Иван удари отново. Същият Иван – от миналия път. А този път темата е минимализъм и Мартин Скорсезе. На прав път сме, когато казваме, че това е супер! Прочети повече
Мислите ли, че сте нефотогенични?
Да, да и аз също. И Ани, Ани Лебовиц, фотографът на звездите. Вчера гледах нейно интервю с Дейвид Летерман. Той понечи да я снима, а тя размаха ръце пред обектива и се развика: Не, не махни го. Мразя това!
За красива снимка са нужни много неща – това, което ви е дала природата, начинът, по който сте го подобрили с грим и осветление, вещината на фотографа. Но какво става, когато имате един и същ модел, грим, светлина и фотограф?
Стивън Истууд, моден фотограф ни показва. Чрез експеримент, в който сменя ширината на обектива от 350 мм до 15 мм, той ни демонстрира, колко важно е изопачаването на реалността за красотата. Прочети повече
Оръжията в киното – Пистолети
По време на кратката си писателска кариера Франц Кафка достига до един извод: единственото, за което може да се пише, е нещо много потискащо.
Мирогледът на Куентин Тарантино е различен – насилието е най-добрият начин да контролирате емоциите на публиката. Той казва: Ако някой бъде застрелян в корема, той ще кърви като заклано прасе. Това искам да видя, а не пич със стомашни колики и малко червено петно на ризата. Това е причината, за да е изобретена камерата – защото насилието е толкова яко. Насилието е чисто кино.
А ние казваме, че чистото кино се нуждае от добри пистолети. Прочети повече
Рейгън – портретът на един лидер
Ако светът не свърши, през януари се очаква премиерата на The Iron Lady, филмът за Маргарет Тачър. Той ще потвърди две неща, които вече знаем. Първо, че Мерил Стрийп е артистичен фрик и кино феномен. Второ – че светът изпитва див глад за лидери – в бизнеса, в политиката, в живота.
Защото днес тях ги няма. Има директори, комисари, експерти, ръководители, администратори, бюрократи и обикновени писарушки. Хора, които участват в комисии, пишат доклади, правят срещи, чието крайно решение е, че има нужда от още срещи. Хора, които „интегрират“, „полагат грижи“, „предлагат пакети от мерки“, изнасят речи, които дори майките им не биха слушали… срещу пари. Хора, направени от папие-маше и стара дъвка. Хора, чиято безпомощност би ни умилостивила да простим пълната им безполезност.
Няма лидери, защото Роналд Рейгън умря. Прочети повече
Rabbit Hole – филм от програмата на So Independent 2011
Rabbit Hole 2010 (Заешка дупка) е драма с участието на Никол Кидмън, Арън Екхарт и Даян Уийст. Веднага трябва да ви кажа, че филмът е провал. Поне финансов, което доказва, че повечето хора не обичат да гледат филми с тежки теми. Но „повечето хора“ са глупаци. Прочети повече
Искам тази книга
Много хора го свързват с Thriller на Майкъл Джексън, Twilight Zone 1983 (Зоната на здрача) или An American Werewolf in London 1981 (Американски върколак в Лондон), по-малко с The Blues Brothers 1980. Джон Ландис е режисьор, продуцент, сценарист, актьор, комик, но цялото му амплоа е едно – страхът.
Сега е и писател. Написа книга, която беше редно да представим вчера. Прочети повече
Mammoth – филм от програмата на So Independent 2011
Вчера с Нуша и Кирил гледахме Mammoth 2009 (Мамут), филм на Лукас Мудисон.
Преди да влезем на прожекцията Нуша каза, че е чела американски критик, който сравнява филма с Babel 2006 (Вавилон) на Алехандро Гонсалес Иняриту. Според критикът Mammoth 2009 е дори по-добър. Според мен критикът бърка. Прочети повече
The Conspirator – филм от програмата на So Independent 2011
SoIndependent започна. Официално вчера с гала премиера на The Conspirator 2010 (Конспираторът). Живописно заснет филм на Робърт Редфорд, с участието на Джеймс Макавой, Робин Райт и Кевин Клайн, красиво облечени от Калина Иванов – сценограф на проекта.
The Conspirator 2010 разказва за Мари Сюарт, малка жена в сянката на голям мъж – Ейбрахам Линкълн. Не, не става въпрос за любов, а за убийство. Прочети повече
За зле облечените задници
Искам. Искам да си купя готини дрехи. Искам, но не мога. Мога, но ако отрежа някое перо от бюджета. Изчислих, че трябва да се откажа само от парите за театър, опера, балет, такси, телефон, електричество, храна и може би вода. Очевидно е, че е невъзможно, бих умрял без балет.
Затова пиша тези редове обут в джинси от аутлет, протрит пуловер и риза предрусала с прах за пране. Лъжа. Гол съм. Гол съм и мисля, че дрехите правят човека. Голите имат малко или никакво влияние в обществото. Скъпо излиза да си човек, а повечето мъже се провалят – дори, ако имат пари. Няма кой да ги научи, затова гледат филми.
Saturday Night Fever 1977 (Треска в събота вечер) им даде диско ризите от изкуствена коприна, Back to the Future 1985 (Завръщане в бъдещето) – абсурдните кецове, а La Dolce Vita 1960 (Сладък живот) им разреши да носят черна риза с бял ленен костюм. Но целта ми не е да се присмивам. Нека видим как няколко модни марки очовечават мъжа чрез силата на киното. Прочети повече
12 филма с тъп край
Краят – твърде къс, твърде дълъг, твърде щастлив, твърде нещастен, твърде отворен, твърде затворен, твърде предсказуем, твърде невероятен, твърде буквален, твърде абстрактен, абсурден, шокиращ, френски. Краят – презаснеман, прекрояван, премонтиран, аплодиран и освиркван – винаги неизбежен.
Изкуството на края е по-трудно от изкуството на началото. Днешният подбор от филми го доказва. Филмите са увлекателни, вълнуващи, носители на награди. Но краят им е тъп, защото… Прочети повече