Честита Нова! Тук сме, добре сме – дано и вие сте така. Здрав дух в здраво тяло – само това е, което можем да искаме от боговете. Апропо, това е първоначалният смисъл, който е вложен във фразата, няма нищо общо с олимпийските надежди. Ювенал е по-умен от спортните деятели.
Не знаех с какво да започна 2012, затова я започвам с нещо важно – журналистиката. Прочети повече
Това е краят. Поне за тази година. Затова всички, които са писали или са давали идеи за постове в prozekcia.com, избират 5-те си любими филма от 2011-а.
Разбира се, не сме обективни.
Това е изкуство, шоубизнес, забавление – любов или омраза. Няма първи места. Няма награди. Няма жанрови ограничения. Повече показваме и по-малко анализираме. Настанете се удобно, скролирайте и вижте изпуснали ли сте нещо… Прочети повече
90-60-90, при ръст 175 сантиметра и тегло 55 килограма – красотата е повече от това. Иначе защо харесваме антични статуи? Според едно определение на Кант от гледище на естетиката красотата предизвиква у нас „безкористна наслада“. Не винаги, Имануел – понякога си е користна.
Това е моят малък списък. И не, Джесика Алба не е вътре. Прочети повече
Всяка седмица пишем за филми, които са ни впечатлили – ergo, заслужава си да ги гледате. Затова бях решил да подмина Colombiana 2011 (Коломбиана), сценарист и продуцент Люк Бесон, режисьор Оливие Мегатон, в главната роля Зои Салдана. Първо не ми направи впечатление, второ излезе още докато имаше кино в Сити центъра, а това беше отдавна.
Но си смених решението – мога да обясня, защо филмът издиша. Не е заради музиката, актьорите, оператора или сценографа. A e заради кафето и принтера ми. Прочети повече
Миналата седмица беше напечена. Препекох си филия, запали ми се блока, което няма връзка с първото, но е истина, изнасях презентация, изгоря ми един диод, което не е шега, особено за човек, който не може да сменя дори крушки, някой запали контейнера пред блока, което е свинщина, в Младост запалиха много коли, което е още по-голяма.
В неделя малко се спекох, че нямам тема за днес, но когато стане напечено, оцеляват само печените. Затова реших да сложа финал на поредицата Оръжията в киното. Знам, че на повечето от вас не ви хареса, но аз си я харесвам, защото отразява много добре характера ми – изведнъж да развивам интерес към непознати теми.
Една от най-популярните сцени и реплики в киното дължи съществуването си на Colt AR-15 с монтиран гранатомет. Приятел в нужда се познава. Прочети повече
Това е мъжът. Мъжът преди дантелата, преди фльонгата и финтифлюшката, преди целината, и магданоза, преди тофуто, толерантността, прическите, епилацията, и бронзовия тен. Това е мъжът, който се събужда сам. Намръщеният мъж. Киселият. Отегченият. Мъжът, който закусва месо, увито в бекон. Мъжът, който не танцува, няма чадър и не обича снимки на бебета. Мъжът, който не се разболява, не плаче, не се оплаква или срамува. Мъжът, който превръща водата във вино, а виното в бира.
Терорът и триумфът на битката са инспирирали арсенал от невероятни филми. Филми, които хората обичат да гледат. Не само заради насилието, но и заради приключението, драмата, патриотизма, приятелството, историческите факти, кинематографията, оръжието.
Войната е грозна, няма спор. Но в стилистиката на Джон Стюарт Мил можем да кажем, че за филмите има и по-опасни неща – герои, които няма за какво да воюват.
Днес вниманието ни е за група, която американската армия дефинира като: „къси, компактни оръжия, даващи възможност за селективен огън, които изстрелват муниции със средна мощност между картечница и пушка.“
Чел съм „Джейн Еър“ в гимназията ……………………… …………… оставям място, за да ми се присмеете. Чел съм и „Гордост и предразсъдъци“, „Брулени хълмове“, даже „Мидълмарч“, харесвах много „Разум и чувства“ – и филма също, този с Ема Томпсън. След това признание започнах да се замислям за себе си. Прочети повече