И да, това е Еми. Наградата – иначе тя се казва Калина.
Дете на деветдесетте
Преди седмица Кирил ми изпрати едно видео за ’90-те, тресна ме носталгия. Но ’90-те бяха най-доброто десетилетие! Сериозно! Поне сравнени с ’80-те или ’00-те. Имаше трагедии – убиха много хора в Руанда, умря Югославия, умряха много рапъри и комунизмът уж умря. Но Нелсън Мандела беше свободен. А ние си взехме сателитна чиния, за да гледаме Мtv, която тогава ставаше за гледане.
Apple представи iMac, излезе Windows 95, а Hotmail беше номер 1. Разчетоха човешкия геном, клонираха Доли, а Америка можеше да печели войни. Световната икономика растеше, Борис Елцин пиешЕ. Всички си слагаха обици – навсякъде, освен на ушите. Антъни Хопкинс ухапа някакъв човек по лицето, а Франсис Фукояма публикува „Краят на историята и последният човек“, но никой не я прочете, защото всички искаха тамагочи. Аз минах гимназията, казармата и влязох в университета.
’90-те бяха всичко това: Прочети повече
Кратката история на един щастлив х*й
Приятно ми е да ви запозная. Казва се Юра.
На един ден. Прохожда като пълноправен член.
Bill Cunningham New York 2010
Интересувате ли с е от дизайн, фотография, мода? Ако да, то сигурно сте гледали някой от тези филми. И ако ви харесват, и ако ги мразите е задължително да гледате Bill Cunningham New York 2010. Прочети повече
Японска смола
Значи, миналата зима, а може да е било и по-миналата, Кирил се зариби по Cowboy Bebop 1998, аниме сериалът на Шиниширо Уатанабе и Кейко Нобумото. Зариби се и само повтаряше: “Гледайте го, гледайте го”. И… аз го гледах. Един-два, а може би три пъти. ‘Ма, не се зарибих. И си викам: “То, Кирил е от хората, дето намират и Paprika 2006 за напълно разбираем филм.“
После обаче аз се зарибих – по Ninja Scroll 1993, на Йошиаки Каваджири. И започнах да повтарям: “Гледайте го, гледайте го”. ‘Ма, никой не го гледа.
Това е проблемът с мангата и анимето – хората не им дават шанс. Прочети повече
Оръжията в киното – Пушки
Чехов, не този от Star Trek, а оригиналният – Антон Павлович, пише: Ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението.
Пием за това!
Идиомът “пушката на Чехов” не се отнася само за пушки, но и за пистолети. И въобще, за всеки дребен елемент, попаднал в кадъра на действието, който в течение на неговото развитие придобива голямо значение. Ако не стане значителен, елементът е бил излишен.
Ерго, без пушка – филмите не стават. Прочети повече
Красивото
Тя е малка, бледа и на външен вид болнава. Крехка – като кукла. Умна – сигурно е, когато проговори. Облича се като принцеса – безгрижна, безделна, безразсъдна и бездомна. Но никога безлична – дори, когато се опитва. Прекрасна е, нали? Казва се Хелена. Прочети повече
Счупени мъже
В дни на икономически запек и социално разстройство американското, а и световното кино, започва да произвежда два основни типа филми. Първият са филмите за супергерои и комикс адаптациите – за тях в prozekcia пишем адски много: тук, тук и тук, и тук
За протокола: Sucker Punch 2011 (Измислен свят) и Green Lantern 2011 (Зеленият фенер) са най-слабите представители на жанра тази година. Единият е готин саунтрак, гарниран със 150 безсмислени сцени, другият е нелепица в зелено. Бележка: Още не съм гледал новия Конан, но очаквам много кръв и голи жени.
Вторият жанр са драмите – конфликтът между малкия човек и големия свят, живота, реалността, самотата. Всички онези моменти на страх, тревога и печал, поради настъпващите сили на мрака. The Wrestler 2008 (Борецът), Up in the Air 2009 (Високо в небето), Cyrus 2010 (Сайръс), Everybody’s Fine 2009 (Всичко ни е наред), The Company Man 2010 (Мъжете от компанията) и дори The Town 2010 (Градът) – всичките попадат в тази категория.
И двата жанра имат терапевтичен ефект – в края очаквате облекчение, отпускане, нещо по-добро. Ето две драми, които заслужават порция от живота ви. Прочети повече