Исландия е от страните, които бихте желали да посетите, но не бихте понесли да живеете. Всичко добро, което можете да споменете е свързано с географията й – климат, релеф, биоразнообразие. Бьорк? Дори и за нея ви трябва търпение.
Оливър Мария Шмит описва страната така: Исландия е голяма колкото Източна Германия и точно толкова мъртва. Ако германец намира някого за отегчителен, депресивен и „нихилистично празен“, то как бихте го възприели вие – като нормални хора?!
До миналата година мислех, че исландците нямат кино – както нямат и армия. Грешал съм. Ето какво ни предлага тази комуна от изродени рибари.
Виждате я редовно: Batman Begins 2005 (Батман в началото), Stardust 2007 (Звезден прах), Prometheus 2012 (Прометей), Oblivion 2013 (Забвение), Thor: The Dark World 2013 (Тор – Светът на мрака), Interstellar 2014 (Интерстелар). Исландия в цялата си прелест. Като фон, като мираж, като фантазия за извънземен или митичен свят. Може би Бен Стилър беше първият, който показа страната като реално място в The Secret Life of Walter Mitty 2013 (Тайният живот на Уолтър Мити).
Според статистиката исландците гледат най-много филми. Очевидно имат свободно време вечер. Което за тях означава декември. Освен, че гледат много филми, те могат и да снимат.
Life in a Fishbowl 2014 (Живот в аквариум) или Vonarstræti е филм на Балдвин Зофониасон и Биргир Орн Стейнарсон, обявен за най-добър в Исландия, през изминалата година.
История за трима души, чиито пътища се преплитат в „драма представяща напрегнатото ежедневие в Рейкявик“, след икономическия срив от 2008. Нека ви предупредя, че „напрегнато“ за исландците не е баш напрегнато, а е баш тътрузене в сиво-синкаво-зеленикавия сумрак на зимата.
„Сценарият задълбава и разкрива усложнения и противоречия“ – според синопсиса, което не мога да потвърдя, защото си прегризах вените някъде в средата.
Филмът е трудов представител на соцреализма, в който има много страдание и пропаганда, но малко артистичен или интелектуален смисъл. Поне в първите 60% няма да получите никакво откровение или намерите грам симпатия към тези хора. Те са там. Дишат. Ходят. Ядът. Пият. Извършват въртеливи и възвратно-постъпателни движения. Но на вас не ви пука, както не ви пука, когато гледате български филм.
Дори можете да видите любимия кадър на всички български режисьори – (голо) момиче гледа угрижено през прозореца.
Това е целият филм.
Rams 2015 (Овни) или на исландски Hrútar е по-добър. По-добър е, защото има живот. А където има живот – има конфликт. Братята Гуми и Кими отглеждат овце-шампиони. Те са съседи, но не си говорят вече 40 години, защото са се скарали за нещо.
Драмата, макар тъмна и бавна, е пълна със светлина и колоритно чувство за хумор. То не е насилено, а се ражда от ситуацията и вироглавия характер на двамата брадати исландци.
Актьорът, който играе Гуми – не ме карайте да му пиша името, е симпатичен и автентичен, въпреки че основните му реплики са мълчание.
Филмът показва красотата на пейзажа, но не разчита на нея. Фокусиран е върху разказа за хората, като класическа скандинавска сага.
Virgin Mountain 2015 (Девствената планина) или Fúsi е за Фуси, 43-годишен мъж планина, който още живее с майка си, потопен в монотонното блато на живота.
Филмът е част от програмата на София Филм Фест и може би е най-хуманният от трите. Фуси се страхува да порасне. Той яде детско зрънчо за закуска, играе на електронни игри, прави малки, деликатни моделчета, които контрастират с туловището му. Ежедневно бива малтретиран от „големите деца“ на работното си място, а за да се разтовари слуша метъл.
Напомни ми за датския Teddy Bear 2012, в който огромен културист е изцяло зависим и контролиран от майка си.
Актьорът Гунар Йонсон доказва, че не е необходимо да си Брад Пит, за да накараш хората да те харесват. Той умело използва очите и голямото си тяло, за да спечели предразположението ни.
Героят му е невинен – физически и духовно. Голямо мече, което отказва да се предаде пред самотата и трудностите. Фактът, че Дагур Кари завършва филма си с усмивка печели аплодисментите ми.
Свързани публикации:
18 красиви места по света, които сте гледали на кино – без да подозирате