Ако „учен“ е ясно – „човек, който се занимава с наука“, то „интелектуалец“ не е.
В Речник на чуждите думи – издание от 1982, думата е дефинирана като: „лице, което се занимава с умствен труд“. В Тълковен речник от 90-те дефиницията е: „човек, който се занимава (предимно) с умствен труд“.
В издание от 21 век се промъква: „препитание, чрез духовен и творчески труд“. Интересен нюанс. Защото – струва ми се, повечето интелектуалци в България са поети, писатели, журналисти.
Oxford English Dictionary обяснява интелектуалците като: „добре образовани хора, които харесват дейности, в които трябва да мислите сериозно за нещата“.
Това, което в повечето европейски страни се разбира като „интелектуалец“ в англоговорещия свят се обобщава от public intellectual. Според Oxford Dictionary public intellectual e: „интелектуалец, който изразява възгледи (особено по популярни теми), предназначени да бъдат достъпни за широката аудитория”.
A според Harper-Collins: „известен специалист в определена област, който е познат на широката общественост с желанието си да коментира текущите събития”. В този контекст, ученият може да е интелектуалец, но интелектуалецът често не е учен.
Ако кажете „интелектуалци“ – на български, си представям хора, които се изживяват като морален стожер, като ветропоказател, като GPS на обществото. Често ще ги видим да мрънкат за нещо, да са разтревожени, че животът не върви на добре и тегобата народна е тежка. Когато кажете public intellectuals – виждам интересни хора.
През 60-те и 70-те телевизията в Америка прави популярни хора като Уилям Ф. Бъкли младши, Гор Видал, Ноам Чомски, Норман Мейлър, Сюзън Зонтаг – те често играят ролята на коментатори, гръцки хор, публични оплаквачки по различни теми.
Но образователните и научнопопулярните програми започват още през 50-те, спонсорирани от големите американски университети. Форматът им е на живи лекции. Нещо като Zoom уроци. Телевизията е шоубизнес, което бързо трансформира лекцията от „четене“ в „представление“.
Правилото е: Ако не можеш да го покажеш, не говори за него повече от минута.
Вернер фон Браун използва модели, макети, а по някое време нахлузва шлем от папиемаше, когато обяснява науката на масовата аудитория.
Това са публичните интелектуалци от моето детство и зрялост, чиито документални и научнопопулярни филми съблазняват ума ми, палят любознанието ми, задържат вниманието ми.
Сър Саймън Шама
Кой? Шама е преподавател по история в Кеймбридж, Оксфорд и Харвард. Автор на няколко изследвания на революцията, терора, ционизма, изкуството.
За мен, той е авторът на две страхотни документални поредици: A History of Britain 2000-2002 и Simon Schama’s Power of Art 2006, както и няколко мини сериала посветени на Рембранд.
Жак-Ив Кусто
Е офицер, изобретател, океанограф, еколог, режисьор, общественик и противоречива личност.
От една страна, отваря очите на масовата аудитория не само за красотата на Световния океан, но и за важността на опазването му. От друга страна, хищнически комерсиализира водолазния спорт и почти всичко друго, което докосва. Благ и магнетичен пред камерата, той е различен зад нея. Кусто успява да персонализира магията на друг французин – Жул Верн. Темпорално двамата се пресичат в живота ми. Когато четях Верн, гледах и Кусто.
Лорд Робърт Уинстън
Учен, професор по медицина, водещ и политик.
За първи път го гледах в началото на университета. Вдъхновяващата му поредица The Human Body 1998 е носител на множество награди. Одисея в човешкото тяло – от зачеването до смъртта.
Нийл Фъргюсън
Открих го, чрез феноменалната му книга Civilization. Той е историк, преподавател в Кеймбридж и Харвард, изследовател в Hoover Institution.
Автор е на няколко ТВ исторически поредици и лесни за разбиране, но задълбочени анализи за историята на парите, и операционната система на икономиката.
Нийл де Грас Тайсън
Американски астрофизик, писател, коментатор и проповедник на науката. Тайсън е учил в Харвард, преминава през Колумбийския университет, Университета на Тексас и Принстън. С високия си ръст, кадифен глас, обемни познания и пъргав мозък, той е един от най-успешните интелектуалци. Даже е член на хайлайфа. Според мен си такъв, ако на вечеря те канят президенти и финансисти, кино звезди, и рапъри.
Той е толкова мейнстрийм, че можете да го видите или чуете в поредица от анимации, комедии, фантастики. Постижение, за човек, който започва като директор на музей. Като повечето интелектуалци Нийл страда от захлас по собствения си интелект и чаровната си помпозност.
Дейм Мери Биърд
Британски историк и експерт по антични цивилизации. Професор в Кеймбридж, Кралския колеж в Лондон, член на няколко академии на науките, писател, а понякога ТВ водещ.
Ако се интересувате от Античността и особено Древен Рим, нейните поредици са задължителни.
Адам Къртис
Най-мистериозният или поне дискретен интелектуалец в моя списък. Името му не извиква конкретна физиономия.
Адам учи хуманитаристика в Оксфорд. Дори мисли да стане академик, но се отказва, докато подготвя доктората си. Решава, че средата го отвращава. През 80-те работи като продуцент на документални филми за BBC. А в началото на 90-те започва да пише свои. Използва собствения си глас – ала Кашпировски, психеделични монтажи, перфектно подбрана музика. С тях майсторски изтъкава теории за обществото и времето, които са на границата между просветлението и конспирацията. Пристрастяващ.
Майк Роу
Какво? Ама, той носи джинси и бейзболна шапка! Обут е в кални ботуши! Продава пикапи Ford и продукти Caterpillar.
Първо, в Майк няма грам парвенющина и претенция – макар да е професионален оперен певец. Второ, ясната мисъл и чистият изказ, с който я изразява, са не само освежаващи, но и необходими. Трябва да гледате негово интервю с някой „костюмар“, за да се убедите в семплата сила на здравия разум. Ако интелектуалец трябва да коментира живота, предпочитам да е някой като него.
Сър Дейвид Атънбъро
Вие го познавате. На 96 години Дейвид Атънбъро продължава да е любимият дядо на цялата планета. Гласът му може да чете телефонен указател и ние пак ще слушаме с интерес.
Дейвид е средното от три деца, които израстват в кампуса на Университета на Лестър, чийто декан е баща им. Познавате и по-големия му брат – Ричард, който е актьор. А малкият му брат – Джон, става директор в Alfa Romeo. Дейвид започва да слуша лекции по зоология и палеонтология, когато е на 11-12 години. Не е изненадващо, че завършва геология и зоология в Кеймбридж.
Кандидатства за работа в BBC през 1950, но е отхвърлен. За късмет, не изхвърлят CV-то му и той е поканен на ново интервю през 1952. Животът му след това става толкова интересен, че не може да бъде разказан тук.
Започвайки с Life on Earth 1979 Атънбъроу създава каталог от научнопопулярни филми, които са еталон за всички останали естественици и документалисти. Последната му работа, която мога да препоръчам на всяко дете и детето във вас, е Prehistoric Planet 2022, динозавърската поредица на Apple TV. Тя е не само живописна, но е пълна с най-новите факти в сферата на палеонтологията.
Стивън Фрай
Трябва да го познавате. Бивш затворник, настоящ комик, актьор, читател, писател, разказвач, режисьор, ретор, водещ, митолог, меломан и фанатик на Оскар Уайлд. Класик.
Баща му е физик и изобретател, но не е единственият голям интелект в родословното дърво. Фрай завършва хуманитаристика в Кеймбридж, където състуденти са му Хю Лори и Ема Томпсън. Препоръчвам последното му книжно постижение, което е трилогията – „Митове“, „Герои“ и „Троя“.
Карл Сейгън
Представя се с различни професии: астроном, планетарен учен, космолог, астрофизик, астробиолог, пистаел. Той е сред първите и най-успешни посланици на науката в домовете на американците. А после и на целия свят.
Сейгън е пълен отличник и кандидатства в университет, когато е на 16 години. Има магистратура по физика и докторска степен по астрономия от Чикагския университет. След това преминава през Бъркли, Харвард, Корнел. Работи в НАСА. Там прави няколко открития, изказва няколко теории, които се оказват истина. Пряко участва в редица космически програми. Най-популярната – поне в България, е „Вояджър“. Заради златната плоча и българската песен на нея.
Една от мисиите в живота му е да запали научното любопитство в максимален брой хора. Прави го, благодарение на книгите си и телевизионното си присъствие. Носител е на множество награди, включително Пулицър и Национален медал за наука. Макар обичан от милиони, той е критикуван от научни колеги, заради тенденцията да избързва, загърбва емпиризма и се самовъзвеличава. Почти всички научнопопулярни водещи след него – до голяма степен, копират това, което прави.
Джеймс Бърк
Трябва да си умен, за да успееш да боравиш със сложни, абстрактни концепции, които да обясниш на хората. И хората да ги разберат и да искат още. Бърк е интелектуално съкровище.
Преди да завърши Оксфорд служи в Кралските военновъздушни сили. През 60-те заминава за Рим, където преподава английски език. Влиза в телевизията случайно. Докато се вози с автобус, вижда обява за работа в местния офис на телевизия Granada. Ако автобусът спре, ще кандидатствам – казва си той. Автобусът спира. Първият филм на Бърк е за италианската мафия.
Бърк израства бързо в научния отдел на BBC и през 1978 е ко-създател на шедьовъра в образователните програми – Connections 1978. Аз го знам именно от там. Програмата има няколко продължения. Привлече ме с интердисциплинарния си подход към историята, философията, науката и изобретенията.
Бърк е талантлив разказвач, който се възползва от елегантния си английски език, британското си чувство за хумор, умението си да визуализира концепциите, които обяснява. Той прави ученето увлекателно. А също е част от Най-добрия кадър в историята на телевизията. Той е в осми епизод, на първи сезон на Connections 1978. Бърк има само един дубъл, един шанс да го закове излитането на „Вояджър 2“. Той успява с присъщата си готина небрежност.
Сър Артър Кларк
Изобретател, писател и футурист. Заедно с Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн е част от Великата тройка на фантастиката.
След като участва във Втората световна война, Кларк завършва физика и математика в Кралския колеж в Лондон. Преди да започне да пише фантастика, той е автор на няколко сериозни научни труда за космоса, междупланетарните полети и използването на сателити. Благодарение на този му труд днес геостационарната орбита се нарича орбита на Кларк.
През 80-те и в началото на 90-те Кларк започва поредица от научнопопулярни филми, които бяха едно от най-любимите ми неща по телевизията. Спомням си дори уводния кадър с кристален череп и мистериозната музика.
YouTube – новата телевизия
Ще намерите десетки научнопопулярни канала. Някои от тях са специализирани – само за математика, физика, химия и прочие. Други предлагат широк избор от теми, които да попълнят общата ви култура. Те обикновено достигат до повече хора и докарват нелоши пари на създателите си.
Сред симпатичните са каналите на братята Ханк и Джон Грийн, последният е и бестселър писател на юношеска литература, CGP Grey, Practical Engineering, Veritasium с водещ Дерек Мюлер, Vsauce с водещ Майкъл Стивънс, Ален де Ботон и School of Life, немският канал Kurzgesagt.
Проблемът, който имам с подобни канали е, че научната информация се трансформира в „контент“, чиято цел е постигане на максимален брой „гледания“, „лайкове“ и „кликове“ за минимално време. Повечето от водещите не са хора на науката, а любители с добри презентационни умения. Често съдържанието е постно, незадълбочено, непроверено, целенасочено грешно, за да е сензационно, пропагандно, манипулирано.
Един от най-лошите примери, който обаче генерира милиони гледания, е Саймън Уислър, собственик на N на брой канали за научнопопулярна, политическа, икономическа, новинарска информация. В желанието си да бълва максимално количество контент и се превърна в доминиращия YouTube „обяснител“ на света, този човек загърбва качеството.
Двама души, които не са ме разочаровали са: Сър Джейсън Кингсли от канала Modern History TV, посветен на Средновековието и Джон Таунсенд от Townsends, който е за живота и особено кухнята в Америка през 18 век.
Кингсли е собственик на Rebellion компания за комикси, игри и филми, но предпочита да живее като рицар. От него ще научите неща, които повечето историци не знаят, защото те четат историята, но не я практикуват. Таунсенд е собственик на James Townsend & Son, производител и търговец на репродукции на дрехи, посуда и лични аксесоари от 18-ти и началото на 19-ти век. Двамата са ходещи енциклопедии и са влюбени в това, което правят.
Свързани публикации: