Този пост беше готов преди месец. Имахме други за постване и го забавихме. Получи се нарочно съвпадение с 8-и март.
Ако попитате 100 души какво се празнува на 8-и, ще получите 100 различни отговора. Социализмът и работничките. Феминизмът. Обществените постижения на жените. В контекста на България, празникът е атеистично-комунална комбинация от Благовещение и Свети Валентин. Всеки празнува каквото си иска. Ние празнуваме киното.
Преди да започнем, сигурно трябва да спомена не едно име. Мери Харон създава култов филм и един от най-копираните уводи в American Psycho 2000 (Американски психар). Киното на Лукресия Мартел е хипнотично красиво, но и приспивно проточено – писали сме за The Headless Woman 2008 (Жената без глава) и Zama 2017 (Зама). Илдико Енеди снима само, когато „има какво да каже на света“. On Body and Soul 2017 е едва седмият й филм, макар че е режисьор от над 40 години. Филмите на Мира Наир невинаги се харесват, но винаги са красиви.
Задължително е да спомена Мая Дерен (1917-1961), чието украинско име е Елеонора Деренковска. Тя е майка на американското експериментално и авангардно кино. За свой инфлуенсър я посочват Орсън Уелс, Ингмар Бергман, Дейвид Линч. Мая няма „филм“ филм. Работата й включва медитации и съновидения. Тя експериментира с човешкото тяло, психика и различни монтажни техники. Опити, които оставят следа в историята на киното.
Лени Рифенщал (1902–2003)
Известни режисьори са замисляли и даже са работили по биографични проекти за нея. Стивън Спилбърг отделя 6 години, но и той, и Джоди Фостър се отказват, уплашени от токсичността да харесваш един от любимите творци на Адолф Хитлер. Лени има пълен достъп до фюрера, какъвто нямат повечето му генерали и сподвижници. Гьобелс откровено я мрази.
Рифенщал поставя основите на спортната фотография и документалистика. Заедно със съветските пропагандатори, тя пише буквара на политическия маркетинг. Има черен колан в използването на силата на образа. Иновативните й кадри биват „копи-пействани“ от Лукас, Спилбърг, Тарантино, Питър Джаксън. Тя снима последния си филм, когато е на 99 години. „Когато работя – забравям храната. Забравям, че съм жена. Забравям роклята, виждам само работата. Забравям, защото работата ме омайва“.
Анес Варда (1928-2019)
Варда е професионален фотограф, преди да стане режисьор. Подобно на Ман Рей, Гордън Паркс и Стенли Кубрик, тя е майстор-скулптор на времето. Образите й са въздействащи и се запечатват в главата ви.
Анес Варда е новатор, инициатор, трансформатор, творчески локатор, феминистки оратор, философски визуализатор. Тя започва Френската нова вълна, преди Френската нова вълна да е започнала. Пет години преди Трюфо, шест преди Годар.
Варда никога не става мейнстрийм. Тя избира да остане „извън сайдера“. Единственият й комерсиално успешен филм е Vagabond 1985 (Вагабонд). Любим ми е Cleo from 5 to 7 1962 (Клео от 5 до 7), той е модерен – дори и днес. На 89 години, тя става най-възрастният номинант за Оскар, за документалния Faces Places 2017. Първата жена носител на почетна награда за режисура.
Пени Маршъл (1943-2018)
Не знам коя е комерсиално най-успешната жена режисьор. Ще предположа, че като цялостно творчество е Нора Ефрон (1941-2012). Най-голям индивидуален боксофис – може би, има някоя от десетината жени, които работят по филмите на Disney. Факт е, че Пени Маршъл е първата, която минава психологическата граница – печалба от $100 милиона, с Big 1988 (Големият). А след това, повтаря с A League of Their Own 1992 (Тяхната собствена лига). Два филма, които спасяват кариерата на Том Ханкс.
Пени започва като момиче от рекламите на Head & Shoulders. После става любима ситком актриса, особено с Laverne & Shirley 1976-1983. Известна е като запален почитател на бейзбола. Смята, че тази част от живота е по-важна от шоубизнеса. „Единственото, което искам да направите, докато гледате филмите ми е да се смеете и плачете. Само това“.
Катрин Бигълоу
Катрин пробива с втория си филм – Near Dark 1987, оригинален филм на ужасите, който разчупва клишетата за Дракула. Какво би било, ако НАИСТИНА имаше вампири? Дали щяха да живеят в замъци, да носят перелини, да са обградени от антики и прислуга? Или биха имали мизерен, беден, скотски живот?
Бигълоу е първата жена, която печели Оскар за режисура – през 2010. Втората е Клои Джао. Уважавам Бигълоу, защото е отличен режисьор, но също жена, която не иска да бъде вкарвана в стереотипи. Филмите й не са любовни истории, романтични комедии, семейни драми, кичозни мелодрами. Тя не се свени да пробва хорър, екшън, фантастика, трилър и военно кино. Не се страхува да играе с момчетата и често да ги бие.
Сузане Биер
Като говорим за жени, които правят „женски филми“: Влезте, Сузане. Датчанката се фокусира върху любовни връзки и семейни ситуации. Но винаги успява да намери различен поглед, който дори е подривен за жанра.
Сузане е режисьор на хоръра Bird Box 2018 – със Сандра Бълок. Един от хитовете на Netflix, който бе гледан от 89 милиона домакинства – в първите 4 седмици. Аз също гледах и смятам, че е пародия. Оневинявам госпожа Биер. Виновни са сценаристите. Сузане е доказала, че всичко е тип-топ, когато сама си пише филмите. „Нямам нищо против комерсиалното кино – казва Биер – Имам против скучното“.
Лин Рамзи
Тази британка има едва четири филма, но (както казват на острова) те са „Quality!”. Любимият ми е We Need to Talk about Kevin 2011 (Трябва да говорим за Кевин).
Рамзи учи операторско майсторство и кинематография. Можеше да е направила повече от четири филма, но не иска. Има проблем с холивудския начин на работа – без свобода, без импровизация, клиширано, готово и опаковано, още преди снимките да започнат. Нейното кино е свободна психоанализа.
Дебра Граник
Любим неин професор от университета е Борис Фрумин, който я заплава по европейския неореализъм. Бедните, болните, изхвърлените в периферията я вълнуват повече от забележителните, заможните, знаменитите.
Темите на Граник са: какво е да си аутсайдер, имаш ли волята да оцелееш, можеш ли да намериш щастие, когато си на дъното, можеш ли да останеш човек. Тя е под силното влияние на Майк Лий, Кен Лоуч, Жан-Пиер и Люк Дарден. Странното е, че Граник още не е направила филм, който да ме дразни със своята истерична сантименталност и мелодраматичен активизъм, каквито някои от мъжете в групата имат. Ценя умението й до остава на човешко ниво, да въздейства с тишина и визия.
Джули Теймор
Царицата на Бродуей има 11 номинации за Тони, наградите за принос към театралното изкуство. Тя е първата жена, която печели наградата за режисура на мюзикъл.
Театър, опера и кино – Джули е привлечена от изкуството в ранно детство. Играе на сцената от 10-годишна, учи танц, драма, кукловодство. Филмите й са триумф на цвета и костюмите. Обожава Уилям Шекспир и Акира Куросава.
Свързани публикации: