Преди 20 години прочетох „Цивилизованото поведение – обноски, морал и етикет на демокрацията“ на Стивън Картър. Дебела книга, която не си спомням като цялостен труд. По памет и смисъл мога да цитирам дефиницията за цивилизовано поведение: Сборът от всички жертви, които правим в името на това да живеем заедно.
Ако направите нещо, което не ми харесва – и то ме подразни, разсърди, накърни честта ми, имам две възможности: или да сдържа яда си, или да го излея върху вас. Ако се сдържа, аз скривам част от себе си. Скривам истината. Това е нечестно, а също е мъчително. Това е жертвата, която правя в името на доброто съжителство.
Цивилизованото поведение е рационален избор и дисциплиниране на нагона към насилие. Идеята за civilite се появява в Европа, след десетки години смърт и граждански конфликти в епохата на Реформацията (16-17 век).
Технологията, която най-често се свързва с упадъка на цивилизованото поведение е телевизията. Можем да намерим научни изследвания, от края на 20 век, според които: Ако няма телевизия, нивото на насилие и престъпленията срещу личността ще спаднат значително.
Подобен тип изследвания често имат проблеми с методологията си. Като плод на „социалните науки“, те потвърждават априорна истина за изследователя, а не реалността.
Но проблемът не е в това, че екраните, които ни заобикалят излъчват насилие, насърчават го, поощряват го, награждават го, защото носи високи рейтинги и кликове. Проблемът е, че докато вниманието ни е приковано в екраните – особено, когато сме деца, ние не практикуваме и подобряваме уменията си да общуваме с другите.
Ако децата не знаят как да общуват цивилизовано, когато са деца, не можем да очакваме, че ще се научат изведнъж, когато пораснат.
Всеки ден и час, около нас забелязваме примери за липса на учтивост. Човекът, който крещи в телефона си – на педя от ухото ви. Друг, който яде чеснов дюнер над главата ви. Трети, който вейпва в лицето ви. Колежката, която врътва пренебрежително очи – като кисела тинейджърка, когато се опитвате да обясните нещо. Таксиметровият шофьор, който ви псува. Съседите, които слушат чалга в три сутринта. Мъжът с кучето, който се изхрачва в краката ви. И хиляди други примери за отсъствието на приличие и обща любезност.
Социалните медии и политизацията – на доскоро аполитични теми и интимни въпроси, не подобряват атмосферата. Едва 9% от хората, които ползват социални медии са съгласни, че изживяването е единствено позитивно. 63% го намират предимно негативно.* Това се отнася за бабите и дядовците, но също и за внучетата им.
Джеръми Кларксън в интервю с Майкъл Паркинсън, разказва как е счупил пръста си, когато е ударил юмрук в лицето на Пиърс Морган, по времето на Британските награди за журналистика през 2004. „Това е първият човек, който съм удрял в живота си“. Но няма да е последният.
Нужно е да бъдем вежливи, защото няма друг начин много различни хора да живеят заедно. Цивилизованото поведение не е доброта или любов. Дори не е приятелство. Всъщност, мога да съм нецивилизован с приятелите си, защото границите на приятелството са различни от обществените. Цивилизованото поведение е за съседите, за непознатите и опонентите, а даже понякога – за враговете.
Една от първите непротоколни изяви на наградите Оскар е отказът на сценариста Дъдли Никълс да приеме наградата през 1936. Той го прави в знак на солидарност със Съюза на сценаристите, който е в стачка по това време. Никълс взима Оскар през 1938, когато печели с друг филм. Бойкот ще направи и Марлон Брандо през 1973, но той ще направи и „сцена“. Изпраща актрисата Мария Луиз Круз – известна още като Малко перо, която прочита декларация за правата на индианците и несправедливото им третиране от филмовата индустрия. Половината от аудиторията започва да аплодира, а другата половина освирква.
През 1974 зрителите стават свидетел на една от най-нецивилизованите сцени, когато гол мъж изтичва на сцената. Водещият актьор Дейвид Нивън спасява ситуацията елегантно. Не е ли забележително – коментира той – Че единственото внимание и смях, които този мъж може да предизвика в живота си е, когато се съблече и ни покаже всичките си недостатъци.
Не можем да задължим хората да бъдат цивилизовани. Гражданското общество се нуждае от свобода – включително свобода на словото, за да работи. Ако свободата изобщо означава нещо, то е правото да можеш да кажеш на хората онова, което не искат да чуят – пише Джордж Оруел.
Това означава, че всеки има правото да бъде вербално лош с вас. Да ви каже, че сте плешиви, грозни, дебели. А вие имате правото да се изчервите или обидите. Но нямате право да го нараните или убиете. Ако те упражняват свобода на словото, вие можете да направите същото и да им отговорите. Или да използвате свободата на мисълта, за да се защитите – като ги игнорирате.
*Civility in America 2019: Solutions for Tomorrow – 2019, KRC Research
Свързани публикации:
За каква свобода на словото говорим, в съвременното западно общество, и най-вече в щатите? Никога не е било толкова трудно (направо самоубийство) да изразяваш мнения различни от дневния ред.
Истината е, че американците изтрещяха, а чернокожите тотално, и избиват комплекси под път и над път.
Няма филм и сериал, в който да не иде реч за расизъм и хомосексуалисти.
Мамата си трака, и след това се чудим що аджеба онзи ненормалик путин има такива поддръжници, и всички сме разделени по всякакви теми. Нищо добро не ни чака, в тоя прогнил запад разяден с фалшиви ценности и истини. Свобода на словото.. не и на този свят!