявана от истинска джудистка, е 18-годишна състезателка от малък остров, която се премества в Атина. Тя преследва олимпийските си мечти, под ръководството на легендарния треньор Юри.
90% от спортните филми са клишета. Макар да е изграден около историята на аутсайдера, филмът подкопава очакванията, като изцяло пренасочва фокуса към суровата реалност на порастването. Има умен завой, който хвърля през рамо стереотипите от движението #MeToo и съвременния феминизъм. Динамиката в отношенията създава драматично напрежение, което преминава от анагнорисис към катарзис. Сякаш гърците са чели Аристотел.
Father Mother Sister Brother 2025 (Баща, майка, сестра, брат)
Трудно е да определя защо, но се разминахме с Джим Джармуш. На хартия всеки елемент е правилен. Актьорите са солидни, режисурата е под контрол, цветовата координация е направена, темите са общочовешки.
Не е липсата на директни конфликти, позната ни от Paterson 2016 (Патерсън). Не е и театралността. Сцените изглеждат сглобени и аранжирани, а не преживени. Странно инертен, филмът би трябвало да резонира дълбоко, но остава дистанциран, като букет в целофан.
Бонус: Sound of Falling 2025 (Звукът от падането)
В името на кино изкуството трябва да спомена филма на Маша Шилински. Оригиналното му немско заглавие е In die Sonne schauen (Да гледаш в слънцето), но според самата режисьорка международното английско заглавие, което тя измисля, работи много по-точно.
Това е най-красивият и живописен филм в днешната селекция, очевидно създаден с амбиция за фестивални награди. В него има адски много от The Mirror 1975 (Огледалото), на Тарковски, Tree of Life 2011 (Дървото на живота), на Терънс Малик, Women Talking 2022 (Жените говорят), на Сара Поли.
Академично упражнение по осветление, композиция, арт фотография. Хомеопатично изкуство – откриват се наночастици на нещо като сценарий, които са силно разредени с поетични, въздействащи, търсещи шок… случайни кадри. Например жена се шляпа по челото с пениса на мъжа си или муха влиза в устата на мъртво дете.
Опитайте да го гледате. Аз излязох малко след първия час, но филмът е над 2 часа и половина. Важно е да се опитате, както аз си дочетох есетата на Вирджиния Улф. Няма такава грациозност, изящество, болка и душевно боледуване. Светът не е само лесни неща.
*Hype – преувеличена реклама и шум, публично вълнение, което кара нещо да изглежда ултра специално, когато е „нищо специално“.